Густав Хусак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Густав Хусак
Густав Хусак
Мандат
29 май 1975 – 10 декември 1989
Предшестван от Людвик Свобода
Последван от Вацлав Хавел

Роден 10 януари 1913
Дубравка, Австро-Унгария
Починал 18 ноември 1991
Братислава, Чехословакия
Съпруга Вера Хусакова
Партия: Чехословашка комунистическа партия

Густав Хусак (на словашки: Gustáv Husák) е словашки и чехословашки политик, 9-ят президент на Чехословакия (последният социалистически президент), наричан още „президентът на забравата“.

Ранни години[редактиране | edit source]

Густав Хусак е роден на 10 януари 1913 г. в Дубравка (сега част от Братислава) днешна Словакия. Той се присъединява към Комунистическия младежки съюз още на 16-годишна възраст, докато учи в гимназията в Братислава. През 1933 г., когато започва обучението си в Юридическия факултет на университета "Комениус" в Братислава, той се присъединява към Комунистическата партия на Чехословакия (KSC), която в периода 1938-1945 г. е забранена. По време на Втората световна война той е бил периодично арестуван от правителството на Йозеф Тисо за незаконна комунистическа дейност. Той е един от лидерите на Словашкото народно въстание през 1944 г. срещу Нацистка Германия и Тисо. Хусак е член на Президиума на Словашкия национален съвет от 1 септември до 5 септември 1944 г.

След войната той започва кариера като държавен служител в Словакия и партиен деец в Чехословакия. През 1946-1950 г. той е квази-министър-председател на Словакия и като такъв той има съществен принос за ликвидирането на Демократическата партия на Словакия, която спечелила 62% на изборите през 1946 г. и по този начин предотвратила комунистите да завземат властта в Чехословакия.

През 1950 г. той става жертва на сталинистката чистка на партийно ръководство и е осъден до живот. Прекарва периода от 1954 до 1960 г. в затвора „Леополдов”. Убеден комунист той не престава да вижда лишаването си от свобода като голямо недоразумение, което периодично подчертава в няколко привлекателни писма, адресирани до ръководството на патрията. Добре известно е, че Антонин Новотни, чехословашки президент и първи секретар на партията по това време, многократно отказва да помилва Хусак заради уверения от страна на другарите му, които звучат така: „Вие не знаете на какво е способен, когато дойде на власт”. Истинската причина за позицията на Новотни, обаче, може да се обясни с личната му политически мотивирана Словакофобия. Накрая в резултат от Десталинизацията в Чехословакия обвиненията от Хусак са свалени и неговото партийно членство е възстановено през 1963 г. До 1867 г. той атакува нео-сталинисткото ръководство на Комунистическата партия на Чехословакия. През април 1968 г. той става заместник министър-председател на Чехословакия.

Лидер на Чехословакия[редактиране | edit source]

Тъй като в Съветския съюз нараства разтревожеността от реформите на Дубчек през 1968 г. (Пражка пролет), Хусак започва да призовава за внимание. След като руснаците нахлуват в Чехословакия през август и той участва в Чехословако-съветските преговори между отвлечения Александър Дубчек и Леонид Брежнев в Москва, той внезапно се превръща в лидер на онези партийни членове, които призовават за отмяна на реформите на Дубчек. За сметка на неговия прагматизъм е представена една от официалните му речи след събитията от 1968 г., по време на която той поставя реторичен въпрос, питайки къде са опонентите му (т.е. поддръжници на опозицията срещу Съветския съюз), като иска да открие тези „приятели” на Чехословакия (т.е. страни в Европа), които ще отидат да подкрепят страната (т.е. отново срещу Съветските войски).

С подкрепата на Москва той е назначен за ръководител на Комунистическата партия на Словакия в началото на август 1968 г. и заема мястото на Дубчек като първи секретар (променено название на генерален секретар през 1971 г.) на Комунистическата партия на Чехословакия през април 1969 г. Той отменя реформите на Дубчек и прочиства партията от лебералните членове през 1969-1971 г. През 1975 г. Хусак е избран за президент на Чехословакия. През 2-те десетилетия, в които Хусак е лидер, Чехословакия се превръща в един от най-верните съюзници на Москва.

В първите години след инвазията Хусак успява да успокои оскърбеното гражданско население като му осигурява сравнително задоволителен стандарт на живот и като избягва всякакви явни репресии като случая от 1950 г. Въпреки че режимът му е по-малко суров, в сравнение с първите 20 год. от комунистическото управление в страната, той не и либерален. Правата на хората са малко по-ограничени отколкото в Унгария при Янош Кадар и в Югославия при Йосип Броз Тито. Всъщност нивото на репресия е подобно на това при режима на Ерих Хонекер в Източна Германия и Николае Чеушеско в Румъния. Под прикритието на ежедневна стабилност, съществува постоянна кампания на репресии от страна на тайната полиция (STB), насочени към открити дисиденти, представени по-късно от „Харта 77” като стотици непознати лица, които станали обект на превантивните удари на тайната полиция.

В началото на 1970 г. Хусак разрешил на тези, който били премахнати в периода след Пражката пролет да се присъединят отново към партията. Въпреки това те били задължени да се дистанцират публично от „грешките”, които са извършили.

Към втората половина на мандата на Хусак в Политбюро съществуват спорове за това дали да се приемат реформи в стил Горбачов. Въпреки че хардлайнерите, водени от Васил Бинев се противопоставят на всякакво преструктуриране, умерените, водени от министър-председателя Любомир Строугал, се обявяват силно за реформите. Хусак заема неутрална позиция до 1987 г., когато той обявява половинчата програма за реформи, която влиза в сила от 1991 г.

По-късно същата година обаче Хусак отстъпва поста си на генерален секретар на Милош Джейкс. Тази стъпка е в отговор на желанието на младите лидери Джейкс и Ладислав Адамек да споделят властта.

Комунистическото управление в Чехословакия се разпада в края на 1989 г. На 10 декември Хусак е принуден да председателства назначаването на първото некомунистическо правителство на страната за повече от 40 години. Скоро след това той подава оставка като президент. През 1990 г. той е изключен от комунистическата партия. Густав Хусак умира почти забравен на 18 ноември 1991 г.

Все още има някои въпроси относно моралната отговорност на Хусак за последните две десетилетия от комунистическото управление в Чехословакия. След нейното разпадане Хусак непрекъснато повтарял, че той просто се опитвал да намали последиците от Съветската инвазия и трябвало постоянно да устоява на натиска от страна партията на сталинисти като Билак, Алоис Индра и др. Вярно е, че в началото на 1970 г. той лично активизира ранното изтегляне на съветските войски от чехословашката територия, което не се случи до 1991 г., това може да се припише на неговите прагматични опити да облекчи ситуацията.

Въпреки това има много неопровержими факти, които го осъждат заради личният му принос към режима. Като генерален секретар на партията той е имал възможността за контрол над репресивния държавен апарат. Съществуват много документирани случаи на жалби от лица, преследвани по политически причини, но почти никой от тях не е получил вниманито на Хусак. Тъй като разпадането на чехословашкото общество става все по-очевидно през 1980 г., Хусак става политически импотентна марионетка на събитията. Густав Хусак е удостоен със званието Герой на Съветския съюз на 9 януари 1983 г.

Библиография[редактиране | edit source]

http://en.wikipedia.org/wiki/Gust%C3%A1v_Hus%C3%A1k