Нежна революция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Нежната революция (на чешки: Sametová revoluce, на словашки: Nežná revolúcia) (16 ноември - 29 декември, 1989) представлява безкръвна революция в Чехословакия, чиято цел е отхвърлянето на комунистическото управление в държавата.

На 17 ноември 1989 г. мирна студентска демонстрация в Прага е жестоко отблъсната от полицейското отделение за борба с размирици. Това става причина за серия от протести проведени от 19 ноември до края на декември. На 20 ноември броят на мирно протестиращите в Прага нараства от 200 000, предишния ден, до половин милион. На 27 ноември се провежда 2-часова обща стачка в цяла Чехословакия.

Виждайки падането и на други комунистически правителства и разрастващите се улични протести, Чехословашката комунистическа партия обявява на 28 ноември, че ще отстъпи водещата си роля в политическата власт. Бодливата тел по границата със Западна Германия и Австрия е премахната в началото на декември. На 10 декември комунистическият президент Густав Хусак назначава първото предимно некомунистическо правителство в Чехословакия след 1948 г. и подава оставка. Александър Дубчек е избран за говорител на парламента на 28 декември, а Вацлав Хавел - за президент на Чехословакия на 29 декември 1989 г.

Следствие от Нежната революция са първите демократични избори след 1946 г., проведени през юни 1990 г., в резултат на които е избрано първото некомунистическо правителство в Чехословакия след повече от 40 години.

Обстановка преди революцията[редактиране | edit source]

Чехословакия е управлявана от Комунистическата партия от 25 февруари 1948 г. По време на това управление няма официални опозиционни партии. Дисиденти периодично публикуват домашно направени издания (самиздат), но са преследвани от тайната полиция, а обществото се страхува да ги подкрепя. Всеки може да бъде освободен от работата си или от училище, а книгите му и филмите да бъдат забранени заради "негативно отношение към социалистическия режим". Това се отнася предимно за семействата на бивши предприемачи или некомунистически политици, при изразяване на подкрепа за Александър Дубчек, противопоставяне на Съветската окупация, проповядване на религия, бойкотиране на нагласените парламентарни избори, подписване на Харта 77 или за тези, които са заподозрени във връзки с извършителите на подобни дейности. Тези правила се прилагат лесно поради факта, че училищата, медиите и бизнесът принадлежат на държавата и са под неин контрол.

Ситуацията започва постепенно да се променя след обявяването на Перестройката на Михаил Горбачов през 1985. Чехословашките комунисти на думи подкрепят процеса, но на практика извършват много малко реални промени и дори да се говори за Пражката пролет от 1968 г. все още е табу. През 1988 и 1989 г. се провеждат първите антиправителствени демонстрации, потушени от полицията.

Най-големият импулс за революцията дават промените в близките страни - до 16 ноември всички съседни на Чехословакия страни, с изключение на Съветския съюз, отхвърлят комунистическото управление, Берлинската стена пада на 9 ноември, а гражданите на Чехословакия гледат всичко това по телевизията (своята и чуждата). Съветският съюз също подкрепя промяна сред управляващия елит на Чехословакия, въпреки че не одобрява отхвърлянето на комунистическия режим.

Вижте също[редактиране | edit source]