Седемдесет и втори пехотен полк
| Седемдесет и втори пехотен полк | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 17 април 1913 – август 1913 11 септември 1915 – 1918 18 септември 1942 – май 1943 |
| Държава | България |
| Тип | Пехотен полк |
Седемдесет и втори пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1913 година и взел участие в Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Формиране[редактиране | редактиране на кода]
Историята на полка започва на 17 април 1913 година, когато в Одрин от 4-та дружина на 54-ти пехотен полк, болни и ранени войници от разни части, излезли от болниците и млади войници от Лозенградско и Одринско се формира Втори пехотен полк от Одринската бригада. На 2 юли същата година получава наименованието Седемдесет и втори пехотен полк, но остава в състава на Одринската бригада. На 7 юни 1913 г. с железницата се придвижва от Одрин към София и на 9 юли се установява на бивак край София.[1][2]
Междусъюзническа война (1913)[редактиране | редактиране на кода]
Полкът участва в Междусъюзническата война (1913) и през август 1913 се демобилизира и разформира.[1][2]
Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]
По време на Първата световна война (1915 – 1918) на 11 септември 1915 г. съгласно тайното предписание на Командира на 1-ва бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия в град Русе е формиран Девети маршеви полк. Съгласно тайната заповед по 9-а дивизионна област полкът се формира окончателно на 20 октомври 1915 г. в Плевен от сведените 17-и и 18-и маршеви полкове в четиридружинен състав.[2] На 15 октомври влиза в състава на новосформираната 12-а пехотна дивизия. Съсредоточен е в района на Плевен. Към 11 декември 1915 година в състава му влизат 11 офицери, лекар, чиновник и 1911 подофицери и войници. Разполага с 1804 пушки и 20 саби, 161 коне и 139 волове.[3] На 18 юни 1916 г. полкът получава назначение в окупационните войски в Моравската военна инспекционна област и тръгва по Дунава към гр. Пожаревац.[2] На 26 юни 1916 година една дружина от полка е изпратена към Моравската инспекционна област като окупационна войска.[4] От 28 юни 1917 г. се формират картечна рота и 3-та дружина.[2]
През септември 1918 година полкът попада в плен.[1][5] По нареждане на френските власти офицерите се отделят от войниците, като първите временно се пращат към с. Сурович, а вторите групирани по 250 души-в лагер в околностите на Солун. Последната заповед е от 18 декември същата година На 31 юли 1919 г. е отдадена следващата заповед в гр. Плевен, с която е обявено, че командирът на полка полк. Рашо Михнев, заедно с други чинове се е върнал от заложничество при френските власти и встъпва в длъжност по ликвидирането на полка.[2]
Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]
На 18 септември 1942 година е отново формиран, този път за участие във Втората световна война (1941 – 1945). Кадровият състав е от 9-и, 21-ви и 27-и пехотен полк, а самият той влиза в състава на Прикриващият фронт, като към него се числи и 72-ро товарно артилерийски отделение. Демобилизиран е и е разформирован през месец май 1943 в Пловдив и на 20 май се разформира.[1]
Командири[редактиране | редактиране на кода]
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Подполковник | Злати Костов | Първа световна война |
| 2. | Подполковник | Рашо Михнев | Първа световна война |
Наименования[редактиране | редактиране на кода]
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Втори пехотен полк от Одринската бригада (16 април 1913 – 2 юни 1913)
- Седемдесет и втори пехотен полк (2 юни 1913 – август 1913)
- Девети маршеви полк (11 септември 1915 – 1917)
- Седемдесет и втори пехотен полк (1917 – 1918, 18 септември 1942 – 20 май 1943)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 93
- ↑ а б в г д е ДВИА, ф. 379, История на фондообразувателя
- ↑ Абаджиев, стр. 226, 227
- ↑ Абаджиев, стр. 236
- ↑ Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Тодоров, Т., Александрова, Я. – „Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г.“, Том 2, София, 1977, Военно издателство
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Абаджиев, Г., „12. пехотна дивизия въ общоевропейската война презъ 1915 – 1918“
