Февруарска революция (1917)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Руски войници по време на революцията

Февруарската революция от 1917 година е антимонархическа буржоазна революция в Руската империя, в резултат на която е свалена монархията и е установена република.

Предпоставки[редактиране | edit source]

Февруарската революция се явява следствие на неуспехите на руското управление в хода на Първата световна война, както и недоволството от начина на управление на цар Николай II (липса на силно водачество). Всички политически партии (без Социалдемократическата, включваща болшевики и меншевики) подкрепят участието в Първата световна война на страната на Великобритания и Франция.

Властта е разклатена от поредица драматични събития и скандали. Най-важното от тях е Кървавата неделя през 1905 г., запомнена с разстрела на демонстранти в Санкт Петербург, и последвалите гонения. Тя е ключово събитие в историята на Русия, станало предпоставка за Революцията от 1905 в страната. Друго събитие е свързано с Григорий Распутин. Той е измежду най-скандалните личности в историята на руската монархия, едновременно боготворен и яростно ненавиждан, убит на 29 декември 1916 г. след заговор, организиран от княз Юсупов. Распутин е загадъчна фигура, живяла в последния етап от царуването на руския цар Николай II. Наричан още "лудият монах" и странник, някои вярвали, че той е физически и духовен лечител. Оспорва се дали Распутин е помогнал за загубата на доверие в царското управление, оглавявал го до падането на династията на Романови през 1917 г. Грешките на управляващите, съчетани със загубата на доверие към короната и наличието на опозиция, създават благоприятна почва за социален взрив.

Ход на революцията[редактиране | edit source]

През февруари 1917 г. са налице редица предпоставки за всеобщ бунт. Русия е посред сурова зима, има относителен недостиг на храна и цялостно изтощение от войната, налице е икономическа криза.

Революцията започва в началото на месец февруари с няколко стачки и демонстрации на петроградските работници. На 22 февруари (стар стил) най-голямата фабрика обявява стачка. Стачкуващите са уволнявани и някои магазини са затворени, което води до неподчинения и в други фабрики. В следващите дни стачката се разпространява из целия град и напрежението бързо се покачва. Жителите скандират: „край на войната и край на едноличната власт”. По този повод сблъсъците с полицията, която не може да ги удържи, завършват с много човешки жертви, защото демонстрантите се въоръжават, като плячкосват полицейските щабове. На 25 февруари, след три дена на бунтовническа анархия, царят изпраща батальон, който трябва да потуши размириците. В началото са избити много демонстранти, но скоро, симпатизирайки на тълпата, се присъединяват към тях, като им помагат за въоръжението. Същото прави и полицията. Царят първоначално отказва да повярва на доклада на Розенко (председател на Думата) и отхвърля, че масовият проблем се разраства. В телеграмата до царя Розенко пише: „Столицата е в хаос. Управлението е неспособно да реагира. Транспортната инфраструктура е разрушена, запасите от храна и гориво са напълно изчерпани. Има безразборна стрелба по улиците. Спешно трябва да се сформира ново правителство. Не трябва да се отлага, защото последиците ще са фатални“.

Въпреки предупреждението, царят, който е в главната квартира на фронта, отказва да приеме заплахата. На 1 март решава да се качи на влака за Петербург, защото децата му са болни от рубеола. След затрудненото пътуване главнокомандващите на армията, под натиска на ситуацията, му предлагат да абдикира от престола и той го прави на 2 март (15 март по нов стил). Обявява за свой заместник брат си, Михаил Александрович, който обаче отказва и обявява, че ще вземе този пост само при мнозинство в управляващия парламент.

По-късно царят и семейството му са арестувани и след няколко години са жестоко убити по времето на „червения терор“, когато управляващите болшевики се стремят да заличат всички следи от руското монархично минало.

Последствия[редактиране | edit source]

Властта се взема от временно управление на княз Георги Лвов, последван от Александър Керенски след безредиците през юли. Временното управление е съюз от либерали и социалисти, който цели да прокара политически реформи, създавайки демократично избираема изпълнителна и законодателна власт. Временното правителство се проваля в продължителния си неуспех да притисне болшевиките. Петербургският съвет и други съветски движения във всички големи градове се противопоставят на министър-председателя Керенски. Той е изправен срещу 2 страшни опонента – гражданите и болшевиките. Неспособността на Временното правителство да излезе от кризата предизвиква „Августовския пуч“ на главнокомандващия армията генерал-майор Лавър Корнилов. Накрая Керенски се оказва безпомощен пред проблемите на Русия. Притиснат е отдясно от аферата Корнилов и отляво от болшевиките, както и от страните от Алианса, които искат Русия да продължи войната срещу Германия. По този начин се стига до Октомврийската революция.

Външни препратки[редактиране | edit source]