Списък с носителите на Рицарски кръст с дъбови листа, мечове и диаманти

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Рицарски кръст с дъбови листа, мечове и диаманти е германска военна награда учредена на 28 септември 1941 г. Тя се присъжда на притежателите на Рицарски кръст с дъбови листа и мечове, които са успели да се докажат отново. Присъдена е на едва 27 от войниците на Нацистка Германия. Сред тях са войници, моряци и пилоти, вариращи от млади асове до фелдмаршали. Тази статия представлява списък с техните имена и постижения, за които получават наградата.

Списък на наградените[редактиране | редактиране на кода]

Номер Име Вид войски Ранг Дата на получаване Бележки
1 Вернер Мьолдерс Луфтвафе Комодор (Оберст) 15 юли 1941 г. За достигането на 100 въздушни победи докато служи в 51-ва изтребителна ескадра на Източния фронт.
2 Адолф Галанд Луфтвафе Комодор (Оберст) 28 януари 1942 г. За достигането на 94 въздушни победи докато служи в 26-а изтребителна ескадра на Западния фронт.
3 Гордон Голоб Луфтвафе Комодор (Майор) 30 август 1942 г. За достигането на 150 въздушни победи докато служи в 77-а изтребителна ескадра.
4 Ханс-Йоахим Марсайл Луфтвафе Щафелкапитан (Хауптман) 3 септември 1942 г. За достигане на 126 въздушни победи в Северна Африка, където служи в 3-та група от 27-а изтребителна ескадра.
5 Херман Граф Луфтвафе Щафелкапитан (Оберлейтенант) 16 септември 1942 г. За достигането на 182 въздушни победи докато служи в 9-а ескадрила от 52-ра изтребителна ескадра на Източния фронт.
6 Ервин Ромел Вермахт Генерал-фелдмаршал 11 март 1943 г. Награден по време на тайна церемония за действията му в Северна Африка и Тунис, където командва танкова армия „Африка“.
7 Волфганг Лют Кригсмарине Корветенкапитан 9 август 1943 г. За действията му докато командва подводница U-181.
8 Валтер Новотни Луфтвафе Командир (Хауптман) 19 октомври 1943 г. За достигане на 250 въздушни победи докато служи в 1-ва група от 54-та изтребителна ескадра на Източния фронт.
9 Аделберт Шулц Вермахт Оберст 14 декември 1943 г. За действията му на Източния фронт, където командва 25-и танков полк от 7-а танкова дивизия. Същевременно е издигнат в чин генерал-майор и получава командването на 7-а танкова дивизия.
10 Ханс-Улрих Рудел Луфтвафе Командир (Хауптман) 29 март 1944 г. За постиженията му докато служи в 3-та група от 2-ра ескадра от пикиращи бомбардировачи Имелман. На 1 януари 1945 г. става единствения носител на уникалната награда Рицарски кръст със златни дъбови листа с мечове и диаманти.
11 Хиацинт Граф Щрахвиц Вермахт Оберст 15 април 1944 г. За действията му на Източния фронт, където командва танкова бойна група прикрепена към група армии „Север“. Същевременно е издигнат в чин генерал-майор и получава командването на 1-ва танкова дивизия.
12 Херберт-Ото Гил Вафен-СС Генерал-лейтенант от Вафен-СС 19 април 1944 г. За действията му на Източния фронт, където командва 5-а СС танкова дивизия Викинг.
13 Ханс Хубе Вермахт Генерал на танковите войски 20 април 1944 г. За действията му на Източния фронт, където командва 1-ва танкова армия. Същевременно е издигнат в чин генералоберст. Умира на следващия ден при самолетна катастрофа.
14 Алберт Кеселринг Луфтвафе Генерал-фелдмаршал 19 юли 1944 г. За действията му на Италианския фронт, където командва група армии „С“ и е главнокомандващ на южните войски.
15 Хелмут Лент Луфтвафе Комодор (Оберстлейтенант) 31 юли 1944 г. За достигане на 100 нощни въздушни победи докато служи в 3-та нощна изтребителна ескадра.
16 Йозеф Дитрих Вафен-СС Генерал от Вафен-СС 6 август 1944 г. За действията му в Нормандия на Западния фронт, където командва 1-ви танков корпус от СС ЛССАХ. Същевременно е издигнат в чин СС-Обергрупенфюрер и генералоберст от Вафен-СС.
17 Валтер Модел Вермахт Генерал-фелдмаршал 17 август 1944 г. За действията му на Източния фронт, където командва група армии „Център“. Същевременно получава командването на група армии „Б“ на Западния фронт.
18 Ерих Хартман Луфтвафе Щафелкапитан (Оберлейтенант) 25 август 1944 г. За достигане на 301 въздушни победи (първия достигнал 300 въздушни победи) докато служи в 9-а ескадрила от 52-ра изтребителна ескадра.
19 Херман Балк Вермахт Генерал на танковите войски 31 август 1944 г. За действията му край Горна Вистула на Източния фронт, където командва 4-та танкова армия.
20 Бернард-Херман Рамке Луфтвафе Генерал-лейтенант 19 септември 1944 г. За действията му по време на защитата на Брест, където командва всички войски. Същевременно е издигнат в чин генерал от парашутно-десантните войски (General der Fallschirmtruppe).
21 Хайнц Волфганг Шнауфер Луфтвафе Командир (Хауптман) 16 октомври 1944 г. За достигане на 100 нощни въздушни победи докато служи в 4-та група от 1-ва нощна изтребителна ескадра.
22 Албрехт Бранди Кригсмарине Корветенкапитан 24 ноември 1944 г. За действията му довели до потапянето 115 000 тона кораби и товари, докато командва подводница U-967.
23 Фердинанд Шьорнер Вермахт Генералоберст 1 януари 1945 г. За действията му при защитата на Курландия, на Източния фронт, където командва група армии „Север“.
24 Хасо фон Мантойфел Вермахт Генерал на танковите войски 18 февруари 1945 г. За действията му по време на Арденската офанзива на Западния фронт, където командва 5-а танкова армия.
25 Теодор Толсдорф Вермахт Генерал-майор 18 март 1945 г. За действията му по време на Арденската офанзива на Западния фронт, където командва 340-а фолксгренадирска дивизия. Същевременно е издигнат в чин генерал-лейтенант.
26 д-р Карл Маус Вермахт Генерал-лейтенант 15 април 1945 г. За действията му на Източния фронт, където командва 7-а танкова дивизия.
27 Дитрих фон Заукен Вермахт Генерал на танковите войски 9 май 1945 г. За действията му и забележителната служба на Източния фронт, където служи като главнокомандващ на армейско командване (armee oberkommando) „Източна Прусия“. Последният получил наградата и единствения награден с диаманти от гросадмирал Карл Дьониц.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Miller, David A. Die Schwertertraeger Der Wehrmacht: Recipients of the Knight's Cross with Oakleaves and Swords. Merriam Press, 1997. ISBN 1576380254. с. 62.