Ото Кум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ото Кум
СС-Бригаденфюрер
Bundesarchiv Bild 101III-Zschaeckel-195-21, Otto Kumm.jpg
офицер от „СС
Информация
Години на служба 19301945
Служил на Нацистка Германия
Род войски Вафен-СС
Войсково поделение 1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер
Битки Втора световна война
*Източен фронт
Виенска операция
Отличия Железен кръст
Рицарски кръст с дъбови листа и мечове

Живял 1 октомври, 190923 март, 2004
Роден Хамбург, Германия
Починал Офенбург, Германия
Друга работа HIAG
Ото Кум в Общомедия

Ото Кум (на немски език - Otto Kumm) е Бригаденфюрер от СС и генерал-майор от Вафен-СС, прославил се в годините на Втората световна война със своите успешни специални операции. Декориран с едно от най-високите отличия на Нацистка Германия - „Рицарски кръст с дъбови листа и мечове".

След войната става един от учредителите и първи ръководител на организацията на ветераните - HIAG.

Командващ на дивизия[редактиране | edit source]

Бригаденфюрер Кум е официално назначен за командир на 1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер (ЛССАХ), считано от 15 февруари 1945 година.[1] Назначаването му идва скоро след като ЛССАХ е прехвърлена в Унгария, за да укрепи позициите които Вермахта губи позиции на Източния фронт, и след като Бригаденфюрер от СС Вилхелм Монке е пострадал при въздушна атака[2].

Източен фронт 1945[редактиране | edit source]

Като командир на ЛССАХ Ото Кум участва в Операция „Пролетно пробуждане“ (Operation „Frühlingserwachen“) (6 март 1945 - 16 март 1945 г.). Това е последната голяма германска офанзива през Втората световна война, започнала на 6 март 1945 година. Германците започват атаки в Унгария близо до езерото Балатон, като този район по това време е част от Източния фронт. В този район се намират последните запаси от петрол, които все още на разположение на германците, след като вече не могат да използват залежите в Румъния. Почти неизбежно, операция "Пролетно пробуждане" е пълен провал. Въпреки, че в началото германските части завземат плацдарм, офанзивата е твърде амбициозен план като цяло, и само за 10 дни се проваля. След провала на операцията, Йозеф Дитрих от 6-та СС танкова армия и дивизията на Кум отстъпват към Виена[3]. Германците отчаяно подготвят отбранителни позиции в опит за защита на града срещу бързо приближаващата Червената армия, които им усилия по-късно ще бъдат наречени Виенска операция.

Последни дни на войната[редактиране | edit source]

След като Виена пада, ЛССАХ е изпратена към Главното командване на Вермахта (OKW). В периода 20 април - 2 май 1945 г.,дивизията е разделена, като една част се премества от Берлин, в областта на Мюрвик (част от Фленсбург, в северната част на Германия), където Ото Кум и неговата дивизия ЛССАХ се предават на британските сили[4], а останалата в Берлин част от ЛССАХ, която е останала да охранява фюрера, приключват участието си в битките, няколко дни по-късно[5].

След войната[редактиране | edit source]

Кум оцелява след войната и по-късно се превръща в успешен бизнесмен. Той е основател и първи ръководител на организацията на ветераните от Вафен СС - HIAG. Умира на 23 март 2004 година. Към момента на смъртта му, той е последният оцелял СС-Бригаденфюрер.

Награди[редактиране | edit source]

  • Железен кръст 2-pp и 1-ви клас
  • Значка за раняване в черно
  • Пехотна сребърна значка
  • Германски златен кръст (29 ноември 1941 г.)
  • Рицарски Железен кръст с дъбови листа и мечове

⇒ Рицарски кръст (16 февруари 1942 г.) ⇒ Дъбови листа (6 април 1943 г.) ⇒ Мечове (17 март 1945 г.)

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Fischer, Thomas. Soldiers of the Leibstandarte, J.J. Fedorowicz Publishing, Inc. 2008, p 41.
  2. Fischer, Thomas. Soldiers of the Leibstandarte, J.J. Fedorowicz Publishing, Inc. 2008, p 41.
  3. Dollinger, Hans. The Decline and Fall of Nazi Germany and Imperial Japan, Crown, 1968, p 199.
  4. Dollinger, Hans. The Decline and Fall of Nazi Germany and Imperial Japan, Crown, 1968, p 177.
  5. Fischer, Thomas. Soldiers of the Leibstandarte, J.J. Fedorowicz Publishing, Inc. 2008, pp 42-43.