Румънска кампания (Първа световна война)
| Румънска кампания | |||||||
| Конфликт: Балканска кампания (Първа световна война) | |||||||
Фалкенхайн влиза в Букурещ, 6 декември 1916 |
|||||||
|
|||||||
| Воюващи страни | |||||||
| Командири | |||||||
| Сили | |||||||
| 450,000 | 600,000 | ||||||
| Жертви и загуби | |||||||
| ? | ? | ||||||
Румънската кампания е военна кампания по време на Балканите през Първата световна война, в която Кралство Румъния и Руската империя са изправени срещу армиите на Централните сили.
Решението на Румъния да се включи на страната на Антантата идва чак през 1916 г., две години след смъртта на Карол I. Съюзническите сили, които се нуждаят от румънската помощ, се съгласяват на големите искания, включващи анексирането на Трансилвания и на Банат по река Тиса чак до Сегед, т.е. отвъд етническата граница и включващи голяма част от съвременна Унгария. Румъния получава също така уверения, че ще получи част от Буковина и участие на равни начала на бъдещата мирна конференция. След като получава тези обещания през август страната влиза в конфликта. На 14 август започва мобилизация и още на същия ден е обявена война, но само на Австро-Унгария.
Подхранваните надежди, че така ще може да се отстрани намесата на Германия и България, не се сбъдват. След няколко дни български, германски и турски представители съобщават, че държавите им се намират в състояние на война с Румъния.
За 4 месеца ІІІ-та Българска армия, подпомогната от една немска бригада и две турски дивизии,[1] спечелва победи при: Куртбунар дн. Тервел, битката при Карапелит Кочмар, Добричката епопея, Геленджик дн. Победа, Теке-дереси дн. Поручик Кърджиево, Тутраканската крепост, Сарсанлар дн. Зафирово, Чифут Куюсу дн. Йовково, срещните боеве при Голтина дн. Oltina - Кара Омер - Мангалия, Кара Мурад дн. Златия, Мусибей дн. Горен извор, Карабака дн. Люляково, Кокарджа, Топраk хисар, боевете при Мустафа Ачи – Азаплар дн. Полковник Дяково, Первели (Първели, Первелия) дн. Moşneni, Хаджидюлюк, битката при Ряхово, пробива на укрепената линия Кубадин, Тузла дн. Tuzla Constanţa, Мулчиово (Мулчиова) дн. Abrud, Текиргьол дн. Techirghiol , Пелитли (Пеликли, Пелитлия), Муратан (Муратано) дн. Biruinţa, Кюстенджа, Черна вода, моста на Дунав при Черна вода, чифлика Йонеску, Хърсово, Зимнич, Букурещ, Комана, Нижелов (Нежлово) , Романул Romanu, рeка Сирет, Сарай (Сарайо), Бабадаг, Тюрк-кьой дн. Turcoaia, Черна, Мачин.
Румънската столица е овладяна на 6 декември, а до края на 1916 г. - цяла Добруджа. румънските и руските войски са отхвърлени зад река Серет. След като кралят и правителството избягват в Яш под техен контрол остава 1/3 от румънската предвоенна територия.[източник?]
През пролетта на 1918 г. Румъния не е в състояние повече да воюва с Централните сили. Крал Фердинанд поверява правителството на германофила Маргиломан и на 24 април (7 май) 1918 г. в Букурещ е подписан сепаративен мирен договор между Румъния, от една страна, и Германия, Австро-Унгария, България и Турция - от друга с което завършва войната между тези държави. С тежки териториални и икономически клаузи Румъния се превръща в германски протекторат.
Държавата отново влиза във война на 10 ноември, една седмица след капитулирането на Хабсбургската империя и един ден преди германската капитулация. На базата на това действие румънските представители претендират за териториите, обещани им в споразумението от 1916 г., въпреки факта, че правителството по-късно сключило отделен мир с Германия. Румънската армия окупира по-голямата част от въпросните територии, включително Бесарабия. През април 1919 г. румънски части навлизат в унгарска територия и скоро окупират Будапеща.
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Бележки
- ↑ Таен бърз рапорт № 4579 на III българска армия до Щаба на Действащата армия за състава и дейността на 6-и турски корпус в Добруджа през 1916-1917 г.
| Предхождащи събития | Югозападен фронт | Румънски фронт | Изход • Други | Личности |
| 1912-1913 • Балканска война |
1915 |
1916 |
Изход |
• Александър Протогеров |