Свобода на словото

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Свободата на словото е една от най-важните граждански свободи. Тя се изразява в свободата на всеки да изразява публично мнението и възгледите си без намеса и натиск от страна на публичните власти, упражняване на цензура или налагане на наказание.

Свободата на словото е тясно свързана със свободата на мнението, на религията и съвестта, защото свободата за формулиране и поддържане на идеи добива реална стойност, когато те могат да бъдат изразени свободно. Всъщност едновременно с поставянето на въпроса за религиозната свобода започва да се търси свобода на изразяването, но исканията за свобода на словото стават все по-настоятелни от 18 век насетне с развиването на Просвещението в Европа. След Втората световна война правото на свобода на мнението и на изразяването е защитено в приетата от ООН през 1948 г. Всеобща декларация за правата на човека. Много държави в света също са включили това право в своето законодателство.

[редактиране] Ограничения

Все пак на свободата на словото се поставят някои законови ограничения като държавен контрол върху раздаването на телевизионни и радиочестоти, както и ограничения от морален характер, за защита на националната сигурност и др. Необходимите ограничения на свободата на изразяването в демократичните държави са най-ясно обобщени в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, приета през 1950 г. от над 40 държави, тогава членки на Съвета на Европа. В чл.10, т.2 от нея е записано, че упражняването на свободно слово „...доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието”.

[редактиране] Виж също

[редактиране] Външни препратки

Статията се основава на или съдържа материал от Краткия политически речник на термините на Българското училище за политика.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици