Източен фронт (Първа световна война)
| Източен фронт | |||||||
| Конфликт: Част от Първа световна война | |||||||
.jpg) |
|||||||
|
|||||||
| Воюващи страни | |||||||
| Централни сили: •  Германия•  Австро-Унгария•  България (1916-1918) •  Османска империя(1916-1917) |
Антанта: •  Руска империя•  Румъния (1916-1918)
|
||||||
| Командири | |||||||
| Хелмут фон Молтке Ерих фон Фалкенхайн Паул фон Хинденбург Ерих Лудендорф Леополд Баварски Александър фон Линзинген Август фон Макензен Макс Хофман Ерцхерцог Фридрих Конрад фон Хьотцендорф Артур фон Щраусенбург Ерцхерцог Йозеф Едуард фон Бьом-Ермоли Никола Жеков Стефан Тошев Стефан Нерезов |
Николай Николаевич Николай II Николай Янушкевич Юри Данилов Николай Иванов Михаил Алексеев Василий Гурко Алексей Брусилов Константин Презан Александру Авереску
|
||||||
|
|||||
|
|||||
Източен фронт е наименованието на един от главните фронтове, на който се водят военни действия през Първата световна война, сцена на на редица решителни сражения между силите на Русия и Румъния от една страна и тези на Централния сьюз от друга.
Политико-географските особености на простиращият се от Балтийско море до Черно море фронт го правят първенец по териториални мащаби и му позволяват да надмине почти четири пъти по дължина Западния фронт[1]. Именно огромният му размер, съчетан с равнино-хълмистият му характер, предоставя възможност за широкомащабни операции с големи военни сили и обуславя по-подвижния характер на военните действия водени тук в сравнение с тези водени на Запад.
Трупащото се изтощение от тригодишната борба на Източния фронт води до избухването на Октомврийската революция в Русия и установяването, с подкрепатана Централните сили, в нея на Съветска власт, която е принудена да търси примирие и започне приготовления за сключване на окончателен мирен договор. На 8 Февруари 1918 година държавите от Централният съюз сключват Брест-Литовския мирен договор с Украинската народна република, а на 3 Март и този със Съветска Русия[2][3]. По силата на постигнатото съгласие от бившата Руска империя се откъсват значителни територии, включително икономически значимата Украйна. Останала без подкрепа и в тежко положение на изолация Румъния подписва Букурещкия мирен договор от 7 Май 1918, с което излиза от войната[4]. По силата на договора на Австро-Унгария се отстъпват карпатските проходи, Южна Добруджа е върната на България с допълнителна поправка на границата на север, а в Северна Добруджа е установен кондоминиум на четирите държави от Централния съюз[4][5].
След сключването на договорите, с цел да подсигурят придобивките си Централните сили продължават задържат значителна част от военните си сили на Изток до самия край на Световната война, въпреки влошаващото се положение по другите фронтове.
Бележки [редактиране]
- ↑ Tucker. World War I: A Student Encyclopedia, стр. 611
- ↑ Peace Treaty Between Ukraine and Central Powers, 9 February 1918.
- ↑ The Peace Treaty of Brest-Litovsk.
- ↑ а б The treaty of peace between Roumania and the Central Powers, 1 May 1918.
- ↑ 7 май 1918 г. Подписан е Букурещкият мирен договор между Централните сили и Румъния
Източници [редактиране]
- ((en)) Spencer Tucker (2005 ): World War I: A Student Encyclopedia. ABC-CLIO. ISBN 1851098798
Вижте също [редактиране]
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
