Репортери без граници

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Репортери Без Граници
Example alt text
Основаване 1985
Тип Изследователски институт, Тинк-танк
Централа Париж, Франция
Екип Около 120
Уебсайт en.rsf.org
В тази кутия: преглед • беседа

Репортери без граници (РБГ; на френски: Reporters sans frontières (RSF)[1] е международна неправителствена организация, основана във Франция, която защитава свободата на медиите. Създадена е през 1985 г. от Робер Минар, Рони Брауман и журналиста Жан-Клод Гилбо.[2] Жан-Франсоа Жулиар е генералният ѝ секретар от 2008 г. насам.[3]

Съдържание

Свобода на пресата [редактиране]

РБГ е основана в Монпелие, Франция, през 1985 г. В началото, сдружението цели насърчаване на алтернативната журналистика, но преди този проект да се провали, тримата му основатели биват разделени от несъгласие.[2] Накрая остава само Робер Менар и той става неин Генерален секретар. Менар измества целта на тази НПО към свободата на пресата.[2]

Репортери без граници посочва като източник на своите идеи Член 19 на Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., според който всеки има „право на свобода на убеждение и на изразяването му” и също право да „търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници”. Това е препотвърдено и в няколко харти и декларации по света. В Европа това право е записано в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи от 1950 г.

Репортери без граници е съосновател на Международната мрежа за свободно изразяване и обмен на информация – виртуална мрежа от неправителствени организации, която съблюдава за нарушаване свободата на изразяване по целия свят и защитава журналисти, писатели и всички онези, които са преследвани за упражняване на правото си на свободно изразяване.

През 2005 г., Репортери без граници печели наградата Сахаров на Европейския парламент за свобода на мисълта заедно с нигерийския адвокат за човешки права Хаува Ибрахим и кубинското опозиционно движение Дами в бяло.[4]

През годините РБГ публикува няколко книги, за да насочи общественото внимание върху опасностите за свободата на пресата по целия свят. Скорошна публикация е „Наръчник за блогъри и кибер-дисиденти”[5], която излиза през септември 2005 г. Наръчникът предоставя технически съвети за това как да се публикува анонимно в блогове и да се избягва цензура. Съставен е със съдействието на известни блогъри-журналисти – Дан Гилмор, Джей Розен и Итън Цукерман.

Репортери без граници публикува списък с „Хищници на свободата на пресата”[6]

Финансиране [редактиране]

Според годишните отчети, целия бюджет на организацията е € 4 000 000, предимно финансиран от продажбата на фотоалбуми, авторите на които освобождават от авторски права и които се разпространяват свободно от “Nouvelles Messageries de la presse parisienne”,NMPP ( основната дистрибуторска мрежа на Франция) [7], както и от артикули като тениски и др.[7]

Повече от 20% от финансирането ѝ идва от частни групи като Санофи-Авентис (€ 400 000, 10% от бюджета[7]), Франсоа Пино, Фондация за Франция, Институт „Отворено общество” на Джордж Сорос, Sigrid Rausing Trust, Бенетон или Център за Свободна Куба (който дарява € 64 000 през 2002 г.).[7][8] Освен това Saatchi & Saatchi реализира безплатно различни комуникационни кампании на РБГ (например относно цензурата в Алжир[9]).

Част от средствата ѝ (12% през 2007 г.) идват от правителствени организации.[10] Според президента на РБГ, Робер Менар, даренията от френското правителство възлизат на 4,8%, като общо размера на правителствената помощ формира 11% от бюджета на РБГ (включващи парите от френското правителство, ОССЕ, ЮНЕСКО и Международна организация на франкофонията).[11] Даниел Жуска, вицепрезидент на френския клон на РБГ(също и вицепрезидент на НПО Les Amis du Monde diplomatique), казва, че финансирането от Националния фонд за демокрация, което достига € 35 000[7], не компрометира безпристрастността на РБГ.[11] Китайският сайт на РБГ разчита на подкрепата на Тайванска фондация за демокрация[12], квази-правителствена организация, спонсорирана от Министерството на външните работи на Република Китай.[13]

Книгите на Репортери Без Граници се продават от френските развлекателни вериги и супермаркети Fnac,Carrefour, Casino, Monoprix and Cora, уебсайтовете alapage.com, fnac.com и amazon.fr, също и от A2Presse и над 300 книжарници в цяла Франция.[14]

Журналистът Селим Ламрани изчислява, че РБГ трябва да е продавала 170 200 книги през 2004 г. и 188 400 книги през 2005 г. за да събере повече от $ 2 000 000 според изявлението на организацията за доходите ѝ.[15] В действителност продажби на книгите на RSF са составили $230,000 през 2007.[16]

Кампании [редактиране]

Филипини [редактиране]

На 23 август 2007 г. РБГ укорява продължаващите заплахи и насилие над филипински радио коментатори, които информират за организирана престъпност и корупция, след смъртната заплаха към управителя на RGMA станция в Палаван Лили Уи.[17] На 27 декември 2007 г. РБГ апелира към администрацията на Глория Макапагал-Оройо за незабавния арест на убийците на радио-журналиста Фердинанд Линтуан, петия убит журналист за 2007 г. във Филипините. Като първи президент на Асоциацията в Давао за спортна журналистика, той е убит в Давао на 24 декември.[18]

Международен ден за онлайн свободно изразяване [редактиране]

Репортери Без Граници провежда първия международен ден на свободното изразяване на 12 март 2008 г.[19] ЮНЕСКО, под чиито патронаж се провежда събитието в начало, оттегля своя патронаж, като посочва за причина публикуване от РБГ на материал, касаещ няколко страни-членки на ЮНЕСКО, за който ЮНЕСКО не са били информирали и не могат да потвърдят, и това, че логото на ЮНЕСКО е било поставено по начин, показващ, че организацията подкрепя представената информация. ."[20][21]

Награда за кибер-дисидент [редактиране]

От няколко години Репортери Без Граници раздава наградата за кибер-дисидент. Сред спечелилите я са Гилермо Фариняс (Куба), Зохаир Яхияои (Zouhair Yahyaoui, Тунис), Хуанг Ши (Китай) и Масуд Хамид (Сирия).[22]

Световен индекс на свободата на пресата [редактиране]

 Основна статия: Индекс на свободата на пресата
Индексът на свободата на пресата за 2009 година - публикуван на 20 октомври 2009 г.

РБГ събира информация и публикува годишно класиране на страните въз основа на оценката на организацията на данните за тяхната свобода на пресата. Малки страни, като Андора, не присъстват в този доклад. Класацията за 2009 г. е публикувана на 20 окромври с.г. Докладът се основава на въпросник[23], раздаван на партнюрски организации на Репортери Без Граници (14 групи за свобода на изразяването в 5 континента) и на 130-те кореспондента по света, както и на журналисти, изследователи, юристи и активисти за човешки права.[24]

Проучването включва въпроси за директните атаки срещу журналисти и медии и за други индиректни източници на натиск върху свободата на пресата. РБГ напомня, че индексът се отнася само за свободата на пресата и не измерва качеството на журналистиката. Поради същността на изследването, което разчита на индивидуалните възприятия, резултатите често контрастират за една и съща страна от година на година.

Противоречия [редактиране]

Робер Менар за етиката на измъчването [редактиране]

В интервю за France Culture през 2007 г., докато говори за случая с отвлечения журналист Даниел Пърл, президента на РБГ, Робер Менар, обсъжда етиката на измъчване.[25] Менар казва на France Culture:

“ Where do we stop? Shall we accept this logic that consists of... since we could do it in some cases, 'you kidnap, we kidnap; you mistreat, we mistreat; you torture, we torture ...?

[25]

 ”

Робер Менар, генерален секретар на РБГ за последните двайсет години, е потвърдил, потвърждава, че е получавал спонсорство от Национален фонд за демокрация (NED), организация, обвинена в използването на пари от американски данъкоплатци, за да подрива демокрацията извън страната.[26]

Западни разузнавателни служби [редактиране]

Статия от Джон Шериан в ляво ориентираното индийско списание “Frontline” твърди, че РБГ е известна със силните си връзки със западните разузнавателни служби и че Куба „уличава” Менар във връзки с ЦРУ.[27] Организацията отрича обвиненията на Куба.[28]

Ото Райх [редактиране]

Луси Морильон, представител на РБГ във Вашингтон, потвърждава в интервю от 29 април 2005 г., че организацията има договор със Специалния агент на Държавния департамент на САЩ за Западното полукълбо, Ото Райх, в качеството си на представител за Центъра за Свободна Куба, да информира европейците за репресиите на журналистиката в Куба.[29]

Критици на РБГ, като „CounterPunch”, смятат, че съдействието на Райх с групата е източник на противоречия: когато Райх завежда Службата за публична дипломация на администрацията на Роналд Рейгън през 1980-те, тя взема участие в т.нар. от нейните представители „Бяла пропаганда” – прикрито разпространение на информация за повлияване на настроението вътре в страната по отношение на подкрепата за военни кампании срещу леви правителства в Латинска Америка.[30][31] Разследване в дейностите на службата, проведено от Директора на Главното контролно управление на САЩ открива, че под ръководството на Райх тя се е занимавала със „забранени, прикрити пропагандни дейности... отвъд обсега на приемливите за агенция дейности по обществено информиране”.[32]

През 2002 г. Райх е назначен в наблюдаващата комисия на Института за сътрудничество в сигурността за Западното полукълбо[33], познат под старото си название School of the Americas и описан през 2004 г. от LA Weekly като „институция, обучаваща в мъчение”.[34] Според Амнести Интернешънъл Институтът в миналото е съставял тренировъчни упътвания, които проповядващи измъчване, изнудване, побой и екзекуции.[35]

Реагирайки на назначаването на Ото Райн на този пост, School of the Americas Watch казва, че да се възложи на Райх да съблюдава за спазване на човешките права в институция с лоша слава като института е все едно да лисица да пази курник. Назначаването му на тази позиция разкрива рутинния характер и лицемерната функция на такава комисия... Скритата цел на School of the Americas и Райх е да продължат да контролират икономическите и политически системи на Латинска Америка като обучават и въоръжават военните режими там.[36]

Според някои критици, Райх има „сталинистки тип презрение” към свободата на словото.[37] През 1980-те се твърди, че организира секс скандали срещу журналисти, критично настроени към бунтовническите Контра групи в Никарагуа.[37] Райх се шегува с собственото си отношение към критиката – в шеговито възмущение от 2002 г. казва: „[опонентите ми] твърдят, че не мога да вземам рационални решения заради идеологията си. Е, те вече не го казват, защото наредих всички те да бъдат арестувани тази сутрин”.[38]

Куба [редактиране]

РБГ отправя множество критики относно свободата на пресата в Куба, описвайки кубинското правителство като тоталитарно и е ангажирана в директнa кампания срещу него.[39] Кампанията на РБГ включва изказвания по радиото и телевизията, обяви на цяла страница в парижки ежеднежници, постери, брошури по летищата и окупиране на Кубинската туристическа служба в Париж през април 2003 г.[40] Парижки съд нарежда РБГ да плати € 6 000 на дъщерята и наследница на Алберто Корда за неспазване на съдебна заповед от 9 юли 2003 г., забраняваща на организацията да използва известната, защитена с авторски права, снимка на Корда на Ернесто Че Гевара с барета, направена на погребението на жертвите от експлозията на кораба La Coubre. От РБГ съобщават, че са „успокоени”, че не са получили по-тежка присъда.[39][41] Лицето наложено с това на анти-бунтовнически агент от службите CRS от май 1968 г. като пощенска картичка, раздавана на летище Орли в Париж на туристи, заминаващи за Куба. Дъщерята на Корда заявява пред Гранма, че Репортери Без Граници трябва да се наричат Репортери Без Принципи.[42] Водени от Робер Менар, РБГ нахлуват в Кубинското туристическо бюро в Париж на 4 април 2003 г. и попречват на работата му за около четири часа.[43][44] На 24 април 2003 г. РБГ организира демострация пред Кубинското посолство в Париж.[43]

В следствие на това, РБГ биват описвани като „ултра-реакционна” организация от държавния вестник на Централния комитет на Кубинската комунистическа партия, Гранма.[39] Напрежението между кубинските власти и РБГ е голямо, особено след вкарването в затвор на 75 дисиденти (27 журналисти) от кубинското правителство през 2003 г., включително Раул Риверо и Оскар Елиас Бискет.

РБГ отрича кампаниите ѝ за Куба да имат нещо общо с финансиране, получено от организации противници на Кастро. През 2004 г. тя получава сумата от $50 000 от изгнаническата група в Маями, Център за Свободна Куба, която е подписана лично от Специалния агент на Държавния департамент на САЩ за Западното полукълбо, Ото Райх.[30] РБГ получава и големи дарения от други институции, критикуващи правителството на Фидел Кастро, включително Международния републикански институт.[45]

Салим Ламрани, про-Кастро настроен журналист, обвинява Репортери Без Граници в излагане на неиздържани и противоречиви твърдения относно достъпността до интернет в Куба.[46]

Хаити [редактиране]

През 2004 г. Репортери Без Граници публикува годишен доклад за Хаити, в който се твърди, че съществува „климат на терор”, където не спират атаките и заплахите срещу онези журналисти, които критикуват президента Жан-Бернар Аристид.[47]

CounterPunch съобщава:

“ "След отстраняването на Жан-Бернар Аристид на 29 февруари 2004 г. РБГ игнорира почти всички актове на насили и преследвания срещу журналисти, критикуващи правителството на поставения отвън Латортю вместо да обяви, че свободата на пресата се е увеличила. Докладите на РБГ от 2005 г. и 2006 г. се провалиха да заклеймят екзекуцията на местния журналист и радио репортер Абдиас Жан, чиито свидетели казвач, че е убит от полицията, след като снимал трима младежи, които е убила полицията. Игнорира също арестите на журналистите Кевин Пина (Pacifica Radio) и Жан Ристил и разследва зле няколко атаки над про-Lavalas радиостанции.”[15] ”

Американският репортер за човешки права Кевин Пина, вкаран в затвора по времето на Латортю, казва за РБГ:

“ Стана напълно ясно, че РБГ и Робер Менар не действаха като обективни защитници на свободата на пресата в Хаити, а повече като главни актьори в това, което най-добре може да се опише като кампания за дезинформация срещу правителството на Аристид. Опитите им да свържат Аристид с убийството на Жан Доминик и последвалото им мълчание, когато набеденият за убиец, Сенатор на Лавалас Дaни Тусен, се присъедини към лагера на противниците на Аристид и се кандидатира за президент през 2006 г., е само един от многото примери, които разкриват истинската същност и роля на организации като РБГ. Предоставят невярна информация и изопачават доклади, за да създадат международна опозиция на правителства, смятани за неконтролируеми и неприятелски на Вашингтон, докато подготвят почвата за тяхното премахване с оправданието за атаки срещу свободата на пресата.[15] ”

Венецуела [редактиране]

Le Monde diplomatique критикува поведението на РБГ спрямо правителството на Уго Чавес във Венецуела, в частност по време на опита за преврат през 2002 г.[45] В правото си на отговор, Робер Менар заявява, че РБГ също така укорява подкрепата на венецуелските медии в опита за преврат.[11] РБГ е критикувана и за подкрепата ѝ на версията на Globovision за невярното отразяване на събития от земетресението през 2009 г., заявявайки, че Globovision бива преследвана от правителството и администрацията.[48]

Вижте още [редактиране]

for Reporters Without Borders [2], including tv commercial [3]. The campaign was nominated for an award at 57-th Cannes Lions International Advertising Festival [4].


Източници [редактиране]

  1. ↑ See for example, "Ireland tops press freedom index", Irish Times, 21 October 2009.
  2. ↑ а б в Reporters sans frontières, RFO, 6 November 2006 ((fr))
  3. ↑ Robert Ménard «se passera très bien des médias». // en:Le Figaro, 2008-09-26. Посетен на 2008-12-24.
  4. ↑ European Parliament. Ladies, Ibrahim and Reporters joint Sakharov prize winners
  5. ↑ Reporters sans frontières – Handbook for bloggers and cyber-dissidents
  6. ↑ Predators of Press Freedom. // Reporters Without Borders.
  7. ↑ а б в г д Marie-Christine Tabet, Révélations sur le financement de RSF, Le Figaro, 21 April 2008 ((fr))
  8. ↑ reporters sans frontières : liberté de la presse, contre la censure, information libre, défense des libertés
  9. ↑ Atteintes à la liberté de la presse en Algérie, El Watan, 11 June 2005 ((fr))
  10. ↑ Income and expenditure
  11. ↑ а б в Daniel Junqua, Reporters sans frontières, Le Monde diplomatique, August 2007 ((fr))
  12. ↑ http://www.rsf-chinese.org/spip.php?article59 rsf-chinese about page, paragraph 14
  13. ↑ http://www.tfd.org.tw/english/about.php?id=en0101 TFD about page, paragraph 3
  14. ↑ Income and expenditure. // Reporters Without Borders, 31 December 2007.
  15. ↑ а б в CounterPunch. Reporters Without Borders and Washington's Coups
  16. ↑ [1]
  17. ↑ GMA NEWS.TV, Int'l groups slam attacks against broadcasters
  18. ↑ Abs-Cbn Interactive, RWB calls for immediate arrest of Lintuan killers
  19. ↑ Reporters Without Borders – Launch of Online Free Expression Day
  20. ↑ UNESCO Statement on the withdrawal of patronage of the International day for freedom of expression on the internet
  21. ↑ UNESCO withdraw patronage to Reporters Without Border
  22. ↑ Cyber-freedom prize for 2006 awarded to Guillermo Fariñas of Cuba. // Reporters Without Borders.
  23. ↑ Reporters Without Borders. 2008 questionnaire
  24. ↑ Reporters Without Borders. How the index was compiled
  25. ↑ а б Jean-Noël Darde, Quand Robert Ménard, de RSF, légitime la torture, Rue 89, 26 August 2007 ((fr))
  26. ↑ The Reporters Without Borders Fraud. // 2005-05-16.
  27. ↑ Trouble in Tibet Frontline Volume 25 – Issue 07, March 29 – April 11, 2008.
  28. ↑ Reporters Without Borders, 8 July 2005, Why we take so much interest in Cuba
  29. ↑ Reporters Without Borders Unmasked, CounterPunch, 17 May 2005
  30. ↑ а б Barahona, Diana. Reporters Without Borders Unmasked, CounterPunch, 17 May 2005.
  31. ↑ The Return of Otto Reich, FAIR, 8 June 2001
  32. ↑ Friends of Terrorism, The Guardian, 8 February 2002
  33. ↑ The Case for closing the School of the Americas, Bill Quigley, Brigham Young University, 2005
  34. ↑ Teaching Torture, LA Weekly, 22 July 2004
  35. ↑ Amnesty International USA's Executive Director Dr. William F. Schulz on "Ask Amnesty", Amnesty International USA.
  36. ↑ School of the Americas Watch
  37. ↑ а б Otto Reich About to Slip into State Department Post Via Recess Appointment, Council on Hemispheric Affairs, 7 January 2002
  38. ↑ Bush Envoy Puts Latin Post, and a Stormy Past, Behind Him, New York Times, 17 June 2004
  39. ↑ а б в Reporters Without Borders ordered to pay 6,000 euros to Korda's heir over use of Che photo, RSF, March 10, 2004
  40. ↑ CounterPunch Reporters Without Borders Unmasked
  41. ↑ RSF y la foto del "Che". // BBC, 2004-03-11.
  42. ↑ Pedro de La Hoz, Ménard trasquilado – Tribunal francés prohíbe utilización espuria de imagen del Che en campaña mediática anticubana, Granma, 11 July 2003 (на испански)
  43. ↑ а б Quand Castro disparaîtra, France 5 ((fr))
  44. ↑ Reporters sans frontières (2) – mobiliser médias et opinion, presentation of RWB by its delegate in Alsace, Corinne Cumerlato ((fr))
  45. ↑ а б Maurice Lemoine, Coups d'Etat sans frontières, Le Monde diplomatique, August 2002 ((fr))
  46. ↑ Lamrani, Salim. Reporters Without Borders' Lies about Cuba, Centre for Research on Globalisation, July 2, 2009.
  47. ↑ Reporters Without Borders Annual Report 2004 – Haiti. // Reporters Without Borders, 2004. Посетен на 25 January 2010.
  48. ↑ Axis of Logic, 27 June 2009, Reporters Without Borders' Lies about Venezuela


Външни препратки [редактиране]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Reporters Without Borders“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Репортери_без_граници&oldid=5542492“.