Линия „Мажино“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
CarteLigneMaginot.png
Maginot Line ln-en.jpg

Линията „Мажино“ (на френски: Ligne Maginot) e система френски укрепления, (строени от 19291934 година; усъвършенствани през 1940 година), разположени по границата с Германия от Белфор до Лонгюйон.

Дължината на отбранителния вал е около 400 км. Назована е на името на военния министър на Франция генерал Андре Мажино (André Maginot).

Планиране и изграждане[редактиране | edit source]

Първи тази отбранителна линия предлага да бъде изградена Маршал Жозеф Жак Сезар Жофр. Противници на тази идея били някои модернисти като Пол Рейнод и Шарл де Гол, които смятали че трябва да бъде заложено на авиацията. Жофр имал подкрепата на Анри Филип Петен и на по-голямата част от правителството. За изграждането на вала важна става позицията на ветерана от Първата световна война генерал Андре Мажино, който убеждава правителството да инвестира в този проект.

Линията е изграждана поетапно от 1930 година, като изработката била от страна на „Section Technique du Génie“ и е надзиравана от „Commission d'Organisation des Régions Fortifiées“. Главните съоръжения били изградени до 1935 година (бункери, противотанкови бариери, укрепления и др.) и стрували на френското правителство около 3 милиарда франка. Общата численост на войските разположени по линията бил около 300,000 човека.

В подземията на фортовете (разположени на няколко нива), имало оборудвани жилищни помещения за личният състав, електростанции, мощни вентилационни системи, железопътни връзки, телефонни станции, болници, стаи за отдих, абсолютно недосегаеми от снаряди и бомби. В горните наземни етажи били разположени снабдени с лебедки оръдейни установки. Изградени били 108 основни фортификационни съоръжения (ouvrages), разположени на всеки 15 километра. Били прокопани около 100 км. тунели.

Бункери и други съоръжения не били разположени през Ардените, които според френските военни били „Непробиваеми и непроходими“. Допълнителна сигурност за Франция бил договора с Белгия от 1920 година, според който Франция ще защитава Белгия при нападение от Германия. Когато през 1936 година Белгия обявява неутралитет, французите трескаво започват да удължават линията „Мажино“ по френско-белгийската граница, но недостига на време не дал възможност на строителите да изработят така качествено отбранителните съоръжения, както в другата част на вала.

EntreeMunitionsKobenbusch.jpg

Германската инвазия[редактиране | edit source]

Планирайки нападението над Франция в началото на Втората световна война, Германия разработва плана Sichelschnitt през 1940 година, според който Вермахта провежда лъжлива атака срещу Франция, по продължението на линията „Мажино“. В същото време главната група армии прекосява Белгия и Холандия и през Ардените нахлува почти безпрепятствено във Франция. Целта на немците била да не се дават безсмислени жертви при атаката на отлично екипираната отбранителна линия. Нападайки на 10 май, силите на Вермахта навлизат дълбоко на френска територия,, като до началото на юни превземат страната, принуждавайки френското правителство да подпише капитулация на 22 юни. След капитулацията на Франция, гарнизонът, разположен по линията, „Мажино“ се предава, въпреки желанието на част от френската армия да воюва.

Вижте също[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]