Вацлав Хавел
|
||||||||
Вацлав Хавел (на чешки: Václav Havel) е чешки драматург и политик.
Той е един от първите говорители на Харта 77, водеща личност в политическите промени през ноември 1989 г., последен президент на Чехословакия (1989-1992) и първи президент на Чехия (1993-2003). Автор е на около 20 пиеси и значителен брой есета, преведени в чужбина.
Съдържание |
[редактиране] Политическа дейност
В началото на 1960-те год. неговата дейност в областта на политиката се засилва, като той става особено активен след избухването на Пражката пролет. През 1977 г. неговият ангажимент към Манифеста за човешки права Харта 77 му донася световна слава на лидер на опозицията в Чехословакия, което довежда до неговото арестуване. През 1989 г. "Нежната революция" изстрелва Хавел към президентския пост. В качеството си на президент на Чехословакия, а впоследствие на Чехия, Хавел повежда страната към многопартийна демокрация. По време на неговото 13-годишно управление страната преживява бурни промени, включително отделянето на Словакия, което той не одобрява, приемането в НАТО и започването на преговорите за членство в Европейския съюз, които приключват през 2004 г.
| „ | Десният догматизъм с неговата нетолерантност и догматична вяра в общи поучения ми пречи по същия начин, както и левите предразсъдъци, заблуди и утопии. Отказвам и винаги съм отказвал да се причислявам към десницата или левицата. Стоя извън тези политико-идеологически фронтове и съм независим от тях. Пазя своята свобода дотолкова, че без притеснения да имам за всичко собствено мнение и да не се чувствам ограничен от свои предходни самоограничения. Приемам дадено мое мнение да изглежда „левичарско”, друго пък – „десничарско”. И да си призная – все ми е едно. | “ |
|
—Вацлав Хавел |
||
.jpg)
[редактиране] Творчество
[редактиране] Пиеси
- 1960 г. — Семейна вечер
- 1963 г. — Градинско увеселение
- 1965 г. — Съобщение
- 1968 г. — Затруднена способност за съсредоточаване
- 1968 г. — Ангел хранител
- 1968 г. — Пеперуда на антената
- 1971 г. — Съзаклятници
- 1972 г. — Просешка опера
- 1975 г. — Аудиенция
- 1975 г. — Вернисаж
- 1976 г. — Хотел в планината
- 1978 г. — Протест
- 1983 г. — Грешката
- 1984 г. — Largo desolato
- 1985 г. — Изкушението
- 1987 г. — Санитарно благоустройство
- 1988 г. — Утре ще го пуснем
[редактиране] Основни политически есета
- 1975 г. — Писмо до Густав Хусак
- 1978 г. — Силата на безсилните
- 1984 г. — Политика и съвест
- 1985 г. — Анатомия на умереността
- 1986 г. — За смисъла на Харта 77
- 1989 г. — Слово за словото
[редактиране] Книжни издания
- 1964 г. — Антикодове
- 1966 г. — Протоколи
- 1983 г. — Писма до Олга
- 1984 г. — За човешката идентичност
- 1990 г. — Прояви
- 1991 г. — Летни размишления
[редактиране] Външни препратки
