Втора битка при Изонци

Втора битка при Изонци
Италиански фронт (Първа световна война)
Информация
Период	18 юли – 3 август 1915 г
Място	Река Соча, северозападна Словения
Резултат	Италианска тактическа победа
Страни в конфликта
Италия Австро-Унгария
Командири и лидери
Луиджи Кадорна Армандо Диас Емануил Филиберт, 2-ри херцог на Аоста Пиетро Фругони Светозар Бороевич Ерцхерцог Ойген Ерцхерцог Йозеф Ерцхерцог Фридрих Конрад фон Хьотцендорф
Сили
250 000 78 000
Жертви и загуби
41 800 загуби 46 600 загуби

Втората битка при Изонцо се води между армиите на кралство Италия и на Австро-Унгария на италианския фронт през Първата световна война между 18 юли и 3 август 1915 г.

Общ преглед

След провала на Първата битка при Изонцо, две седмици по-рано, Луиджи Кадорна, главнокомандващ на италианските сили, решава за нов удар срещу австро-унгарските линии с по-тежка артилерийска подкрепа.

Общите планове на италианската офанзива едва се променят от резултатите от предишната битка, освен ролята на Втората армия на генерал Фругони, която този път трябваше на хартия да извърши само демонстративни атаки по целия си фронт. Основната роля, възложена на Третата армия на херцога на Аоста, е да завладее планините Сан Микеле и планината Косич, като пререже вражеската линия и отвори пътя към Гориция.

Тактиката на генерал Кадорна е толкова проста, колкото и сурова: след тежка артилерийска бомбардировка неговите войски трябваше да настъпят във фронтална атака срещу австро-унгарската линия, да преодолеят оградите от бодлива тел на врага и да превземат окопите. Недостигът на военно оборудване – от пушки, през артилерийски снаряди, до ножици за рязане на бодлива тел – анулира численото превъзходство на италианците.

Битката

Карстовото плато беше мястото на изтощителна поредица от ръкопашни битки с участието на италианската Втора и Трета армия, с тежки жертви и от двете страни. В ужасяващото меле бяха използвани щикове, мечове, ножове и различни метални отпадъци и отломки. Австро-унгарската 20-та пехотна дивизия Honvéd губи две трети от ефективната си сила и е разбита поради комбинация от последователните атаки на италианската армия и неблагоприятния терен.

На 25 юли италианците окупираха гората Капучио, позиция западно от планината Сан Микеле, която не беше много стръмна, но доминираше в доста голяма област, включително австро-унгарското предмостие на Гориция от юг. Планината Сан Микеле е задържана за кратко от италианските сили, но е превзета по време на отчаяна контраатака от полковник Рихтер, който командва група от елитни полкове.

В северната част на фронта, Юлийските Алпи, италианците успяват да превземат планината Батоника над Кобарид (Капорето), което ще има важна стратегическа стойност в бъдещи битки.

Битката отслабна, когато и двете страни останаха без муниции. Общите загуби по време на триседмичната битка са около 91 000 души, от които 43 000 италианци и 48 000 австрийци.

Вижте също

• Първа битка при Изонцо – 23 юни 1915 г. – 7 юли 1915 г
• Дванадесета битка при Изонцо – 24 октомври 1917 г. – 7 ноември 1917 г., известна още като битката при Капорето.

Допълнителна литература

• Макдоналд, Джон и Желко Цимприч. Капорето и кампанията на Изонцо: Италианският фронт, 1915-1918 г. Барнсли, Южен Йоркшир: Pen & Sword Military, 2011 г. ISBN 9781848846715
• Шиндлер, Джон Р. (2001). Изонцо: Забравената жертва на Великата война . Прегер. ISBN 0275972046. OCLC 44681903.