Първа битка при Изонцо
| Първа битка при Изонцо | |||
| Битки при Изонцо | |||
 Aвстро-унгарски пехотен батальон | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 23 юни 1915 – 7 юли 1915 г. | ||
| Място | Долината на Изонцо, Североизточна Италия | ||
| Резултат | Италианска победа Австро-унгарски тактически успех | ||
| Територия | без значими териториални изменения | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
 | |||
| |||||
Първата битка при Изонцо (23 юни 1915 – 7 юли 1915 г.) e едно от първите сражения на Италианския фронт на Първата световна война. Тя поставя началото на бойните действия между италианската армия и силите на Австро-Унгария.
Образуване на Италианския фронт[редактиране | редактиране на кода]
С влизането на Италия във войната, се образува и нов фронт – Италианския. Театър на бойните действия са граничните райони между Италия и Австро-Унгария. Особено значение придобива района на река Изонцо.
Италия насочва против Австро-Унгария до 35 дивизии, т.е. около 850 000 души и 1200 оръдия.[1] Главнокомандващ на италианската армия е генерал Луиджи Кадорна. Тъй като основните сили на австро-унгарската армия са ангажирани срещу Русия, австрийското командване трябва спешно да сформира войски за новия фронт. Първоначално Австро-Унгария изпраща 20 дивизии, прехвърлени от Сърбия и Галиция. Германия също прехвърля един корпус, както и тежка артилерия, а начело на цялата групировка на войските на Централните сили застава генерал Франц Конрад фон Хьотцендорф.
Въпреки числения си превес, италианската армия отстъпва на неприятеля в бойна подготовка и особено в техническо отношение.
Настъпление[редактиране | редактиране на кода]
Настъплението на италианската армия започва на 24 май, веднага след обявяването на войната, макар че развръщането на войските още не е завършено. Боевете започват едновременно на река Изонцо, в Карнийските и Кадорските Алпи и в областта Трентино. Италианското командване, с помощта на внезапната атака, има намерение да овладее господстващите височини и планински проходи, но австро-унгарската армия без особени проблеми заема и удържа предарително подготовените отбранителни рубежи.
За първия месец на ожесточени погранични боеве италианците успяват да заемат предмостие през река Изонцо в района на Плави, да овладеят височината Монте Неро и постигат незначителен успех в района на Трентино. Първото настъпление на италианците не носи съществени успехи, което ги принуждава да преминат към по-нататъшни активни действия, довели до последващите няколко сражения при Изонцо.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ [83 История Первой мировой войны 1914 – 1918 гг.] / под редакцией И. И. Ростунова. – 1975. – Т. 2. – С. 83.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Зайончковский А. М. Первая мировая война. – СПб.: Полигон, 2000. – 878 с.
- Бэзил Лиддел Гарт. 1914. Правда о Первой мировой. – М.: Эксмо, 2009. – 480 с. – (Перелом истории). – 4300 экз.