Революция в Русия (1905)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иля Репин - 17 октомври 1905 г.
Революция
Eugène Delacroix - La liberté guidant le peuple.jpg
История

Нидерландска революция
Английска революция
Френска революция
Юлска революция
Френска революция (1848)
Германска революция 1848/49
Австрийска революция 1848/49
Унгарска революция 1848/49
Италианска революция 1848/49
Първа руска революция
Февруарска революция (1917)
Октомврийска революция
Ноемврийска революция
Контрареволюция

Идеологически течения

Национализъм · Социализъм
Марксизъм · Ленинизъм
Фашизъм · Нацизъм
Консерватизъм
Анархизъм

Геополитически събития

Виенски конгрес
Комунистически манифест
Парижка комуна
Съюз на тримата императори
Първа световна война
Версайска система от договори
Поход към Рим

Видове акции

Гражданско неподчинение
Бунт
Метеж
Въстание
Пуч
Политическа революция
Социална революция

Пряка демокрация

Социално-политически въпроси

Утопия
Антиутопия
Революционна ситуация
Световна революция
Реакция (политика)
Социална еволюция
Консервативна революция

Първата революция в Русия (използва се в историографията за разграничение от последвалата я Октомврийска революция) или Революцията в Русия от 1905 година са действията по масово надигане на поданиците срещу държавната власт в Руската империя в периода от януари 1905 г до юни 1907 г., които се изразяват в цяла поредица бунтовни действия в рамките на две години.

История[редактиране | edit source]

Първоначален тласък за начало на масовите протести с политически лозунги прераснали в бунтове е т.нар. "кървава неделя" - стрелба от страна на войниците от императорската армия срещу участниците в една мирна демонстрация на работници, оглавявана от агента на царската тайна полиция Георгий Гапон на 9 (22) януари 1905 г. Съществуват различни трактовки за случилото се, отприщило поредицата революционни действия в страната. Версията на органите за сигурност по онова време е, че стрелбата е провокация от страна на силите излъчили тогавашния финансов министър на Русия. В резултат от инцидента в страната избухва масово стачно движение, а в армията и флота - бунтове, целящи сваляне на монархията и установяване на "демократично народно управление".

В резултат от събитията през 1905 г. излиза т.нар. Октроирана конституция, прогласена с Манифест от 17 октомври 1905 година, и предоставяща граждански свободи, въз основа на личната неприкосновеност, свобода на съвестта, словото, събранията и сдруженията. Тя е акт на руския парламент, състоящ се от Държавен съвет и Държавна Дума по това време.

На 3 (16) юни 1907 г. в тази първа руска конституция са изменени правилата за избор на депутати в Държавната дума.

Според марксистката и съветската историография, революционната вълна е предизвикана от създалата се революционна ситуация вследствие от избухналата и загубена от царската власт руско-японска война.

Последвали събития[редактиране | edit source]

Властта в Русия по онова време успява да овладее ситуацията, но по време на Първата световна война, в резултат от проточилия се няколко години световен военен конфликт, в който централна роля има Русия, властта не успява да удържи новата революционна ситуация в страната и през 1917 г. в Русия избухват последователно две революции - Февруарска и Октомврийска революция. Според противоположни трактовки на революционните събития в Русия от началото на 20 век, те са предизвикани в резултат от провокация по предварително изготвен план целящ дестабилизация на Русия и промяна във формата на държавно устройство, а оттук и в начина на осъществяване на държавното управление и политиката на страната.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]