Борис Дрангов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Борис Дрангов
полковник
Boris Drangov.jpg
четник в 1903 година
Информация
Години на служба 1891-1917
Служил на България
Род войски Българска армия
Командвания 5-и македонски полк
Битки Илинденско въстание
Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Отличия Орден „За храброст“ IV степен

Живял 3 март 1872 - 26 май 1917
Роден Скопие, Османска империя
Починал Завоя на река Черна
Родства Кирил Дрангов
Борис Дрангов в Общомедия

Борис Стоянов Дрангов е български офицер (полковник) и военен педагог.

Биография[редактиране | edit source]

Борис Дрангов е роден на 3 март (15 март нов стил) 1872 година в Скопие, тогава в Османската империя, в семейството на Стоян и Гюрга Дрангови. Баща му е богат търговец на дървен материал. Завършва пети клас на българското педагогическо училище в родния си град с отличен успех.[1] През 1891 година е приет във Военното училище в София и със заповед №102 от 11 юли е зачислен към 1-ва юнкерска рота.

През 1894 година след конфликт със строеви офицер със заповед №63 от 10 юни старши портупей-юнкер Дрангов е освободен, разжалван и приведен в 3-ти конен полк в Пловдив. Няколко месеца по-късно на 11 октомври със заповед №112 наказанието му е отменено и той продължава образованието си във Военното училище. На 1 януари 1895 г. е произведен в първия офицерски чин - подпоручик и назначен за младши офицер в 3-ти конен полк в Пловдив. На 21 януари 1893 година със заповед №3 е назначен за младши офицер в четвърти ескадрон на 2-ри конен полк в Лом. На 1 януари 1899 година със заповед №2 е произведен в чин поручик[2]

В Лом младият офицер се запознава с Райна Денкова Попова - дъщеря на Денко Николов Попов от село Мало Нагоричене - четник на дядо Ильо войвода, участвал в Сръбско-турската война (1876). През Руско-турска война (1877-1878) влиза с отряда на генерал Йосиф Гурко в София. Участвал в Илинденско-Преображенското въстание (1903) и в Балканската война (1912 - 1913) като опълченец.[2] Райна и Борис се женят, имат 5 деца, едно от които - Кирил Дрангов е виден деец на ВМРО.

Илинденско-Преображенско въстание (1903)[редактиране | edit source]

Владислав Ковачев (горе вдясно), Борис Дрангов (долу вляво) и други.

По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) Дрангов напуска военната служба и заминава за Македония заедно с други офицери, където събира чета от 120 души, която се подвизава в планината Плавица, Кратовско. На 17 август от Кюстендил той изпраща писмо на съпругата си, в което пише:

...В тоя тържествен миг, аз, без да се колебая, поставям Отечеството по-високо от семейството, неговата доброчестина по-горе от нашите лични блага...

През 1904 г. като поручик във 2-ри конен полк е командирован в Николаевската генералщабна академия в Санкт-Петербург, Русия[3], като междувременно на 3 януари 1905 г. е произведен в чин ротмистър. През 1907 година завършва академията с отличие и се завръща в България, за да продължи службата си в армията - 6-ти пехотен, а след това в артилерийски полк. За кратко време е назначен за преподавател в Школата за запасни подпоручици в Княжево, а след това е ескадронен командир в 10-и конен полк в Шумен. На 4 септември 1910 г. е произведен в чин майор и е назначен за преподавател по тактика във Военното училище в София. През този период започва да пише във военни издания, предимно в списание „Народ и армия“.

Балканска война и Междусъюзническа война (1912-1913)[редактиране | edit source]

Борис Дрангов със своите помощници от Школата за запасни подпоручици в Скопие, 1916

През Балканската война (1912-1913) е началник на щаба на 1-ва бригада от 1-ва пехотна дивизия. Печели славни победи - при Гечкинли (22 октомври 1912), Чаталджа (17 ноември 1912), Одрин (13 март 1913), Селиолу, Ескиполос и Петра. При овладяването на Селиолу лично предвожда една от дружините в атака. За проявения героизъм е награден с орден „За храброст“ IV степен.

През Междусъюзническата война (1913) се сражава със сърбите при връх Бубляк.

Поради критичните си статии за военния министър генерал Иван Фичев и инспектора на кавалерията генерал Александър Танев е даден под съд. Делото започва да се разглежда на 18 февруари 1914 в Пловдивския военен съд. На 25 февруари Дрангов е оправдан, но пловдивският военен прокурор касира делото и на 12 март го представя на Главния военен съд в София. Още на 16 април делото срещу него е подновено. Негови доброволни защитници са юристът професор Моллов и о.з. полковник Топалов. Присъдата отново е оправдателна, но Дрангов изпада в немилост, повишаването му в чин умишлено се забавя и той е изпратен да служи в редица градове в провинцията. На 19 февруари 1915 г. със заповед, която влиза в сила от 15 февруари, е произведен в чин подполковник. На 2 септември 1915 г. със заповед №420 се сформира 11-а пехотна дивизия - наследник на Македоно-одринското опълчение. В състава на дивизията влизат 1 артилерийски и 6 пехотни полка, а подполковник Дрангов е назначен за началник на 5-и македонски полк.

Първа световна война (1915-1918)[редактиране | edit source]

През Първата световна война (1915-1918), като командир на полка, от дивизията, която е съставена почти изцяло от необучени българи от Македония, Дрангов успява за кратко време да го подготви и да направи от него напълно боеспособна бойна единица. Участва в боевете при Калиманци, Кочани и Щип. На 25 ноември 1915 г. с нощна атака под неговото ръководство е превзето село Градец.

През февруари-март на 1916 г. полкът се намира източно от Петрич. Там по идея на Дрангов (в землището на днешното село Дрангово) през този период се изгражда паметник-чешма на загиналите войници и офицери от 5-ти пехотен македонски полк, върху която е изписан следният надпис:

Парад на Школата за запасни офицери в Скопие на 14 август 1916 година
1916

на

ПАДНАЛИТѢ ЮНАЦИ

от 5 пѣх. Македонски полкъ

[4]

Големите жертви, които дава офицерския състав на армията, налага през месец май 1916 г. да се създаде Школа за запасни подпоручици в Скопие. На 15 май за началник на школата е назначен подполковник Дрангов. Така той напуска редиците на 5-и македонски полк и заминава за родния си град. На 17 май школата е тържествено открита и в нея постъпват 1053 младежи. Там Дрангов се ползва с изключителен авторитет, благодарение на изключителното си ораторско майсторство, откритостта, чистосърдечността и личния пример, който винаги дава. Големият български писател Чудомир пише в спомените си за Борис Дрангов:

Вестник „Родина“, Скопие, 28 май 1917 г. със съобщение за смъртта на подполковник Дрангов
Още щом ни посрещна, щом се яви пред нас, подполковник Дрангов ни грабна и покори. Висок, строен, опънат като струна, със сини очи, които магьосват, той сякаш непрестанно гореше. И какъв изключителен оратор... Голям педагог, сърцевед, когото чувствувахме повече като добър баща, отколкото началник... Неизброими качества на човек, войник и вожд притежаваше Дрангов и мъчно биха се изброили в това тясно място, но начело на всички стоеше без съмнение личният пример.[5]

Школниците са произведени в чин на 17 септември, като успешно завършват 876 души. На 21 септември 1916 г., след като школата е закрита, Дрангов заема длъжността началник-щаб на 1-ва пехотна дивизия и близо 6 месеца е по бойните полета на Добруджа в кампанията срещу Румъния.

Паметник на Борис Дрангов в Пловдив.

На 18 март 1917 г. поема командването на 9-ти пехотен пловдивски полк от 2-ра пехотна дивизия. Отбранява участъка от кота 1020 до завоя на река Черна (Южния фронт).

На 26 май 1917 при артилерийски обстрел, подполковник Дрангов е тежко ранен и по-късно вечерта умира от раните си. Погребан е в двора на църквата „Свети Димитър“ в Скопие, но по-късно сръбските власти преместват костите му в градското гробище. В негова чест котата се преименува в „Подполковник Дрангов“. На 20 юли 1917 г. посмъртно е повишен в чин полковник.[6]

Освен като храбър офицер Дрангов се проявява и като отличен педагог. Съвременната военна наука в България го определя като първия военен теоретик на тактиката.

Дрангов лист“, 27 май 1934 година, по повод 17 години от смъртта на Борис Дрангов

В чест на Борис Дрангов три български населени места носят името Дрангово. На Борис Дрангов е кръстен и Дрангов връх в Брезнишките възвишения на остров Гринуич в Антарктика.[7][8]

През 2007 г. на мястото, където са били казармите на 9-ти пехотен пловдивски полк в Пловдив, е издигнат паметник в чест на Дрангов. Той е открит на 31 май 2007 г. и е дело на скулптура Атанас Карадечев. Монументът е във формата на щик, изработен от мрамор и метал с височина 9 метра.

На гроба на Борис Дрангов в Скопие редовно се провеждат възпоменания в присъствието на посланика на България в Република Македония и местни македонски българи.[9]

Библиография[редактиране | edit source]

Корица на „Помни войната!“ на Борис Дрангов

Самостоятелни издания[редактиране | edit source]

  • Подробна програма за обучение на млади войници и редници, Лом, 1898
  • Юнаци, изпълнете клетвата, Лом, 1901
  • Тактика, София, 1912
  • Походът на Наполеон в Русия, София, 1912
  • Помни войната, Скопие, 1916
  • Психология на групата и колектива , 1940

Периодичен печат[редактиране | edit source]

Борис Дрангов е автор на множество статии във вестници и списания сред които: списание „Военен журнал“, списание „Войнишка сбирка“, вестник „Военни известия“, списание „Войн“, вестник „Военен глас“, вестник „Подофицерска защита“, списание „Свободно мнение“, списание „Народ и армия“, вестник „Военна България“ и др.

Източници[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Според Румяна Конева Дрангов е завършил Солунската българска гимназия - Конева, Румяна. Солунската мъжка гимназия „Св.Св. Кирил и Методий“ и подготовката на военни елити, в: Военноисторически сборник, 2008.
  2. а б Рангелов, Л., Роден войсковеодец, София, 1987, Военно Издателство, стр. 258
  3. Танчев, И., Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 - 1912), София, 2008, ИК „Гутенберг“, с. 94
  4. Агенция "Фокус". Дранговата чешма край село Дрангово, Петричко
  5. Чудомир. „Спомени.“, в „Съчинения в три тома“, том 3, „Български писател“, София, 1980, стр.55-56.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 52.
  7. SCAR Composite Gazetteer: Drangov Peak.
  8. Борис Дрангов: Две смърти няма! Без една - не може
  9. МВнР. Културно-исторически тържества в Р Македония, посветени на България 04.06.2008
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Портал
Портал „Военна история на България“ съдържа още много статии, свързани с военната история на България.
Можете да се включите към Уикипроект „Военна история на България“.