Курт Цайцлер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Курт Цайцлер
Генерал-полковник
Bundesarchiv Bild 101I-185-0118-14, Oberst Kurt Zeitzler.jpg
Информация
Години на служба 1914 - 1918; 1919 - 1945 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany 1903-1918.svg Райхсхер (1918)
Flag of Weimar Republic (war).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Войни Първа световна война
Втора световна война

Роден 9 юни 1895
Госмар, Германска империя
Починал 25 септември 1963 (68 г.)
Ашау им Химгау, ФРГ
Националност Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германец
Портал  Портална икона   Втора световна война
Курт Цайцлер в Общомедия

Курт Цайцлер (на немски: Kurt Zeitzler) е немски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот и Първа световна война (1914-1918)[редактиране | edit source]

Курт Цайцлер е роден на 9 юни 1895 г. в Госмар бай Лукау, провинция Бранденбург, Германска империя. Син е на свещеник. През 1914 г. се присъединява към армията като офицерски кадет от пехотата. Участва в Първата световна война и до края й се издига в звание старши лейтенант.

Междувоенен период[редактиране | edit source]

След нея се присъединява към Райхсвера, където е на служба в различни пехотни подразделения.

Втора световна война (1939-1945)[редактиране | edit source]

При нападението на Германия срещу Полша през септември 1939 г. е началник на щаба на 22-ри армейски корпус. По време на кампаниите на Вермахта срещу Франция (1940), Югославия, Гърция (1941) и Съветския съюз (1941-1942) ръководи щабовете на 1-ва танкова армия и група армии „А“. През 1942 г. за няколко месеца служи във Франция. Допринася за победата над съюзническия десант при Диеп през август. През септември същата година е назначен от Хитлер за началник на генералния щаб на сухопътните войски на мястото на ген. Франц Халдер. Старае се безуспешно да спаси 6-та армия от унищожение в Сталинградската битка. Усилията му се провалят заради разногласия с Хитлер. Планира настъпателната операция „Цитадела“, която завършва с поражение на германските войски в Курската битка. Остава начело на щаба на сухопътните сили до юли 1944 г., когато е сменен след поредния конфликт с фюрера.

Пленяване и смърт[редактиране | edit source]

След войната е пленен от британците и е държан в плен до февруари 1947 г. Умира на 25 септември 1963 г. в Ашау им Химгау, Западна Германия[1]

Военна декорация[редактиране | edit source]

  • Германски орден „Железен кръст“ (1914) - II-ра (?) и I-ва степен (?)
  • Германски кръст на „Фридрих“ (?)
  • Български кръст „За военна заслуга“ (?) — с мечове
  • Германско отличие „За заслуга във Вермахта“ (?) — IV-та и I-ва степен

Използвана литература[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • (нем.) Heuer, Gerd F. и др. Die Generalobersten des Heeres, Inhaber Höchster Kommandostellen 1933—1945 (Dokumentationen zur Geschichte der Kriege). Rastatt, Pabel-Moewig Verlag GmbH, 2001. ISBN 3811814087. с. 224.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Gerd F. Heuer. Die Generalobersten des Heeres, Inhaber Höchster Kommandostellen 1933—1945. — 2. — Rastatt: Pabel-Moewig Verlag GmbH, 1997. — 224 p. — (Dokumentationen zur Geschichte der Kriege).

Външни препратки[редактиране | edit source]