Италиански фронт (Първа световна война)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Италиански фронт
Конфликт: Част от Първа световна война
Период от 23 май 1915 до 4 ноември 1918 г.
Място Източни Алпи, Североизточна Италия
Резултат Победа на Италия, разпадане на Австро-Унгария
Воюващи страни
Антанта:
Flag of Italy (1861-1946).svg Италия
Flag of France.svg Франция (от 1917 г.)
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания(от 1917 г.)
Flag of the United States.svg САЩ (1918 г.)
Централни сили:
Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg Австро-Унгария
Flag of the German Empire.svg Германия
Командири
Flag of Italy (1861-1946).svg Виктор Емануил III
Flag of Italy (1861-1946).svg Луиджи Кадорна
Flag of Italy (1861-1946).svg Армандо Диаз
Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg Ерцхерцог Ойген
Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg Конрад фон Хьотцендорф
Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg Артур фон Щраусенбург
Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg Светозар Бороевич
Flag of the German Empire.svg Ото фон Белов
Сили
1915[1]
Flag of Italy (1861-1946).svg 984,000
1916[1]
Flag of Italy (1861-1946).svg 1,539,000
1917[1]
2,197,000
1918[1][2]
Flag of Italy (1861-1946).svg 2,075,000
(1,280,000 бойци)
Flag of France.svg 44,000
(31,000 бойци)
Flag of the United Kingdom.svg 75,000
(53,688 бойци)
Flag of the United States.svg 5,000
1918
Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg 1,352,700[3][nb 1]
Жертви и загуби
Flag of Italy (1861-1946).svg Италия[4]:
462,391 убити
(650,000 убити)[5]
953,886 ранени
600,000 пленени
Flag of France.svg Франция[6]:
480 убити
2302 ранени
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания[7]:
1024 убити
5073 ранени
Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg 1,478,000 убити и ранени[8]

Италиански фронт е военният фронт в североизточната част на Апенинския полуостров, на която по време на Първата световна война се водят военни действия между Италия и нейните съюзници Франция, Великобритания и САЩ от една страна и Австро-Унгария, подкрепена от Германия, от друга.

В началото на световната война през 1914 г. Италия обявява неутралитет, напускайки по този начин съществувалия до тогава между нея, Германия и Австро-Унгария Троен съюз. В началото на 1915 г. обаче, водена от териториалните си аспирации спрямо двойната монархия и спрямо Балканите, тя подписва тайния Лондонски договор, с който се присъединява към държавите от Антантата. На 23 май същата година Италия официално обявява война на Австро-Унгария и хвърля войските си в настъпление, надявайки се да проникне дълбоко в противниковата територия и да завладее редица важни градове.

Въпреки значителното начално числено превъзходство на италианските войски над отбраняващите се австро-унгарци четерите им офанзиви проведени до края на 1915 г. по река Изoнцо завършват неуспешно и с със значителни жертви[9]. Така много скоро след началото ѝ войната на Апенинския полуостров добива позиционен характер и се образува фронтова линия дълга над 600 километра от Швейцария до Адриатическо море.

През 1916 г. австро-унгарската армия успява да поеме инициативата и да осъществи голямо настъпление в областта Трентино, което изправя италианската армия пред опасността от сериозно поражение. Започналата по същото време голяма руска офанзива в Галиция принуждава австрийците да преустановят офанзивните си действия на италианския фронт, което връща инициативата в ръцете на италианците. През август се провежда шестата офанзива на река Изoнцо, която донася и първия сериозен успех на италианските войски от началото на войната, но скоро след това военните действия отново добиват позиционен характер[10]. В опит да се постигне нов успех италианското командване осъществява още три настъпления до края на годината, но те не достигат значим резултат.

Следващата 1917 година се явява повратна точка за Италия в политически и във военен аспект. През пролетта и лятото италианското командване провежда поредните две офанзиви на река Изoнцо постигайки единствено посредствени успехи. Австро-Унгария от своя страна счита моментът подходящ за един голям удар срещу италианската армия, за което обаче е необходима германска помощ поради изчерването на австрийските резерви. С пристигането на силни германски пехотни и артилерийски подкрепления стратегическата контраофанзива на австро-германците, получила по-късно наименованието Битката при Капорето, започва през втората половина на октомври 1917 г. и бързо достига решителни успехи. Италианските войски претърпяват катастрофално поражение и отстъпват в безредие и с цената на 320 000 войници пленени, убити или ранени и други 350 000 дезертирали или пръснали се във вътрешността на Италия[11]. В резултат на власт идва ново италианско правителство начело с Виторио Орландо, а началникът на генералния щаб на армията е сменен. Скоро след това на италианския фронт пристигат и значителни френски и британски подкрепления, които помагат на италианската армия да се задържи на река Пиаве[12].

С края на 1917 г. на италианския фронт настъпва затишие, продължило месеци наред, и прекъсвано единствено от кратки сражения с местен характер. Благодарение на това италианската армия успява в голяма степен да възстанови силите си и под новото си началство успешно да отблъсне последната голяма австро-унгарска офанзива през юни 1918 година. Скоро след това положението на Четворния съюз започва са се влошава по всички останали фронтове, а признаците за разпад на Австро-Унгария се усилват. Това дава шанс на Италия да организира последно голямо настъпление в самия край на Първата световна война, което постига лесни успехи срещу намиращата се в голяма степен на разложение австро-унгарска армия. На 3 ноември е сключено примирие между Италия и Австрия, което влиза в сила един ден по-късно и слага край на военните действия на италианския фронт[13].

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г Spencer Tucker (1996): The European powers in the First World War: an encyclopedia. стр.374
  2. STATISTICS OF THE MILITARY EFFORT OF THE BRITISH EMPIRE DURING THE GREAT WAR 1914-1920 стр.627
  3. STATISTICS OF THE MILITARY EFFORT OF THE BRITISH EMPIRE DURING THE GREAT WAR 1914-1920 стр.626
  4. Spencer Tucker (1996): The European powers in the First World War: an encyclopedia. стр.173
  5. http://www.worldwar1.com/itafront/it_cas.htm
  6. http://www.worldwar1.com/itafront/it_cas.htm
  7. http://www.worldwar1.com/itafront/it_cas.htm
  8. Урланис. Войны и народонаселение Европы
  9. Horne. A Companion to World War 1. стр.85
  10. Horne. A Companion to World War 1. стр.86-87
  11. Mario Morselli. Caporetto, 1917: victory or defeat?. стр.9
  12. Horne. A Companion to World War 1. стр.89-90
  13. Horne. A Companion to World War 1. стр.91
  • Според сборникът "Мировая война в циврах" страните разполагат на този фронт през 1918 г. със следните сили:
  • Италия - 1 966 816 войника, от които 1 310 816 бойци;
  • Франция - 44 082 войника, от които 35 719 бойци;
  • Великобритания - 77 185 войника, от които 56 662 бойци;
  • САЩ - 5 451 войника, от които 3 647 бойци;
  • Австро-Унгария - 1 320 000 само бойци, като общата численост на армията не е посочена.

Източници[редактиране | edit source]

  • ((en)) Spencer Tucker (1996): The European powers in the First World War: an encyclopedia.Taylor & Francis, 1996 ISBN 0815303998
  • ((en)) The War Office (1922). STATISTICS OF THE MILITARY EFFORT OF THE BRITISH EMPIRE DURING THE GREAT WAR 1914-1920 ISBN 9781847346810
  • ((en)) Mario Morselli (2001). Caporetto, 1917: victory or defeat?. Routledge ISBN 9780714650739
  • ((en)) Horne. A Companion to World War 1. John Wiley & Sons ISBN 9781119968702