Сандинистка революция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Сандинистка революция (на испански Revolución Sandinista) е поредица от събития, завършили през 1979 със свалянето от власт на диктаторското управление на клана Сомоса в Никарагуа и идването на власт на ляво управление. Симпатизантите на революцията са наречени сандинисти в чест на известния революционер от 1930-те год. Аугусто Сандино.

Предистория[редактиране | edit source]

През 1936 г. след убийството на известния революционер Аугусто Сандино, в Никарагуа на власт за дълги години идва семейство Сомоса. Режимът е подкрепян финансово и военно от САЩ и е силно репресивен, което предизвиква недоволството на народа.

На 23 юли 1961 г. в столицата на съседен Хондурас се основава Сандинистски фронт за национално освобождение от група недоволни студенти. По-късно същата година се създава и първият тренировъчен лагер за партизани-сандинисти. Първоначално той е оглавен от Томас Борхе, но след това начело застава Даниел Ортега, настоящият президент на Никарагуа.

Партизанско движение (1962-1979)[редактиране | edit source]

  • 22 юли 1962 - първи нахлувания на партизански отряди от територията на Хондурас
  • 22 март 1963 - отряд партизани завземат радиостанция и прочитат в ефир свое обръщение към народа; същата година атакуват клон на банка Америка с цел набиране на средства за въоръжаване
  • 18 октомври 1964 - нова поредица нападения над банки
  • 1974 - група сандинисти превземат дома на министъра на земеделието, докато той прави парти за рождения си ден; взети са за заложници десетки членове на държавният елит; след плащане на голям откуп и освобождаване на политически затворници нападателите бягат в Куба
  • 1978 - отряд партизани завзема сградата на парламента, преоблечени като войници от Националната гвардия. Взети са за заложници над 300 души, за които впоследствие е получен откуп и са освободени 87 намиращи се в затворите сандинисти

Сандинистите на власт[редактиране | edit source]

На 19 юли 1979 г. сандинистите завземат властта, а дикататорът Анастасио Сомоса бяга в Парагвай, където по-късно е убит от тях. Причина за избухналото в цялата страна въстание става убийството на главния редактор на опозиционен вестник Педро Хоакин Чаморо от гвардейците на Сомоса.

След революцията сандинистите провеждат аграрна реформа, водят борба с неграмотността и осигуряват безплатна медицинска помощ. Скоро обаче се сблъскват с т.нар. "контри" - военни отряди, обучени и финансирани от ЦРУ и действащи от територията на съседните Хондурас и Коста Рика. Това, заедно с икономически неадекватното управление, както и с ембаргото, наложено от САЩ, довежда Никарагуа до тежко положение.

В края на 1980-те год. в опит да се постигне мирно съглашение с контрите сандинистите разрешават демократични избори, които те губят през април 1990 г. и излизат от властта.