Григорий Распутин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Григорий Распутин
руски монах
Григорий Распутин 
Роден: 22 януари 1869
Покровское, Тюменска област, Русия
Починал: 30 декември 1916 г. (на 47 г.)
Санкт Петербург, Русия

Григорий Распутин (на руски: Григо́рий Ефи́мович Распу́тин) е руски монах и мистик. Распутин е загадъчна фигура, живяла в последния етап от царуването на руския цар Николай II, неговата съпруга царица Александра и единствения им син Алексей.

Биография[редактиране | edit source]

Григорий Ефимович Распутин е роден на 22 януари (10 януари по стар стил) 1869 г. в сибирското село Покровско, Тоболска губерния. Той е сред най-скандалните личности в историята на руската монархия, едновременно боготворен и яростно ненавиждан. Убит е на 30 декември (17 декември по стар стил) 1916 г.

Распутин е наричан още „лудият монах“, докато другите го оприличавали на странник, също и старец. Някои вярвали, че той е физически и духовен лечител. Чрез ловки интриги и спечелване на благоразположението на кръгове в императорския руски двор, той придобива огромно политическо и религиозно влияние, успявайки да се намеси във вътрешните дела на Руската православна църква.

Влиянието на Распутин идва в резултат на болестта на престолонаследника Алексей, който страда от хемофилия, която води до постоянни кръвоизливи (хеморагии). След като лекарите не успяват да помогнат на принца, приятелка на царицата разказва за свещеника. Распутин се моли за престолонаследника и става чудо - успява да помогне на великия княз Алексей. При всяка криза в здравето на престолонаследника монахът спечелва все по-голямо влияние в руския двор. Достига се дори до положение, когато срещите на царското семейство зависят от самия него. Царица Александра дори смята, че Бог говори с нея чрез Распутин. Аристокрацията в Санкт Петербург обаче не одобрява влиянието му. Това донякъде се обуславя от обтегнатите й взаимоотношения с Руската православна църква. Предвоенната обстановка още повече обтяга отношенията. Носят се слухове, че царицата е шпионин на Германия. Когато цар Николай II заминава за фронта, влиянието на Распутин над царица Александра става всеобхватно. Той става неин довереник и съветник. Пресата започва все повече да отправя критики срещу силното влияние на Распутин. Той заминава за родното си Покровско, когато получава новина за обвинения срещу него.

На 16 декември 1916 г. Распутин е поканен от княз Феликс Юсупов да посети двореца му на канала Мойка, където монахът е отровен с цианкалий. Когато видели, че отровата не му подействала, убийците стреляли неколкратно в него, той паднал, но пак се надигнал и се опитал да избяга, след което бил хванат,и отново разстрелян този път и в главата, вързан и привидно умрял от раните си, го закарали до река Нева, в чиито ледени води било хвърлено тялото му. След като бил изваден вкочаненият му труп, е установено, че е умрял от удавяне.

Оспорва се дали Распутин е помогнал за загубата на доверие в царското управление, оглавяващо Русия до падането на Романовата династия през 1917 г.

Распутин прави предсказания, които се сбъдват поразително точно. Още в началото на 1916 г. той се обръща с писмо към императора, което започва с думите: "Аз чувствам, че ще си отида от живота до 1 януари. Царю на руската земя, ако чуеш камбанен звън, който ще ти съобщи, че Григорий е убит, знай, че един от твоите е подготвил моята смърт и никой от вас, никое от твоите деца няма да живее повече от две години. Царю руски, ти ще бъдеш убит от руския народ, а самият народ ще бъде проклет и ще стане оръдие на дявола."

Външни препратки[редактиране | edit source]