Ханс фон Залмут

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ханс фон Залмут
Информация
Звание Генерал-полковник
Години на служба 1907 1918; 1919 - 1945 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany 1903-1918.svg Райхсхер (1918)
Flag of Weimar Republic (war).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Командвания 30-ти армейски корпус
17-та армия
2-ра армия
4-та армия
15-та армия
Войни Първа световна война
Втората световна война
Отличия Железен кръст
Рицарски кръст

Роден 11 ноември 1888
Мец, Елзас-Лотарингия,
Германска империя
Починал 1 януари 1962 (74 г.)
Хайделберг, ФРГ
Националност Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германец
Друга работа Затворник, пенсионер
Портал  Портална икона   Втора световна война

Ханс Еберхард Курт фон Залмут (на немски: Hans Eberhard Kurt von Salmuth) (1888 - 1962) е немски офицер служещ по време на Първата и Втората световна война, генерал-полковник и кавалер на Рицарски кръст.

По време на Втората световна война командва различни подразделения на Източния фронт, като последната му командна част е 15-та армия сражаваща се във Франция по време на, и малко след десанта в Нормандия. Прекарва пет години в затвор за военни престъпления след войната.

Ранни години и Първа световна война[редактиране | edit source]

Роден в Мец, Елзас-Лотарингия на 11 ноември 1888 г. в пруска военна фамилия, той се присъединява към немската армия на 19 септември 1907 г., след което служи в Първата световна война и достига до звание хаупман в нейния край. По-късно на служба в Райхсвера.

Между световните войни[редактиране | edit source]

От 1 май 1934 г. е повишен в звание оберст, след което ръководи щаба на 2-ри армейски корпус между периода 1934 до средата на 1937 година. В началото на 1937 г. получава званието генерал-майор, а година след това е назначен за началник-щаб на 2-ра армия. През август 1939 г. вече в чин генерал-лейтенант.

Втора световна война[редактиране | edit source]

През същата година става началник-щаб и на група армии „Север“, командвана от генерал-полковник Теодор фон Бок с която служи в успешния план Fall Weiss (Фал Вайз, в превод от немски: „План Бяло“), провел се по време на Полската кампания.

Продължава военната си кариера на нащалник-щаб на фелдмаршал Теодор фон Бок дотогава, когато му бива възложено командването на група армии „Б“, за следващите планувани операции на нацистите, като Fall Gelb (Фал Геб, в превод от немски: „План Жълто“), имаща за цел окупирането на Белгия и Франция, през май 1940 г. След численото си превъзходство и огромното поражение нанесено на съюзниците което довело и до капитулирането на Франция той е награден с отличието Рицарски кръст (19 май 1940 г.).

Година след това е преместен на Източния фронт, като от 10 май поема командването на ХХХ корпус от състава на 11-та армия. Участва с него в Операция Барбароса през същата година както и в Обсадата на Севастопол, а по-късно се сражава и в Крим.

Между април и юни 1942 г. е назначен за командир на 7-ма армия, но за кратко след което командва 14-та армия (от 6 юни до 15 юли 1942), в замяна на предишния и командир Готард Хайнрици, който си взел отпуск. В средата на юли поема и командването на 2-ра армия, командвайки я до началото на другата година.

От януари 1943 г. бива повишен във втория по-големина офицерски ранг в историята на Втората световна война, генерал-полковник. След повишението си предава командването на 2-ра армия на генерал-полковник Валтер Вайс, като до края на годината командва 4-та армия.

През август е изтеглен от Източния фронт, изпратен във Франция, където поема командването на 15-та амрия разположена в близост до Па-дьо-Кале, Франция. Района Па-дьо-Кале е мястото, където съюзниците по мнение на Хитлер готвят началото на военноморска десантана операция. Поради това армията била подсилена от още 17 дивизии, което я направила най-голямата германска военна група на Западния фронт. Въпреки това съюзниците правили всичко възможно да убедят Хитлер, че нахлуването ще бъде именно в Па-дьо-Кале, а не в района на заетата от по-слабите части на 7-ма армия.

На 6 юни 1944 г. в деня на нахлуването Фон Залмут записва в дневника си:

В 6 ч. сутринта, полвин час след разсъмване позвъних на началник-щаба на 7-ма армия да попитам дали врага вече е дебаркирал на брега. Отговорът беше: Десантни кораби транспортиращи лодки, малки и големи са разгърнати по дължината на брега, но дебаркиране все още не се е осъществило. Тогава аз се върнах да спя с спокоен ум, след като бях казал на началник-щаба: „Тяхното нахлуване не сполучи!“

[1]

В края на август е освободен от командването си, след като съюзниците в рамките на операция Кобра пробиват вражеските линии в Нормандия, почти едновременно с овобождението на Париж. Заменен е от Густав-Адолф фон Цанген и до края на войната няма повече назначения.

Пленяване и смърт[редактиране | edit source]

Три години след това е арестуван и държан в плен по делото на основните обвиняеми в процеса на Главното командване, като един от 185-е подсъдими в следващите Нюренбергски процеси. Признат е за виновен във военни престъпления срещу военнопленници и престъпления срещу човечеството, включително и върху цивилното население в окупираните територии от германците, за което бива осъден на двадесет години лишаване от свобода. Въпреки това е освободен през 1953 г., доста по рано след като прекарал само 5 години в плен.

Умира в Хайделберг, Западна Германия през 1962 г. на 74 годишна възраст. Погребан е в гробището Нордфридхоф, Висбаден.

Заемни постове и повишения[редактиране | edit source]

Дати на повишение[редактиране | edit source]

Дата Звание
1 март 1934 Полковник
1 август 1937 Генерал-майор
1 август 1939 Генерал-лейтенант
1 август 1940 Генерал от пехотата
1 януари 1943 Генерал-полковник

Щабни длъжности[редактиране | edit source]

Командни части[редактиране | edit source]

Награди[редактиране | edit source]

Интересни факти[редактиране | edit source]

През 1962 г. във филмът „Най–дългият ден“ ролята на Фон Залмут е изиграна от германския актьор Ернст Шрьодер.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Дейвид Ървинг, «Хитлерова война», глава 36 (англ.)

Литература[редактиране | edit source]

  • Walther-Peer Fellgiebel. Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939—1945. — Friedburg: Podzun-Pallas, 1986. — 472 p. — ISBN 3-790-90284-5
  • Gerd F. Heuer. Die Generalobersten des Heeres, Inhaber Höchster Kommandostellen 1933—1945. — 2. — Rastatt: Pabel-Moewig Verlag GmbH, 1997. — 224 p. — (Dokumentationen zur Geschichte der Kriege). — ISBN 3-811-81408-7

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Зальмут, Ганс фон“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Генерал-полковник
Херман Хот
Главнокомандващ 17-та армия
(20 април 1942  – 31 май 1942)
Генерал-полковник
Рихард Руоф
Генерал-полковник
Готард Хайнрици
Главнокомандващ 4-та армия
(6 юни 1942  – 15 юли 1942)
Генерал-полковник
Готард Хайнрици
Фелдмаршал
Максимилиан фон Вайкс
Главнокомандващ 2-ра армия
(14 юли 1943  – 3 февруари 1943)
Генерал-полковник
Валтер Вайс
Генерал-полковник
Готард Хайнрици
Главнокомандващ 4-та армия
(юни 1943  – 31 юли 1943)
Генерал-полковник
Готард Хайнрици
Генерал-полковник
Хайнрих фон Фитингоф
Главнокомандващ 15-та армия
(8 август 1943  – 24 август 1944)
Генерал от пехотата
Густав-Адолф фон Цанген