Седемнадесети артилерийски полк
| Седемнадесети артилерийски полк | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 11 септември 1915 – 1 октомври 1919 2 октомври 1943 – 25 октомври 1944 |
| Държава | България |
| Тип | Артилерийски полк |
| Гарнизон | Самоков Щип |
Седемнадесети артилерийски полк е български артилерийски полк, взел участие в Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]
Във връзка с участието на България в Първата световна война (1915 – 1918) на 11 септември 1915 г. в Самоков от 4-та, 5-а и 6-а батарея от 7-и артилерийски полк е формиран Седемнадесети артилерийски скорострелен полк. Влиза в състава на 7-а пехотна рилска дивизия.[1] Взема участие във войната, като през 1919 г. е преименуван на Седемнадесети артилерийски полк и на 1 октомври същата година е разформиран.[2]
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[1]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Офицери: 34 Чиновници: 2 Подофицери и войници: 2232 |
Коне: 1489 Волове: 10 |
Обикновени: 160 Товарни: 296 |
Пушки и карабини: 186 Полски с. с. оръдия: 24 Планински с. с. оръдия: 12 |
Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]
По време на Втората световна война (1941 – 1945) съгласно заповед № 2 от 2 октомври 1943 г. по 17-а пехотна щипска дивизия в Щип е формиран Седемнадесети дивизионен артилерийски полк. В периода от 11 септември до 10 октомври 1944 г. води боеве с изтеглящите се германски войски. На 15 октомври се завръща в Баланово, Дупнишко и на 25 октомври 1944 г. е разформиран.[2][3]
Наименования[редактиране | редактиране на кода]
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Седемнадесети артилерийски скорострелен полк (11 септември 1915 – 1919)
- Седемнадесети артилерийски полк (1919 – 1 октомври 1919)
- Седемнадесети дивизионен артилерийски полк (2 октомври 1943 – 25 октомври 1944)
Командири[редактиране | редактиране на кода]
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Подполковник | Никола Стайков | Първа световна война |
| Подполковник | Иван Цонев | 1943 – 1944[4] |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ а б Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 190
- ↑ ДВИА, ф. 518, История на фондообразувателя
- ↑ 1943 – 1944 временен, през 1944 титулярен
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
