Григорий Распутин
|
||||||||
Григорий Распутин (на руски: Григо́рий Ефи́мович Распу́тин) е руски монах и мистик. Распутин е загадъчна фигура, живяла в последния етап от царуването на руския цар Николай II, неговата съпруга царица Александра и единствения им син Алексей.
[редактиране] Биография
Григорий Ефимович Распутин е роден на 22 януари (10 януари по стар стил) 1869 г. в сибирското село Покровско, Тоболска губерния. Той е сред най-скандалните личности в историята на руската монархия, едновременно боготворен и яростно ненавиждан. Убит е на 29 декември (16 декември по стар стил) 1916 г.
Распутин е наричан още „лудият монах“, докато другите го оприличавали на странник, също и старец. Някои вярвали, че той е физически и духовен лечител. Чрез ловки интриги и спечелване благоразположението на кръгове в императорския руски двор той придобива огромно политическо и религиозно влияние, успявайки да се намеси във вътрешните дела на Руската православна църква.
Влиянието на Распутин идва в резултат на болестта на престолонаследника Алексей, който страда от хемофилия, която води до постоянни кръвоизливи (хеморагии). След като лекарите не успяват да помогнат на принца, приятелка на царицата разказва за свещеника. Распутин като по чудо успява да помогне на принц Алексей. При всяка криза в здравето на престолонаследника монахът спечелва все по-голямо влияние в руския двор. Достига се дори до положение, когато срещите на царското семейство зависят от самия него. Царица Александра дори смята, че Бог говори с нея чрез Распутин. Аристокрацията в Санкт Петербург обаче не одобрява влиянието му. Това донякъде се обуславя от обтегнатите й взаимоотношения с Руската православна църква. Предвоенната обстановка още повече обтяга отношенията. Носят се слухове, че царицата е шпионин на Германия. Когато цар Николай II заминава за фронта, влиянието на Распутин над царица Александра става всеобхватно. Той става неин довереник и съветник. Пресата започва все повече да отправя критики срещу силното влияние на Распутин. Той заминава за родното си Покровско, когато получава новина за обвинения срещу него.
На 16 декември 1916 г. Распутин отива в "Моника Палас", където враговете му планирали да го отровят с цианкалий, но съучастникът-лекар, който е трябвало да му приготви отровата, не могъл да наруши Хипократовата клетва и вместо нея сложил безвреден прах. Когато видели, че „отровата“ не действа, убийците стреляли 11 пъти в него и той паднал, но пак се надигнал и се опитал да избяга, след което бил хванат, вързан и умрял от раните си, докато го закарвали до река Нева, в чиито ледени води било хвърлено тялото му.
Оспорва се дали Распутин е помогнал за загубата на доверие в царското управление, оглавяващ го до падането на Романовата династия през 1917 г.
[редактиране] Външни препратки
- Биография на Распутин
- 140 години от рождението на Распутин, архим. Павел Стефанов
- Okhrana Surveillance Report on Rasputin - from the Soviet Krasnyi Arkiv
- The Evil Monk: The Life and Times of Gregory Efimovich Rasputin
- Rasputin, Grigory Yefimovich, Microsoft Encarta Online Encyclopedia
- Russian Revolutions of 1917
- The Murder of Rasputin
- Гибель черного старца
- Rasputin the Musical by Michael Rapp
- BBC's Rasputin murder reconstruction
- Boney M. - Rasputin (1978)
- RASPUTIN Grigory Efimovich - article about Rasputin at Encyclopaedia of St. Petersburg
.svg){kind=small}
o8dyfo8syofuufufudfufufuuffuf\
