Бунд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за еврейската социалистическа партия. За надигането срещу властта вижте бунт.

Бундът (Всеобщ еврейски работнически съюз в Литва, Полша и Русия) (идиш בונד Бунд - «съюз», пълно наименование -אַלגעמיינער ייִדישער אַרבעטערסבונד אין ליטע, פּוילן און רוסלאַנד (Алгемейнер Йидишер Арбетер Бунд ин Лите, Пойлн ун Русланд) е еврейска социалистическа партия, действала в Русия, Полша и Литва от 1890-те до 1940-те год.

Днес групи бундисти има в САЩ, Канада, Австралия, Израел и Великобритания.

Числеността на членовете на Бунда в Руската империя нараства за 10 год. от около 34 хил. през 1905/07 (по времето на Първата руска революция) на приблизително 340 хил. по време на Февруарската революция.

Идеология[редактиране | edit source]

Бундът е ляво-социалистическа партия, застъпваща идеята за "дълбока" демокрация и за национализация или по-точно публична собственост върху средствата за производство. Бундът официално следва и застъпва линията на традиционния демократичен марксизъм.

Бундът е за национално-културна автономия на източноевропейското еврейство (виж история на евреите в Полша и история на евреите в Русия), както и за създаване на светска система за просвещение сред евреите, поддържаща развитието на културата на идиш. Членовете на Бунда са вярвали, че благодарение на това, тези евреи няма да се асимилират и ще опазят своята верска и културна обособеност. Бундът е антирелигиозна партия, и като такава се обявява против репатрирането на евреи в Палестина.

Учредяване и дейност[редактиране | edit source]

Бундът се заражда след Майските закони в рамките на линията на уседналост.

Първите обществени прояви на бунда са от 1890-те год. до Първата руска революция. Активистите на движението са евреи-марксисти, занимаващи се с пропаганда и агитация на идеи. Бундът е учреден на 25-27 септември 1897 г. на конгрес във Вилнюс от представители на еврейски социалдемократически организации от Вилнюс, Минск, Бялисток, Варшава, Витебск. Започват да излизат и съюзните издания "Гласът на работниците" и работническото списание "Еврейският бизнес". До края на 1900 г. организация има комитети в 9 града на Руската империя. Още със създаването си по време на Първият световен ционистки конгрес, провел се в Базел, Бундът попада във фокуса на вниманието на Царската тайна полиция, известна като Охранка. Все по това време излизат и станалите постфактум скандални "Протоколи на Ционските мъдреци".

Бундът се бори за премахването на всички изключителни или специални закони срещу евреите (които са в сила в повечето европейски империи от края на XVIII век до началото на ХХ век).

Бундът иска пълна еврейска еманципация - гражданска и политическа равнопоставеност на евреите, с право за еврейското население да ползва майчин език и да има самостоятелни юрисдикции, местно-регионално самоуправление с национално-културна автономия, включително автономия по въпросите на културата.

Членовете на Бунда се снимат с телата на своите другари, убити в Одеса по време на Първата руска революция от 1905 г.

Членовете на Бунда се включват активно във всички руски революции в началото на 20 век. В революцията от 1905/07 г., Бундът участва с 274 свои организации, с почти 34 000 членове. В тактиката си за борба срещу империализма, Бундът до ноември 1906 г. е на позицията в подкрепа на болшевиките и за съюз между пролетариата и селяните. След 1906 г. Бундът се присъединява към меншевиките, т.к. меншевиките смятат, че концепцията на Бунда за "националната културна автономия" не противоречи на Националната програма на Руската социалдемокрация в лицето на Руската социалдемократическа партия и до октомври 1910 г. около 2 хиляди бундисти се вливат в редовете на меншевишката партия.

Бундът също така иска съботата (шабата) да е неработен ден, а не неделята. В по-голямата си част бундистите са застъпници на т.нар. австро-марксизъм.

Избухването на Първата световна война води до разцепление в организацията на франкофили и германофили. Ръководството на Бунда е на дясноцентристки позиции, а по-голямата част от еврейската общност застава в подкрепа на руската външнополитическа линия срещу Централните сили. Конференциите на Бунда от юни 1915 г. в Киев, и от май 1916 г. в Харков призоват еврейските работници да действат в защита на родината си. Февруарската революция разширява влиянието на Бунда и еврейското градско население нараства с 34 хиляди души - основно в Петроград, Москва и в другите центрове, като бундистите се включват активно в създадените градски провинциални съвети на работниците и войниците. Бундистите през този период изцяло подкрепят меншевиките и поддържат Временното правителство на Керенски, което до месец март 1917 г. премахва всички 140 закони и други нормативни актове, ограничаващи евреите да участват под една или друга форма в отделни сфери на обществения живот в Руската империя.

Същевременно Бундът, подкрепяйки Временното правителство, призовава за защита интересите на потиснатите народи в борбата им за икономическа еманципация и срещу имотните аристократско-дворянски и други прослойки в тогавашното руско царско-имперско общество. Бундът води политически диалог с кадетите, но не сътрудничи на болшевиките, тъй като отрича възможността за незабавно преминаване към социализма, и смята, че е за предпочитане една буржоазно-демократична алтернатива за страната.

Демонстрация на Бунда в 1917 г.

Бундът посреща негативно Октомврийската революция, следваща Февруарската, и обвинява болшевиките в "узурпиране на народната воля". Стратегията на Бунда се насочва към признаването и свалянето от власт на болшевиките, като предприема активни действия срешу тях.

След разпускането на Учредителното събрание и подписването на Брест-Литовския мир (3 март 1918 г.) Бундът се обявява открито за свалянето на съветската власт (през май 1918 г.), но в крайна сметка надделява сред членовете му по-умерена линия за "борбата срещу болшевизма в Съвета и от Съвета". Причината за това е приетата и подкрепена от Антантата Балфурска декларация, а в случай на една германска победа на Западния фронт след Брест-литовското споразумение, корекцията на тази декларация е сигурна с оглед участието на Османската империя в Четворния съюз.

До края на 1918 г. в Бунда се формират три основни направления: ляво - на защитниците на участието в работата на Съвета, и за борба за свикване на Учредително събрание, дясно - на привържениците на активната борба срещу болшевиките и за непризнаване на новата съветска власт, и центристко - на привържениците на парламентарната опозиция на болшевиките.

Гражданската война в Русия и победата на Червената армия води до чувство на неудовлетвореност от лидерите на Бунда, които са привърженици на буржоазно-реформисткия път на общоруското развитие. През март 1919 г. Бундът признава новата съветска власт в страната, поемайки по пътя на тактическата опозиция на новата власт. През април 1919 г. ЦК на Бунда обявява мобилизация на партийните членове в Червената армия, призовайки еврейския пролетариат в защита на революцията и на съветска власт срещу реакцията на Бялата армия. Бундът организира еврейска военна част в рамките на Червената армия и започва издаването на вестник "Червена армия".

Край на дейността на Бунда[редактиране | edit source]

В Беларус левите Бундисти имат статут на автономна организация и създават Еврейска комунистическа партия. В Украйна, напусналите Бунда се присъединяват към Комунистическия Бунд (Komfarband). Разделянето на Бунда приключва на XII-тата му конференция (март-април 1920 г. в Москва), където е взето решение Бундът да се оттегли от партията на меншевиките, като същевременно признава програмата на Руската социалдемократическа партия (болшевики) и се присъединява към Коминтерна, обявявайки са за световна пролетарска революция - основен тезис на Лев Троцки.

Някои бундисти се пробват да опазят своята организационна самостоятелност, но не успяват да удържат на натиска на болшевиките. Някои от несъгласните със своя край и курс видни бундисти емигрират създавайки в изгнание свой ЦК на Бунда. През 1920-те - 1930-те год. по времето на сталинските чистки много членове и лидери на бунда са преследвани, а приелите новата съветска власт в РСФСР бундисти през март 1921 г. разпускат организациите си, вливайки се в редовете на болшевиките.

До Втората световни войни[редактиране | edit source]

Бундът в Източна Европа продължава своето съществуване между двете световни войни в нановообразуваните Полша и Латвия, където в националните парламенти по време на целия период съществуват парламентарни групи "Bund", и така чак до времето на Втората световна война. Бундът в тези страни организира и поддържа своя младежката организация "Бъдещето", която в навечерието на Втората световна война има 15 000 членове, както и свои детски, женски и спортни организации. Бундът организира и своя мрежа от еврейски училища за основно и средно образование, здравно осигуряване, социални услуги, взаимоспомагателни каси и синдикати.

Марек Еделман - довоенен член на Бунда, участник във въстанието във Варшавското гето

В началото на Втората световна война, бундистите са евакуирани в СССР. Някои от лидерите на организацията са арестувани от НКВД и екзекутирани като "врагове на народа".

След Втората световна война[редактиране | edit source]

Израелските и американски бундисти допринасят за появата на социалистическите партии в Израел. В Латинска Америка бундистите са в основата на създадените еврейски училища, болници, и еврейското работническо движение в тази страни. В Аржентина, Мексико и Израел, организациите под името Бейт Бунд все още съществуват и развиват дейност.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Овруцкий Л. М., Червякова М. М. Бунд — известный и неизвестный // Родина. — 1991. — № 9—10.
  • Политические партии России. Конец XIX — начало XX века. — М., 1996.
  • Червякова М. М. О противоречиях Бунда // История национальных политических партий России: Мат.конф.. — М.: 1997. — С. 108 — 119.
  • Финасова И. С. За революцию и реформы. Программа и тактика Бунда в 1905—1907 и 1917 годах //
  • Россия в XX веке: Реформы и революции. — М.: 2002. — Т. 1. — С. 229—240.
  • Нам И. В. Национальная программа Бунда: Коррективы 1917 года // Вестн. Том. гос. ун-та. — Томск: 2003. — № 276. — С. 83—89.