Седемнадесети пехотен доростолски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Двадесет и седми пехотен доростолски
на Н.Имп.В. Великия Княз Владимир полк
Полкът, строен преди атака при Чаталджанските позиции.
Полкът, строен преди атака при Чаталджанските позиции.
Информация
ШефКняз Владимир Александрович (1908 – 1919)
Активна19 януари 1889 – 10 февруари 1919
ДържаваБългария
ТипПехотен полк
Гарнизон/щабРусе
Освещаване на бойните знамена при Чаталджанските позиции.
Офицери и войници от полка.
Офицери и войници от полка. На заден план е лагерът им.
Празнуващи офицери и войници от полка
Офицери и войници от полка.

Седемнадесети пехотен доростолски полк е български полк взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Седемнадесети пехотен доростолски полк е формиран в Русе под името Седемнадесети пеши доростолски полк с указ №11 от 19 януари 1889 година. В състава му влизат от 3-та и 4-та дружини на 5 пехотен дунавски полк.[1][2] На 16 октомври 1891 г. подполковник Кънчев е назначен за командир на 3-ти пехотен бдински полк, а на негово място за командир на полка е назначен подполковник Иван Попов[3].

След посещението в България на великия княз Владимир Александрович във връзка с откриване на паметника на Цар Освободител и съдействието му по уреждане на втората сватба на Цар Фердинанд през 1907 – 1908 година, княз Владимир е поема шефството на полка.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

В Балканската война е в състава на Девета пехотна плевенска дивизия участва в боевете при Дервишка могила, при овладяването на Одринската крепост при северозападния сектор при с. Возгач и в североизточния сектор при с. Акбунар и Хаджикьой, при атаката на Чаталджанската позиция, при височините източно от с. Кестенлик, при селата Калфакьой и Акалан.

В Междусъюзническата война (1913) полкът воюва със сърбите при Габровница и постовете Бяла вода, Червен град, Равен кладенец, при върховете Бука и Гърков дял, при Кадъбоаз. Полкът воюва с гърците при Горна Джумая и Кресненското дефиле.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) полкът влиза в състава на 1-ва бригада от 9 пехотна плевенска дивизия.[4]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[4]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 73
Чиновници: 4
Подофицери и войници: 5288
Коне: 459 Обикновени коли: 52
Товарни коли: 265
Специални коли: 4
Пушки и карабини: 4652
Картечници: 4

През 1915 г. полкът води битки за височините Леско, Тупанар и Бабин зъб, при Дренова глава, Преконожка пещера, при Малка грамада, при Червена бара, при кота 287, при височините при р. Ветреница, при с. Бойник, Лалиновац, при с. Редко-цер, при Кисела вода, кота 972, при Лисиница. На 11 септември 1915 от състава на 4-ти пехотен плевенски полк и 17-и пехотен доростолски полк в Плевен се формира 57 пехотен драмски полк. През 1917 г. участва в боевете за укрепената позиция на Дойран. През 1918 г. полкът води боеве при позицията на Дойран, в отстъпителните боеве по посока на селата Гючели, Костурно, Мешли, Орманли, Пиперово и Гарван планина. През септември 1918 г. в полка избухва бунт против войната.[2]

Полкът е разформирован на 10 февруари 1919 година, като до 31 август 1920 г. действа Ликвидационен щаб.[1][2]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Седемнадесети пеши доростолски полк (19 януари 1889 – 1892)
  • Седемнадесети пехотен доростолски полк (1892 – 1908)
  • Седемнадесети пехотен доростолски на Н.Имп.В. Великия Княз Владимир полк (1908 – 1919)
  • Седемнадесети пехотен полк (1942 – 1944)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
Подполковник Кънчо Кънчев до 16 октомври 1891
Подполковник Иван Попов 16 октомври 1891 – 1897
Полковник Рачо Хаджиев от 1904
Майор Иван Бончев от 1908
Полковник Руси Радков 1908 – 1911
Полковник Рачо Хаджиев Балканска война
Подполковник Емануил Павлов Балканска война
Полковник Никола Петров през януари 1915
Подполковник Емануил Павлов Първа световна война
Подполковник Борис Филипов Първа световна война
Подполковник Спас Ангелов през 1917 и 1918
Подполковник Димитър Колев от 1942
Подполковник Георги Дилчовски от 1944

Други командири: Георги Марчин

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 39
  2. а б в ДВИА, ф. 79, История на фондообразувателя
  3. Държавен вестник, бр. 237 от 1891 г., с. 1
  4. а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]