Четиридесет и четвърти пехотен тунджански полк
| Четиридесет и четвърти пехотен тунджански полк | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 1912 – 1913 11 септември 1915 – 1918 15 януари 1940 – 1945 |
| Държава | България |
| Тип | Пехотен полк |
Четиридесет и четвърти пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
Формиране[редактиране | редактиране на кода]
Четиридесет и четвърти пехотен полк е формиран през 1912 година в Варна и се състои от четири дружини с по четири роти. Влиза в състава на 2-ра бригада от 4-та пехотна преславска дивизия.[1]
Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]
Полкът взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), след края на което е разформирован.[1]
Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]
Формиран е отново на 11 септември 1915 година във връзка с избухването на Първата световна война (1915 – 1918) от състава на 27-и пехотен чепински полк и 28-и пехотен стремски полк, като се състои от три дружини с по четири роти. Влиза в състава на 3-та бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия.[1][2]
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Офицери: 47 Подофицери и войници: 3435 |
Коне: 364 Волове: 2 |
Обикновени: 43 Товарни: 161 Специални: 5 |
Пушки и карабини: 3200 Картечници: 4 |
Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]
За участие във Втората световна война (1941 – 1945) полкът е формиран на 15 януари 1940 година в Крумовград, под името Четиридесет и шести пехотен тунджански полк, съгласно заповед до 10-а пехотна родопска дивизия № 2 от 5 май 1940 година. В състава му влизат две дружини. В периода (1941, 1942 и 1944) е на Прикриващия фронт, като мобилизира чинове за формиране на 2-ра дружина от 70-и пехотен полк и 2-ра ловна дружина от 10-и пехотен родопски полк. След 9 септември 1944 година към 2-ра дружина от полка се придава Партизански отряд „Васил Левски“.[1]
През ноември полкът формира 44-та усилена прикриваща дружина в Ивайловград със задача по прикриване на границата. През декември 1944 г. полкът мобилизира в пълен състав и се отправя към българо-сръбската граница, за да вземе участие във втората фаза на Отечествената война в състава на 10-а пехотна родопска дивизия. През юни 1945 г. се завръща в Крумовград и демобилизира запасните чинове. За проявена храброст в боевете, които води 298 чинове от полка са наградени с Военен орден „За храброст“. По времето, когато полкът е отсъствал от мирновременния си гарнизон, на негово място се формира 44-та пехотна допълваща дружина. При съкращаването на армията съгласно мирния договор от 1 януари 1946 г., 44-ти пехотен полк се разформира, като до декември 1946 г. остава да действа Ликвидационно бюро.[1][3]
Наименования[редактиране | редактиране на кода]
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Четиридесет и четвърти пехотен полк (1912 – 1913)
- Четиридесет и четвърти пехотен полк (11 септември 1915 – 1918)
- Четиридесет и четвърти пехотен тунджански полк (15 януари 1940 – 1946)
Командири[редактиране | редактиране на кода]
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Подполковник | Руси Радков | Балканска война |
| 2. | Подполковник | Иван Бочев | Първа световна война |
| 3. | Подполковник | Юрдан Тодоров | Първа световна война |
| 4. | Подполковник | Иван Вълков | 1916 – 1917 |
| 5. | Подполковник | Минко Абаджиев | 1939 – 1943 |
| 6. | Полковник | Коста Начев | 1943 – 14 септември 1944 |
| 7. | Полковник | Георги Михайлов Шопов | 14 септември 1944 – 1945 |
Други командири: Николай Чакъров[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 67
- ↑ а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ ДВИА, ф. 356, История на фондообразувателя
- ↑ Съгласно Руменин с МЗ 226 от 1939 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
