Карл Густав Манерхейм
Тази статия е за финландския офицер и политик. За естествоизпитателя вижте Карл Густав Манерхейм (ентомолог).
|
||||||||
Карл Густав Емил Манерхейм (на шведски: Carl Gustaf Emil Mannerheim; МФА:[ka:rl gustɑv e:mil mɑn:erhei̥m]) е финландски офицер и политик, служил дълги години и в армията на Русия. Той е смятан за един от най-значимите финландски държавници и е единственият човек, получил титлата маршал на Финландия.
На руска служба Густав Манерхейм участва в Руско-японската война и Първата световна война, като достига до чин генерал от кавалерията. По време на Финландската гражданска война през 1918 година командва проправителствените части, след което за кратко е регент до обявяването на страната за република. Той е главнокомандващ финландските войски по време на Зимната война и Втората световна война, в края на която поема поста президент и успява да изведе Финландия от войната, избягвайки съветска окупация.
Съдържание |
[редактиране] Биография
[редактиране] Ранни години
Карл Густав Манерхейм е роден на 4 юни 1867 година в имението Лухисари край Аскайнен във Финландия, която по това време е велико княжество в лична уния с Руската империя. Той е третото дете в шведскоезично благородническо семейство. Предшествениците на баща му, граф Карл Роберт Манерхейм, се преселват през 17 век от Хамбург в Швеция, а в края на 18 век — във Финландия. Дядото на бъдещия маршал, граф Карл Густав Манерхейм, е известен ентомолог и съдия. Майка му, Хедвиг Шарлота Хелене фон Юлин, е дъщеря на собственик на металургично предприятие. Като трето дете в семейството, Карл Густав наследява титлата барон.
През 1880 година пристрастеността на бащата на Манерхейм към хазарта и неуспешните му инвестиции го довеждат до банкрут. Той е принуден да продаде цялото си имущество, след което напуска семейството и заминава за Париж със своя любовница. Малко по-късно, в резултат на фалита и обществената изолация, в която изпада, майката на Манерхейм умира от сърдечен удар.[1] Нейните деца са отгледани от различни роднини, като настойничеството на Карл Густав е поето от вуйчо му Алберт фон Юлин.[2] Поради проблемите му с дисциплината в училище, през 1882 година вуйчото го изпраща в Кадетското училище в Хамина,[3] но след бягство през 1886 година той е изключен.[4]
След изключването му от Кадетското училище Алберт фон Юлин изпраща Манерхейм при свои роднини в Харков, където той започва да учи руски език с намерението да постъпи на служба в руската армия. Малко по-късно посещава частен лицей в Хелзинки и успява да издържи приемния изпит в Хелзинкския университет. С тези референции и с помощта на кръстницата си баронеса Алфхилд Скалон дьо Колини Густав Манерхейм постъпва в Николаевското кавалерийско училище в Санкт Петербург.[5] През 1889 година завършва училището и е зачислен в 15 александрийски драгунски полк в Калиш с чин корнет.
[редактиране] Офицер в руската армия
След кратка служба в Калиш, през януари 1891 година Манерхейм е прехвърлен в конната гвардия в Санкт Петербург. На следващата година, отново със съдействието на баронеса дьо Колини, той се жени, най-вече по финансови причини, за богатата наследница Анастасия Арапова.[6] Двамата имат две дъщери, Анастасия (1893-1977) и София (1895-1963) и син, който е мъртвороден. Макар официално да е на служба в Императорската конна гвардия до 1904 година, от 1897 до 1903 година Манерхейм е зачислен към администрацията на Императорските конюшни, където се занимава със закупуване и развъждане на коне.[7] През 1902 година той се разделя със съпругата си, която по-късно приема католицизма и става кармелитска монахиня в Лондон. Двамата се развеждат през 1919 година.[8]
След раздялата със съпругата му, финансовото положение на Манерхейм отново става несигурно, което се дължи и на загубите му на комар. След започването на Руско-японската война през 1904 година той, вече с чин подполковник, заминава по собствено желание на фронта, където е включен в 52 нежински драгунски полк. За проявена храброст в битката при Мукден през 1905 година е повишен в полковник.[9]
След края на Руско-японската война Густав Манерхейм прекарва продължителна отпуска във Финландия, по време на която участва в сесията на Диетата като представител на благородническото съсловие. През 1906 година се връща в Петербург, където приема работа за руското разузнаване и заминава за Централна Азия с френския археолог Пол Пелио. След като стига с него до Кашгар през Ташкент, Манерхейм продължава пътуването си в Китай и Манджурия самостоятелно. То продължава близо две години, като по време на него се среща с тогавашния далай лама Тубтен Гятсо.[10]
След пътуването, през 1909 година, Манерхейм е назначен за командир на 13 владимирски улански полк в Минск Мазовецки, а на следващата година — на Лейбгвардейския улански полк във Варшава, като е повишен в генерал-майор. През 1912 година е прехвърлен в императорския двор, а на следващата година става командир на Гвардейската кавалерийска бригада.
След началото на Първата световна война Манерхейм командва бригадата срещу австро-унгарски и румънски части. В края на 1914 година получава Георгиевски кръст 4-та степен, а на следващата година е назначен за командващ 12 конна дивизия. По време на отпуск в началото на 1917 година той пътува до Финландия и Петербург, където става свидетел на Февруарската революция. През април е повишен в генерал-лейтенант и малко по-късно оглавява 6 конен корпус. Въпреки това, той не се ползва с доверието на новото правителство и през септември, докато е в отпуск по болест в Одеса, е уволнен от армията.
[редактиране] Финландската гражданска война и регентството
Густав Манерхейм се връща във Финландия през декември 1917 година, вече като цивилно лице. През януари Сенатът на току що обявилата независимост Финландия го назначава за главнокомандващ финландската армия, която по това време се състои от няколко новосформирани доброволчески отряда. Първата му задача е да защити правителството в започналата Финландска гражданска война. Тя е вдъхновена от Октомврийската революция в Русия, която дава надежди на финландските болшевики да установят съветска власт и във Финландия.
Манерхейм приема поста, установява щаба си в Сайняйоки и започва да организира армията, разоръжавайки намиращите се в страната около 42$nbsp;500 руски войници. През март 1918 година той е повишен в генерал от кавалерията. След края на гражданската война той напуска поста на главнокомандващ, поради неодобрението си към прогерманските настроения в правителството. През юни дори заминава за Швеция, за да посети свои роднини. Там той се среща с дипломати от Антантата, а през октомври е изпратен от финландското правителство във Великобритания и Франция, за да потърси подкрепата им за признаване на независимостта на Финландия.
През декември 1918 година Густав Манерхейм се завръща във Финландия, след като е избран за регент. По това време някои кръгове дори настояват за избирането му за крал на Финландия. След като Фридрих Карл е избран за крал и отказва да заеме поста, Манерхейм успява да издейства признаване на независимостта от някои западноевропейски страни, както и спешни доставки на храни, за да се избегне задаващия се масов глад. Въпреки антикомунистическите си възгледи, той отказва да покрепи Бялата гвардия в Руската гражданска война, опасявайки се, че белогвардейските генерали няма да признаят независима Финландия.
През юли 1919 година, след приемането на републиканска конституция, Манерхейм се кандидатира за президент, поддържан от партията Национална коалиция и Шведската народна партия, но губи гласуването в парламента срещу Карло Юхо Столберг и се оттегля от обществения живот.
[редактиране] Междувоенният период
През по-голямата част от периода между двете световни войни Манерхейм не заема никакви обществени длъжности. Това до голяма степен се дължи на недоверието към него от страна на много политици от левицата и центъра, които го смятат за твърде консервативен. През тези години той се занимава главно с благотворителност, като участва в работата на финландския Червен кръст и основава Манерхеймовата лига за благоденствие на децата.
През 20-те и 30-те години Густав Манерхейм пътува неколкократно в Азия, като участва в ловни експедиции. През 1927 година той заминава с кораб за Калкута, след което пътува по суша до Бирма и Сиким и се връща в Европа с кола и самолет през Басра, Багдад, Кайро и Венеция. Второто му пътуване до Индия е през 1936 година, когато посещава Мадрас, Делхи и Непал. Той участва в лов, заедно с Трибхуван, краля на Непал, и убива тигър с дължина 2,23 m, един от най-едрите, измервани някога.
През 1929 година Манерхейм отказва предложението на крайнодясното Лапуанско движение да стане фактически военен диктатор, макар че изразява известна подкрепа за някои техни позиции. След като Пер Евинд Свинхувуд е избран за президент през 1931 година, той назначава Манерхейм за председател на Съвета за отбрана, като му дава писмено обещание, че в случай на война той ще стане главнокомандващ финландската армия. Това обещание е подновено от Кюйости Калио, който става президент през 1937 година.
През 1933 година Манерхейм е повишен във фелдмаршал. Той вече е разглеждан от обществено мнение, включително от някои бивши социалисти, като не толкова партийна фигура. Тази промяна в образа му е подсилена от множество негови изказвания от този период, в които той призовава за помирение между двете страни в гражданската война и нуждата от концентриране върху националното единство и отбраната.
[редактиране] Главнокомандващ
На 30 ноември 1939 година, след нападението на Съветския съюз срещу Финландия, поставило началото на Зимната война, Густав Манерхейм поема поста на главнокомандващ финландската армия и остава на него в продължение на почти пет години. Той установява своя щаб в Микели, като негови най-близки помощници са генерал-лейтенант Аксел Айро и генерал Рудолф Валден.
През пролетта на 1941 година германското правителство предлага на Манерхейм да поеме командването на близо 80-хилядната германска армия, дислоцирана във Финландия. Той отказва и през цялото време на Втората световна война се опитва да поддържа възможно най-формални отношения с германските власти. Във връзка със 75-годишнината на Манерхейм през 1942 година правителството го удостоява с титлата маршал на Финландия, която до наши дни не е давана на друг човек. По повод годишнината си той е посетен от Адолф Хитлер, който се среща с него за кратко на железопътна гара край Имола.
Дейността на Густав Манерхейм като главнокомандващ обикновено се оценява като успешна. Макар че не постига решителни успехи срещу многократно превъзхождащия го противник през Зимната и Втората световна война, той успява да предотврати съветската окупация на Финландия и налагането в страната на комунистически режим.
[редактиране] Краят на войната
През лятото на 1944 година финландското ръководство се опитва да маневрира между нарастващата заплаха от съветска окупация и натиска на Германия за засилване на военното сътрудничество. През юни президентът Ристо Рюти подписва Съглашението Рюти-Рибентроп, но месец по-късно подава оставка. През август Густав Манерхейм поема поста президент, но не се смята за обвързан от ангажиментите на своя предшественик. Възползвайки се от личния си авторитет и от забавянето на съветското настъпление, през септември Манерхейм успява да договори сепаративно примирие със Съветския съюз. Финландия губи значителни територии и трябва да изплати тежки репарации, но е предотвратена окупацията на страната и налагането на просъветски комунистически режим.
Следващите години са особено тежки за Густав Манерхейм. Като президент той е подложен на постоянен натиск от Съюзническата контролна комисия, наблюдаваща изпълнението на условията по мирния договор. Самият той се смята за застрашен от обвинения във военни престъпления, макар че това така и не се случва. Някои изследователи смятат, че това се дължи на личното отношение към Манерхейм на съветския диктатор Йосиф Сталин.[11] В същото време Финландия изпълнява стриктно тежките си репарационни задължения и не дава поводи за намеса на Съветския съюз.
[редактиране] Последни години
Влошаващото се здраве на Манерхейм затруднява изпълнението на задълженията му като президент и през март 1946 година той подава оставка. Той купува имението Киркниеми в Лохя с намерението да прекара там остатъка от живота си, но през юни трябва да бъде спешно опериран от пептична язва, а през октомври му откриват язва на дванадесетопръстника. В началото на 1947 година заминава за Монтрьо в Швейцария, за да се лекува и да пише своите мемоари. Той прекарва останалата част от живота си главно в санаториума Валмон в Монтрьо, макар че редовно посещава Финландия, а също и Швеция, Франция и Италия.
Карл Густав Манерхейм умира на 27 януари (28 януари финландско време) 1951 година в Кантоналната болница в Лозана. Погребан е на 4 февруари в гробището Хиетаниеми в Хелзинки с държавно погребение с пълни военни почести.
[редактиране] Бележки
- ↑ Meri, Veijo: "Suomen marsalkka C. G. Mannerheim" (1990) pp. 107-108.
- ↑ Mannerheim — Marshal of Finland, TV8, 2006.
- ↑ Jägerskiöld, Stig: "Nuori Mannerheim" (1965) pp. 68-70.
- ↑ Jägerskiöld, Stig: "Nuori Mannerheim" (1965) pp. 93-94.
- ↑ Meri, Veijo: "Suomen marsalkka C. G. Mannerheim" (1990) p. 121-129.
- ↑ Meri, Veijo: "Suomen marsalkka C. G. Mannerheim" (1990) pp. 145-147.
- ↑ Screen, J.E.O. "Mannerheim" (2000) p.333
- ↑ Meri, Veijo: "Suomen marsalkka C. G. Mannerheim" (1990) pp. 148-149.
- ↑ Screen, J.O.P. "Mannerheim" (2000) p.43-49
- ↑ Screen,J.E.O. "Mannerheim" (2000)
- ↑ Meri, Veijo: "Suomen marsalka C. G. Mannerheim" (1990) p. 397.
| Ристо Рюти | → | президент на Финландия (1944 – 1946) | → | Юхо Кусти Пасикиви |
