Едуард Дитл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Едуард Дитл
Генерал-полковник
Bundesarchiv Bild 146-1984-019-20, Eduard Dietl.jpg
Информация
Години на служба 1910 - 1918; 1920; - 1944 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany 1903-1918.svg Райхсхер (1918)
Flag of Weimar Republic (war).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Командвания 3-та планинска дивизия
20-та планинска армия
Войни Първа световна война
Втора световна война
Отличия Значка за раняване
Рицарски кръст с дъбови
листа и мечове

Роден 21 юли 1890
Бад-Айблинг, Бавария
Германска империя
Починал 23 юни 1944 (53 г.)
близо до Реттенег, Щирия
Нацистка Германия
Националност Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германец
Родства Баща: Едуард Дтил
(финансов съветник)
Портал  Портална икона   Втора световна война
Едуард Дитл в Общомедия

Едуард Дитл (на немски: Eduard Dietl) (1890 - 1944) е немски офицер, участник в Първата и Втората световна война, генерал-полковник и кавалер на орден Рицарски кръст с дъбови листа и мечове. [1]

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Роден на 21 юли 1890 г. в Бад-Айблинг, Бавария в семейство на баварски финансист. През октомври 1909 г. постъпва във военната служба на Германската империя като офицерски кандидат от 5-ти Баварски пехотен полк. Две години по-късно е произведен в чин лейтенант, и до началото на войната командва взвод картечна рота от баварския полк.

Първа световна война[редактиране | edit source]

В стартовата фаза на Първата световна война е адютант на полка, като през септември е награден с Железен кръст II-ра степен. Месец по-късно е тежко ранен и настанен до възстановяването си в лазарета. Между март 1915 и ноември 1916 г. отново е адютант на 5-ти пехотен батальон. През юли е издигнат до чин старши лейтенант, а от септември получава наградата Железен кръст I-а степен. Малко след това е адютант на 7-ма Баварска пехотна бригада. През октомври 1918 г. отново но по-сериозно ранен, той е удостоен с сребърна Значка за раняване.

Между световните войни[редактиране | edit source]

След края на войната продължава службата си в германския Райхсвер. От 1919 г. е зачислен в доброволческия корпус на Франц Ритер фон Еп, като през август е повишен в чин капитан.

Между годините 1920 и 1924 г. командир на 19-ти пехотен полк, а между 1924 и 1928 г. преподавател в пехотното училище. Година след това е началник-щаб на пехотен полк. Води този пост до 1931 г., в течение на което е повишен в чин майор.

От 1931 до 1934 г. е назначен на щабна длъжност в дивизия и полк. Повишен е до звание полковник през януари на следващата година.

От 1935 до 1938 г. командва 99-ти планински полк, а от април е генерал-майор.

Втора световна война[редактиране | edit source]

В стартовата фаза на войната генерал-майора командвал 3-та планинска дивизия, участваща в Операция Везерюбунг (Инвазията в Норвегия), провела се от 9 април до 10 юни 1940 г. По голямата част от дивизията движеща се по суша вече е успяла да си пробие път към Нарвик, благодарение на военноморските десет разрушителя командвани от капитан Фридрих Бонте. Въпреки това Британската военноморска флота водена от кораба HMS Warspite (03) успява да унищожи и десете разрушителя, превозващи войските на Дитл, а също така и да превземе града, поради което генерала е изтласкан към гората. По-късно те изоставят плановете си да изгонят германците от Норвегия, след успеха им на Западния фронт (Френско-Германската граница).

Девет дена след битката Дитл получава наградата Дъбови листа към Рицарския кръст, връчени му лично от Хитлер. Впоследствие той командва германските части в Норвегия, северна Финландия както и в Източна Европа. Заемащ тези постове той е повишен в чин генерал-полковник, а също така назначен и за командир на 20-та планинска армия воюваща на североизточния фронт, където резултата от Битка за Мурманск по-късно е твърде разочароваща за немците.

На 23 юни 1944 г. немски самолет Ju 52 превозващ Дитл, генерал от пехотата Томас-Емил фон Викеде, генерал от планинските войски Карл Еглсер, генерал-лейтенант Франц Роси и други трима пътници се разбива в близост до малкото селце Реттенег, Щирия — няма оцелели.

Дати на повишение[редактиране | edit source]

Военна декорация[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Williamson, Gordon and McGregor, Malcolm, German Commanders in World War II (1), Osprey publishing, ISBN 1-84176-596-1.
  2. а б в Scherzer 2007, p. 272.
Библиография
  • Berger, Florian (2000). Mit Eichenlaub und Schwertern. Die höchstdekorierten Soldaten des Zweiten Weltkrieges. Selbstverlag Florian Berger. ISBN 3-9501307-0-5.
  • Fellgiebel, Walther-Peer (2000). Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939-1945. Friedburg, Germany: Podzun-Pallas. ISBN 3-7909-0284-5.
  • Schaulen, Fritjof (2003). Eichenlaubträger 1940 - 1945 Zeitgeschichte in Farbe I Abraham — Huppertz (in German). Selent, Germany: Pour le Mérite. ISBN 3-932381-20-3.
  • Scherzer, Veit (2007). Die Ritterkreuzträger 1939–1945 Die Inhaber des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 von Heer, Luftwaffe, Kriegsmarine, Waffen-SS, Volkssturm sowie mit Deutschland verbündeter Streitkräfte nach den Unterlagen des Bundesarchives (in German). Jena, Germany: Scherzers Miltaer-Verlag. ISBN 978-3-938845-17-2.
  • Helden der Wehrmacht — Unsterbliche deutsche Soldaten (in German). München, Germany: FZ-Verlag GmbH, 2004. ISBN 3-924309-53-1.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Eduard Dietl“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Военен пост
Предшественик
3-та планинска дивизия
(1 май 1938 - 14 юни 1940)
Приемник
Gen. der Gebirgstruppe
Жулиус Рингел
Предшественик
Планински корпус „Норвегия“
(14 юни 1940 - 15 януари 1942)
Приемник
Feldmarschall
Фердинанд Шьорнер
Предшественик
Gen. oberst
Николаус фон Фалкенхощ
Армия „Лапландия“
(15 януари 1942 - 20 юли 1942)
Приемник
прейменувана на
20-та планинска армия
Предшественик
20-та планинска армия
(20 юни 1942 - 23 юни 1944)
Приемник
Gen. oberst
Д-р Лотар Рендулич