Георг Линдеман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георг Линдеман
Генерал-полковник
Bundesarchiv Bild 183-L08017, Georg Lindemann.jpg
Георг Линдеман
Информация
Години на служба 1915 - 1918; 1934 - 1945 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany 1903-1918.svg Райхсхер (1918)
Flag of Weimar Republic (war).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Войсково поделение пехотни войски
Командвания 36-та пехотна дивизия
18-та армия
Войни Първа световна война
Втора световна война

Роден 8 март 1884
Ощербург, Германия
Починал 25 септември 1963 (79 г.)
Фройденщат, Германия
Националност Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германец
Портал  Портална икона   Втора световна война
Георг Линдеман в Общомедия

Георг Линдеман (на немски: Georg Lindemann) е немски офицер от кавалерията и полеви командир, служил в немските сухопътни сили по време на Първата и Втората световна война.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години и Първа световна война (1914-1918)[редактиране | edit source]

Георг Линдеман е роден на 8 март 1884 г., в град Остербург, провинция Саксония.

Присъединява се към пруския офицерски корпус и служи в Първата световна война - и на Източния, и на Западния фронт.

Междувоенен период[редактиране | edit source]

След войната се записва в доброволческия корпус на Паул фон Летов и по време на вълненията от 1919 г., помага за смазването на комунистическия работнически съвет в Хамбург. През 1930 г., Линдеман служи като командир на 13-ти кавалерийски полк.

Втора световна война (1939-1945[редактиране | edit source]

С издигането на НСДАП, Линдеман е повишен в командир на Военното училище в Хановер. Заема този пост до 1936 г. После е повишен в генерал-лейтенант и му е поверено командването на 36-та пехотна дивизия. По време на Полската кампания, дивизията участва в защитата на Саарската област, а после в нападението над Франция. Към края на кампанията на запад, Линдеман е повишен в генерал от кавалерията и му е дадено командването на армейски корпус „Л“. През юни 1941 г., с началото на операция Барбароса, корпусът на Линдеман е включен в група армии „Север“. Линдеман командва корпуса по време на напредването на групата армии към Ленинград. По време на операцията за овладяването на Смоленск, неговата част бързо е прехвърлена към група армии „Център“, а после е върната обратно.

На 16 януари 1942 г., Линдеман поема командването на 18-та армия, част от група армии „Север“. По-късно, през лятото на 1942 г., е повишен в генерал-полковник.

Ленинград (1941-1944)[редактиране | edit source]

Линдеман е начело на 18-та армия по време на цялата блокада на Ленинград и по време на отстъплението през януари 1944 г., от Ораниенбаум до Нарва. По-късно поема командването на частите, защитаващи отбранителните линии при Нарва, по време на битката за града. На 31 март 1944 г. е назначен за главнокомандващ на група армии „Север“. На този пост е за кратко време, тъй като на 4 юли същата година е прехвърлен към Резервната армия. Според слуховете, Хитлер посочва за причина за освобождаването му от поста, фактът, че Линдеман е твърде стар и слаб.

След няколкомесечна служба в Резервната армия, Линдеман е назначен за командващ на новосформирания оперативен щаб на балтийското крайбрежие (на немски: Fuehrungsstab Ostseekueste). От 1 февруари 1945 г., е на поста върховен главнокомандващ на въоръжените сили в Дания (на немски: Wehrmachtsbefehlshaber Danemark). През април 1945 г., въпреки, че изходът на войната е очевиден, Линдеман издава заповед към войниците си да запазят строга дисциплина, и трябва да отбраняват Дания до последния куршум.

На 3 май, Линдеман отпътува за Мюрвик за среща с ОКВ, новото правителство и новия държавен глава на Германия, гросадмирал Карл Дьониц. Линдеман информира Дьониц, че ще е способен да удържи Дания за известно време. Той и неговият колега в Норвегия, генерал Франц Бьоме, настояват за задържането на Дания и Норвегия като разменни монети по време на преговорите за примирие. Дьониц обаче иска незабавен мир, и на 5 май германските части капитулират безусловно в северозападна Германия, Холандия и Дания.

Като командир на армия „Линдеман“, генерал-полковникът е натоварен със задачата по премахването на немската окупация на Дания. В началото на юни 1945 г., Линдеман е арестуван в шабквартирата си в Силкеборг.

Пленяване и смърт[редактиране | edit source]

Линдеман е държан в американски и датски плен до 1948 г. Срещу него не са повдигнати обвинения за военни престъпления - нито от страна на Съюзниците, нито от датска страна. След освобождаването си, Линдеман излиза в пенсия в Западна Германия. Умира на 25 септември 1963 г.[1]

Военна декорация[редактиране | edit source]

    • Носител на Рицарски кръст (5 август 1940)
    • Носител на Дъбови листа № 275 (21 август 1943)
  • Германски орден „Кръст на свободата“ (1943) — I-ва степен с звезда и мечове (29 март 1943)
  • Упоменат 2-пъти в ежедневния доклад на „Вермахтберихт“ (29 юни 1942; 12 август 1943)

Литература[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • (нем.) Fellgiebel, Walther-Peer. "Die Trager des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939-1945". Friedburg, Германия: Podzun-Pallas, 2000. ISBN 3-7909-0284-5.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Fellgiebel, Walther-Peer. "Die Trager des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939-1945". Friedburg, Германия: Podzun-Pallas, 2000. ISBN 3-7909-0284-5.

Външни препатки[редактиране | edit source]