Румънска кампания (Първа световна война)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Румънска кампания
Конфликт: Балканска кампания, Източен фронт (Първа световна война)
Falkenhayn's cavalry entering Bucuresti on December 6, 1916.jpg
Фалкенхайн влиза в Букурещ, 6 декември 1916
Период Август 1916 - Януари 1917
Място Румъния
Резултат Букурещки договор, ревизиран от Версайския договор
Воюващи страни
Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg Австро-Унгария
1878 Царство България
Flag of Turkey.svg Отоманска империя
1867 Кралство Румъния
Flag of Russia.svg Руска империя
State Flag of Serbia (1882-1918).svg Кралство Сърбия
Командири
Flag of the German Empire.svg Ерих фон Фалкенхайн
Flag of the German Empire.svg Август фон Макензен
Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg Конрад фон Хьоцендорф
1878 Никола Жеков
1867 Константин Презан
1867 Александру Авереску
Flag of Russia.svg Алексей Брусилов
Flag of Russia.svg Андрей Зайончковски
State Flag of Serbia (1882-1918).svg Стефан Хаджич
Сили
450,000 1916:[1]
Flag of Romania.svg 658088
1917:[2]
Flag of Russia.svg 1386400[nb 1]
Жертви и загуби
1916[3]
Flag of the German Empire.svg+1878 51000 (8000 убити, 40000 ранени и 3000 пленени/изчезнали)
Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg ?
1917
Flag of the German Empire.svg ?
Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg ?
1878 ?
Общо
Flag of the German Empire.svg ?
Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg ?
1878 ?
Flag of Turkey.svg 20000[4]
1916[3]
Flag of Romania.svg 310000 (17000 убити, 56000 ранени и 237000 пленени/изчезнали)
Flag of Russia.svg 54048 (6022 убити, 28446 ранени и 19580 пленени/изчезнали)
1917
Flag of Romania.svg ?
Flag of Russia.svg ?
Общо
Flag of Romania.svg 535,706–800,000 [5][6]

Flag of Russia.svg ?

Румънската кампания е военна кампания по време на Балканите през Първата световна война, в която Кралство Румъния и Руската империя са изправени срещу армиите на Централните сили.

Решението на Румъния да се включи на страната на Антантата идва чак през 1916 г., две години след смъртта на Карол I. Съюзническите сили, които се нуждаят от румънската помощ, се съгласяват на големите искания, включващи анексирането на Трансилвания и на Банат по река Тиса чак до Сегед, т.е. отвъд етническата граница и включващи голяма част от съвременна Унгария. Румъния получава също така уверения, че ще получи част от Буковина и участие на равни начала на бъдещата мирна конференция.

След като получава тaкива обещания през август страната влиза във войната. На 17 август 1916 г. Румъния подписва договор за присъединяване към Антантата, на 27 (стар стил 14) започва мобилизация и същия ден обявява война на Австро–Унгария. Подхранваните надежди, че така ще може да се отстрани намесата на Германия и България, са безпочвени. След няколко дни български, германски и турски представители съобщават, че държавите им по силата на съюзните си задължения се намират в състояние на война с Румъния. Тези събития принуждават българите да прехвърлят войскови сили на север. Формирана е Трета армия начело с генерал Стефан Тошев.

На 1 септември България обявява война на Румъния. На 2 септември в Първа конна дивизия под командването на ген. Иван Колев настъпва в Добруджа. На същия ден до обяд е освободен Тервел (Курт бунар). На 4 септември е освободен Добрич, на 6 септември - Балчик и Каварна. На 7 септември българските части превземат Тутракан. На 8 септември е освободена Силистра, а на 14 - Мангалия. На 22 октомври е освободена Кюстенджа. На 23 - Меджидия (Меджидие). На 25 - Черна вода. На 26 - Хърсово. На 18 декември е освободен Бабадаг. На 22 декември 1916 г. българската войска влиза в Тулча и след това в Сулина. Българите заемат делтата на Дунав. На 3 януари 1917 е освободен Мачин и на 7 - Исакча с което приключва освобождаването на цяла Добруджа от румънска власт.

Българската войска разгромява напълно крупните румънско-руско[7]-сръбски[8][9][10] съединения и прогонва остатъците им отвъд Дунав. Срещу руските войски отвъд Дунав е създаден устойчив фронт — Добруджанският (известен още и като Северен).

За 4 месеца Трета българска армия командвана от ген. Стефан Тошев, подпомогната от една немска бригада и две турски дивизии,[11] спечелва победи при: Куртбунар (дн. Тервел), битката при Карапелит Кочмар, Добричката епопея, Геленджик (дн. Победа), Теке-дереси (дн. Поручик Кърджиево), Тутраканската крепост, Сарсанлар (дн. Зафирово), Чифут Куюсу (дн. Йовково), срещните боеве при Голтина (дн. Oltina) - Кара Омер - Мангалия, Кара Мурад (дн. Златия), Мусибей (дн. Горен извор), Карабака (дн. Люляково), Кокарджа, Топраk хисар, боевете при Мустафа Ачи – Азаплар (дн. Полковник Дяково), Первели (Първели, Первелия — дн. Moşneni), Хаджидюлюк, битката при Ряхово, пробива на укрепената линия Кубадин, Тузла (дн. Tuzla — Constanţa), Мулчиово (Мулчиова — дн. Abrud), Текиргьол (дн. Techirghiol), Пелитли (Пеликли, Пелитлия), Муратан (Муратано — дн. Biruinţa), Кюстенджа, Черна вода, моста на Дунав при Черна вода, чифлика Йонеску, Хърсово, Зимнич, Букурещкото настъпление, Битката за Букурещ, Комана, Нижелов (Нежлово), Романул (Romanu), рeка Сирет, Сарай (Сарайо), Бабадаг, Тюрк-кьой (дн. Turcoaia), Черна, Мачин.

До края на 1916 г. - цяла Добруджа е освободена от противникови части. румънските и руските войски са отхвърлени одвъд Дунавската делта. Съюзническите части форсират Дунав при Свищов на 23 ноември, разбиват във Влашката равнина противника и на 6 декември българските войски влизат в Букурещ, румънската столица е превзета и окупирана. Кралят c правителството бягат в Яш, под техен контрол остава само провинция Молдова с 1/3 от румънската предвоенна територия. румънските войски и руската армия са напълно отхвърлени зад река Серет.

През пролетта на 1918 г. Румъния не е в състояние повече да воюва с Централните сили. Разгромът е тежък — над 500 000 убити, ранени и пленени, окупирани са столицата и по-голямата част от страната. Опитите за офанзива на руско-румънските войски планирани от Александър Керенски започнали през юни 1917 по Фокшанското и Окненското направления са ликвидирани от 6 август до 8 септември с контранастъплението на фелдмаршал Аугуст фон Макензен. Крал Фердинанд поверява правителството на германофила Маргиломан и на 24 април (7 май) 1918 г. в Букурещ е подписан сепаративен мирен договор между Румъния, от една страна, и Германия, Австро-Унгария, България и Турция - от друга с което завършва войната между тези държави. С тежки териториални и икономически клаузи Румъния попада под германски протекторат, но макар победена оцелява като държава.

Съгласно Буфтейския и Букурещкия мирни договори и по Берлинският протокол суверенитетът над северната част от областта, както и над цяла Добруджа, е върнат в патримониума на България.

Кралството номинално отново влиза във война на 10 ноември, един ден преди германската капитулация и една седмица след тази на Хабсбургската империя. На базата на този символичен акт румънските представители претендират за териториите, обещани им в споразумението от 1916 г., въпреки факта, че правителството им е сключило мирен договор с Германия, Австроунгария, България и Турция. Румънската армия окупира по-голямата част от въпросните територии, включително Бесарабия. През април 1919 г. румънски части навлизат на унгарска територия и окупират Будапеща.


Вижте също[редактиране | edit source]

Тутраканска битка 2 - 6 септември 1916
Битка при Карапелит - Кочмар 3 септември 1916
Бой при Добрич 5 - 7 септември 1916
• Битка при Чифут Куюсу 13 септември 1916, румънците са разбити от 1 конна дивизия.
• Битка при Кара Омер 14 септември 1916, румънците са разбити от 1 конна дивизия.
• Битка при Топрахисар 19 септември 1916, румънците са разбити от 1 конна дивизия.
Бой при Мустафа Ачи и Азаплар 20 - 21 септември 1916
Боеве при Кубадинската позиция 18 септември 21 октомври 1916
• Битка при Первели 24 септември 1916, румънците са разбити от 1 конна дивизия.
Десант при Ряхово 1 - 4 октомври 1916
Букурещко настъпление 23 ноември - 6 декември 1916
Битка при Букурещ 25 ноември - 3 декември 1916
Морски бой при Балчик 13 декември 1916
Фокшанско примирие 9 декември 1917
Брест-Литовски договор 3 март 1918
Буфтейски прелиминарен договор 5 март 1918
Букурещки договор 7 май 1918
Берлински протокол 25 септември 1918

[редактиране | edit source]

  1. România în războiul mondial (1916-1919), vol. I, pag. 58
  2. Г.Ф.Кривошеев. ЧИСЛЕННЫЙ СОСТАВ И ПОТЕРИ РОССИЙСКИХ ВООРУЖЕННЫХ СИЛ В ПЕРВУЮ МИРОВУЮ ВОЙНУ
  3. а б С. Г. Нелипович, Брусиловский прорыв. Кампания 1916, стр 45
  4. Erickson, Edward J. Ordered to die : a history of the Ottoman army in the first World War, pg. 147
  5. http://www.pbs.org/greatwar/resources/casdeath_pop.html
  6. Г.Ф.Кривошеев (под редакцией). Россия и СССР в войнах XX века: Потери вооруженных сил
  7. 47 самостоятелний корпус российских воиск
  8. Положен венац на Споменик српским јунацима, Радио-телевизја Србије,субота, 28. мар. 2009
  9. Српски добровољачки корпус у Први светски рат
  10. Srpskih ranjenika sve do kraja I svetskog rata
  11. Таен бърз рапорт № 4579 на III българска армия до Щаба на Действащата армия за състава и дейността на 6-и турски корпус в Добруджа през 1916-1917 г.
  • Численост на руските войски на Румънския фронт към 1 май 1917 г.