Пети конен полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пети конен полк
Информация
Активна1898 – 1945
ДържаваБългария
ТипКонен полк
Гарнизон/щабДобрич (1898 – 1907)
Брезник (1907 – 1945)
Годишнини1 юли
Командири
Изтъкнати
командири
Ген. Александър Танев
Ген. Иван Табаков
Ген. Стефан Николов
Бойни
командири
Ген. Иван Табаков (БВ)
Ген. Иван Табаков (ПСВ)
Полк. Гаврил Анастасов (ПСВ)
Полк. Ефтим Китанчев (ПСВ)
Ген. Никола Станимиров (ПСВ)
Подполк. Петър Атанасов (ВСВ)
Подполк. Мъйно Мъйнов (ВСВ)

Пети конен полк е български кавалерийски полк, формиран през 1898 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна война (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Пети конен полк е формиран съгласно указ №2 от 1 януари 1898 година в Добрич, съставен от четири ескадрона, като за кадър се взема отделният кавалерийски дивизион и по един ескадрон от 3-ти и 4-ти конен полк. На 1 август 1901 година със заповед №225 е разформиран. В периода 1901 – 1907 година полкът съществува като 1-ви кавалерийски дивизион, след което на 10 януари 1907 година от него се формира отново 5 конен полк и на 31 август 1909 година се установява на гарнизон в Брезник.[1][2]

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) полкът е в разведка по посоките ПехчевоЦарево селоКочаниЩип, Струмица на частите на 7 пехотна дивизия и взема участие в боевете при Царево село, Кочани и Щип (5 – 23 октомври 1912). Взема участие и в боевете при р. Кавак (21 – 23 януари 1913) и при Булаир (26 януари 1913).[3]

През Междусъюзническата война (1913) полкът е в разведка и охрана на частите от 7 пехотна дивизия при реките Златовска и Брегалница, както и на Калиманската позиция (19 юни – 11 юли).[3]

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Първата световна война (1915 – 1918) 5 конен полк е в състава на Конната дивизия и действа в разведка и охрана по посока поста Черна скала (на границата) – Царево село – Калиманската позиция – КочаниВелесПрилеп. В периода 24 – 29 ноември 1-ви дивизион от полка взема участие в боевете при селата Габрово, Серменин, Негорци, Горничет и Гевгели.[3]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 28
Чиновници: 1
Подофицери и войници: 750
Коне: 782 Обикновени коли: 44
Специални коли: 2
Пушки и карабини: 625
Саби: 692

От 1 септември 1916 година полкът е в подчинение на 12 пехотна дивизия в Плевен, 1-ви ескадрон участва в десанта при Ряхово (4 октомври 1916). В периода 25 ноември 1916 – 9 януари 1917 година преминава Дунава при Свищов и участва в боевете за овладяване на Букурещ и преследване на противника в посока Сирет. На 9 януари полкът минава на десния бряг на Дунав при Хърсово и квартирува във Фрикацей където остава до 5 октомври охранявайки участъка източно от Тулча Кашлъ, Сомово – Парлита.[3]

От 17 октомври 1917 до 15 ноември 1917 година охранява участъка от развалините ПетелиносДоксан-бос по брега на Тахинското езеро в Сереското поле. След това до 10 май 1918 година полкът квартирува в Ксанти. От 11 май до 16 декември е първоначално на бивак при Киречлер и Кизилджа (до 9 октомври) и Одрин до 16 декември 1918 година.[3]

На 19 декември 1920 година с указ №96 в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 5 жандармерийски конен полк. През 1922 година полкът е реорганизиран в 5 жандармерийска конна група. За командир на групата е назначен полковник Александър Стоянов. През 1928 година конната група обратно е реорганизирана в 5 конен полк. Той е сред малкото полкове, които получават бойните си знамена едва през 20-те години на 20 век. Полкът е разформирован на 1 март 1936 година.

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

Пети конен полк е отново формиран на през ноември 1941 г. в Брезник и влиза в състава на 4-та конна бригада от 2-ра конна дивизия. От декември 1943 година е на Прикриващия фронт в района на свиленградското село Момково. На 14 септември 1944 за командир на полка е назначен подполковник Мъйно Мъйнов.[4] На 16 октомври полкът извършва настъпление към Бояново, преминава през Враня и продължава от двете страни на река Морава. След успешните боеве на 8 декември полкът овладява Бояново, на 9 декември навлиза в Гниляне, а на 18 ноември в Прищина, където завършва бойният път на полка, който дава 104 убити.[5]

Пети конен полк е разформирован на 18 май 1945 година. През 1951 г. полкът е отново формиран в Разград и разформиран през 1954 година.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Пети конен полк (1 януари 1898 – 1 август 1901)
  • Първи кавалерийски дивизион (1 август 1901 – 10 януари 1907)
  • Пети конен полк (10 януари 1907 – 19 декември 1920)
  • Пети жандармерийски конен полк (19 декември 1920 – 1923)
  • Пета жандармерийска конна група (1923 – 20 декември 1927)
  • Пети конен полк (20 декември 1927 – 1 март 1936, ноември 1941 – 18 май 1945)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Полковник Петър Салабашев 18 март 1898 – 12 август 1901
2. Подполковник Александър Танев 15 август 1901 – 30 май 1902
3. Подполковник Юрдан Велчев 31 май 1902 – 31 декември 1906
4. Майор Стефан Николов 1 януари 1907 – 15 февруари 1907
5. Майор Петър Кацаров 9 февруари 1907 – 31 декември 1907
6. Подполковник Константин Михайлов 1 януари 1908 – 11 април 1910
7. Подполковник Петър Кацаров 15 април 1910 – 22 април 1911
8. Подполковник Иван Табаков 22 септември 1911 – 22 май 1914
9. Полковник Йордан Наумов 22 май 1914 – 20 юли 1915
10. Полковник Иван Табаков 20 юли 1915 – 15 ноември 1916
11. Полковник Гаврил Анастасов 15 ноември 1916 – 20 април 1918
12. Полковник Ефтим Китанчев 21 април 1918 – 26 април 1918
13. Подполковник Никола Станимиров 1 май 1918 – 1 януари 1921
14. Подполковник Константин Златанов 17 октомври 1921 – 1921
15. Подполковник Иван Бошнаков 1921 – 1922
16. Подполковник Константин Златанов от 1922
17. Полковник Александър Стоянов
18. Подполковник Любомир Босилков 12 януари 1923 – април 1923
Подполковник Александър Полянов от септември 1923
Подполковник Васил Попов от 1924
Подполковник Христо Мархолев 1928 – 1931
Подполковник Георги Пенев между 1929 и 1932
Подполковник Петър Тяновски 1932 – 1933
Подполковник Енчо Петров 1933 – 1934?
Майор Аспарух Абаджиев от 1934
Полковник Стоян Иванов от ноември 1941
Подполковник Петър Атанасов януари 1942 – 13 септември 1944
Подполковник Мъйно Мъйнов от 14 септември 1944 – 1945
Полковник Борислав Йорданов 1951 – 1954

Други командири: полк. Славейко Василев, подполк. Светослав Акрабов 5 ж.к.г), Христо Радев (5 ж.к.п)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 172
  2. ДВИА, ф. 479, История на фондообразувателя
  3. а б в г д Стойчев, И., „Български военен алманах“, София, 1926, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд, стр. 567, 568
  4. Ташев, Т., стр. 98
  5. Ташев, Т., стр. 283, 284

Източници[редактиране | редактиране на кода]