Тридесет и пети пехотен врачански полк
| Тридесет и пети пехотен врачански полк | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 1900 – 1944 |
| Държава | България |
| Тип | Пехотен полк |
| Гарнизон | Плевен |
Тридесет и пети пехотен врачански полк е български пехотен полк, формиран през 1900 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Формиране[редактиране | редактиране на кода]
Тридесет и пети пехотен врачански полк е формиран в Плевен под името Единадесети пехотен резервен полк през 1900 съгласно указ №9 от 1 януари 1899 година в състав четири пехотни и една погранична рота. На 10 януари 1904 година, съгласно указ №84 от 29 декември 1903 година се развръща от една в две дружини и се преименува на 35-и пехотен врачански полк. Част е от състава на 2-ра бригада на 6-а пехотна бдинска дивизия.[1]
Тридесет и пети пехотен врачански полк получава своето знаме на 5 октомври 1912 г.
Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]
Участва в Балканската война (1912 – 1913) в битката при Чаталджа, Лозенград, Люлебургас и други.
По време на Междусъюзническата война (1913) полкът води боеве при височините на десния бряг на р. Козлу дере и с. Костурно, при гр. Пехчево, с. Панчарево и в. 1490, при махалите Дубочица, Престова и връх Крастов.
Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]
В началото на Първата световна война (1915 – 1918) полкът се сражава при Неготин, Алексинац, Лебане, Прокупле. Започва войната в състава на 2-ра бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия.
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Офицери: 87 Чиновници: 4 Подофицери и войници: 5250 |
Коне: 480 | Обикновени: 46 Товарни: 200 Специални: 4 |
Пушки и карабини: 4460 Картечници: 4 |
На 28 септември 1916 влиза в състава на 2-ра бригада от Сборната дивизия.[2]
Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]
През март 1919 година полкът е формиран отново, като кадри се вземат от 35-а пехотна допълваща дружина. Съгласно предложение №7281 от 27 юни 1919 година полкът е разформирован, като от неговите части остава във Враца функционира само една дръжина, която с 35-а пехотна допълваща дружина които формират 15-и пехотен ломски полк. През декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 15-а пехотна ломска дружина. През 1923 година участва в потушаването на Септемврийското въстание. През 1928 година полкът е отново формиран (в състав от две дружини) от частите на 15-а пехотна ломска дружина и 4-та жандармерийска дружина, но до 1935 година носи явното название дружина. На основание царска заповед №25 от 5 юни 1937 година полкът получава старото си наименование – 35-и пехотен врачански полк.[1]
Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]
В периода (1941 – 1942) полкът се установява в района на Прилеп и Парачин. След Деветосептемврийския преврат към полка се формира гвардейска дружина от партизани от Партизански отряд „Гаврил Генов“. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава 6-а пехотна бдинска дивизия.[1]
Наименования[редактиране | редактиране на кода]
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Единадесети пехотен резервен полк (1900 – 1903)
- Тридесет и пети пехотен врачански полк (1903 – 27 юни 1919)
- Петнадесети пехотен ломски полк (1919 – декември 1920)
- Петнадесета пехотна ломска дружина (декември 1920 – 1928)
- Петнадесети пехотен ломски полк (1928 – 5 юни 1937)
- Тридесет и пети пехотен врачански полк (5 юни 1937 – 1944)
Командири[редактиране | редактиране на кода]
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| Подполковник | Аврам Аврамов | ||
| Полковник | Хараламби Янакиев | към 1904 | |
| Подполковник | Спас Чилингиров | от 1904 | |
| Полковник | Атанас Петров | от 1911 | |
| Подполковник | Никола Стоянов | до 16 октомври 1912 (убит) | |
| Подполковник | Георги Бошнаков | Балкански войни | |
| Подполковник | Сава Вуйчев | през 1915 | |
| Подполковник | Васил Таслаков | 1915 – 1917 | |
| Полковник | Иван Бешевлиев | към 1917 | |
| Подполковник | Стефан Димовски | 1935 – 1935 | |
| Подполковник | Милко Ангелов | към 1937 | |
| Подполковник | Симеон Симов | 1939 – 1943 | |
| Подполковник | Асен Божков | 9 август 1943 – 1944 | |
| Полковник | Георги Консулов | 14 септември – 28 ноември 1944 | |
| Подполковник | Найден Шушулов | 1944 – 1946? | |
| Полковник | Методи Попхристов Димитров | 1946 | |
| Полковник | Симеон Бъчваров | от 1947 | |
| Полковник | Стоян Стоянов | 1948 – декември 1948 |
Други командири: Кирил Козловски (11-и пехотен резервен полк), полк. Иван Велев (между 1931 и 1944)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 59
- ↑ а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
