Ескиполос
Тази статия е за селото в Източна Тракия. За селото в Южна Бесарабия вижте Ескиполос (Украйна).
| Ескиполос Yoğuntaş | |
| — село — | |
  Ескиполос  Ескиполос | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 301 m |
| Население | 636 души (2000) |
| Пощенски код | 39000 |
| Телефонен код | 0288 |
Ескиполос или Ески Полос или Полос (на турски: Yoğuntaş, Йогунташ) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в южното подножие на Странджа на 15 километра северозападно от вилаетския център Лозенград (Къркларели).
История[редактиране | редактиране на кода]
В 19 век Ескиполос е смесено село в Одрински вилает на Османската империя. В 1830 година то има 130 български и 130 гръцки къщи. По време на Руско-турската война от 1828-1829 година Ескиполос попада в областта, окупирана от руските войски. Както и при много други селища в Тракия, след края на войната голяма част от жителите на селото се изселват в Руската империя, страхувайки се от отмъщението на мюсюлманите. Изселниците се установяват в Бесарабия, където основават село Ескиполос (Глибоке).
В 1878 в селото има 26 български и 135 гръцки къщи, а в 1912 - 40 български и 160 гръцки къщи.[1] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Полус (Polus) е село със 135 домакинства и 316 жители гърци.[2] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Полос живеят 20 български патриаршистки семейства[3] и 160 гръцки.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Полос е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5] По време на войната, в хода на Лозенградската операция Ескиполос и околностите му са сцена на драматични сражения между българската и османската армия. На 9 и 10 октомври 1912 година край селото се води сражение между части на Четвърта пехотна преславска дивизия и турския ІІІ корпус.[6] С удар на нож българският 44 пехотен полк отхвърля части от турската Афион-Карахисарска дивизия, разположени на юг от Ескиполос.[7]
Българското и гръцкото население на Ескиполос се изселва след Междюсъюзническата война в 1913 година.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Ескиполос
Яне Николов (Яни, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 10 прилепска дружина, 3 рота на 11 сярска дружина[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 270.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 42-43.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 298.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 303.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 517 и 871.
- ↑ Венедиков, Йордан. Сражението при Селиолу и Гечкенли от стратегическо гледище, във: Венедиков, Йордан. Избрани съчинения, София 1991, с. 140-141.
- ↑ Косев. Кирил. Подвигът 1912-1913, София 1986, с. 59.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 517.