Зимни олимпийски игри 1924

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зимни олимпийски игри 1924
Град домакин Шамони, Франция
Страни взели участие 16
Спортисти взели участие 258 (11 жени, 247 мъже)
Състезания 16 в 5 спорта
Церемония по откриването 25 януари, 1924
Церемония по закриването 5 февруари, 1924
Официално открити от Гастон Видал
Клетва на спортистите Камил Мандрилон
Клетва на съдиите до 1972 няма клетва на съдиите
Внасяне на олимпийския огън до 1936 не е пален олимпийски огън
Стадион Олимпийски стадион

I зимни олимпийски игри се провеждат между 25 януари и 5 февруари 1924 в подножието на връх Монблан в Шамони, Франция, успоредно с летните олимпийски игри в Париж. Първоначално са проведени под името Международна седмица на зимните спортове и се организират от Френския олимпийски комитет под патронажа на Международния олимпийски комитет (МОК), но впоследствие са определени от МОК като първите зимни олимпийски игри. 258 спортиста (247 мъже и 14 жени) от 16 страни участват в състезанията. Германия и СССР не получават покани за игрите вследствие на първата световна война. [1] Жените участват единствено в индивидуалните и отборните състезания по фигурно пързаляне.

Плакат

Организация[редактиране | edit source]

Въпреки че фигурното пързаляне фигурира в олимпийските програми на Летните олимпийски игри в Лондон през 1908 и в Антверпен през 1920, а хокеят на лед е олимпийски спорт на Олимпиадата в Антверпен, до 1924 г. зимните спортове са винаги ограничени от сезонните условия. През 1921 г., на събрание на МОК в Лозана (Швейцария), е отправен призив за поставяне на зимните спортове в равностойно положение, и след дълги дебати е решено да се организира международна седмица на зимните спортове през 1924 г. в Шамони. Основни противници са Финландия и Норвегия, защото това би понижило престижа на Северните игри, които се провеждат в Скандинавия от 1901 г. [1]

Времето преди игрите е студено, но точно преди церемонията по откриването температурите стават положителни и разтапят снега. Малко след това температурата спада до -25°C, което прави съоръженията заледени и опасни, но въпреки това повечето спортисти вземат участие.

След игрите в Шамони МОК решава да организира зимни олимпийски игри на всеки четири години, които да бъдат независими от оригиналните летни олимпийски игри, и през 1926 обявява Международната седмица на зимните спортове за първата проведена зимна олимпиада по време на 25-тия конгрес на МОК в Лисабон.

Състезания[редактиране | edit source]

На Олимпиадата се провеждат 16 състезания в 5 спорта. Ските северни дисциплини включват състезания по ски бягане на 18 км. и 50 км., ски скокове и северна комбинация (скокове от голяма шанца + 10 км. ски бягане) за мъже. Фигурното пързаляне включва състезания за мъже, жени и двойки. Третият спорт е бързо пързаляне с кънки, в който се провеждат стартове на 500, 1500, 5000 и 10000 м., както и комбинация (сбор от всички останали дисциплини) за мъже. Останалите спортове са бобслей (четириместен), военен патрул (предшественик на модерния биатлон), кърлинг и хокей на лед.

Олимпиадата се открива с 500 м бързо пързаляне с кънки, на което златото взима американецът Чарли Джютроу и по този начин се превръща в първия шампион от зимни олимпийски игри. Финландските и норвежките спортисти доминират на първенството. Финландският кънкьор Клас Тунберг и норвежецът Торлейф Хауг печелят по три златни медала.

Британският отбор по кърлинг, който се състои изцяло от шотландци, печели златен медал, който обаче има статут на демонстрационен медал. През 2006 г. МОК решава, че златният медал на шотландците трябва да получи официален статут.

На 29 януари Соня Хение, която тогава е едва на 11 години, участва в състезанията по фигурно пързаляне за жени. Тя завършва на последно място, но печели много почитатели и на следващите три зимни олимпийски игри взима златни медали.

На 31 януари фигуристът Гил Графстрьом става първият спортист, който успешно защитава своята титла от летните олимпийски игри на бяла олимпиада.

На 2 февруари канадският отбор по хокей на лед, представляван от хокеистите на „Торонто Гранитс“, завършва квалификационния кръг след 4 победи и голова разлика 104:2 срещу отборите на Швейцария, Чехословакия, Швеция и Великобритания.

Канадският отбор по хокей на лед повтаря постижението на Графстрьом и канадците стават последните, които успешно защитават своята титла от летни олимпийски игри на зимна олимпиада. Канада доминира в хокея на лед на първите няколко зимни олимпийски игри като националния им отбор взима златни медали на шест от първите седем зимни олимпиади.

През 1974 г. норвежки журналист открива в архивните видеозаписи, че в състезанието по ски скокове от трамплин съдиите са дали бронзов медал на норвежеца Торлейф Хауг, вместо на американеца Андерс Хоген. Тогава дъщерята на Хауг тържествено предава медала на вече 83-годишния Хоген. [1]

Спортове[редактиране | edit source]

Медали[редактиране | edit source]

Витрина
Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 Норвегия 4 7 6 17
2 Финландия 4 4 3 11
3 Австрия 2 1 - 3
4 Швейцария 2 - 1 3
5 САЩ 1 2 1 4
6 Великобритания 1 1 2 4
7 Швеция 1 1 - 2
8 Канада 1 - - 1
9 Франция - - 3 3
10 Белгия - - 1 1

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Шамони'24 - малка шашма за начало - статия във в-к 7 дни спорт от 1 февруари 2010

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]


Олимпийския знакЛетни олимпийски игриОлимпийския знак
Атина 1896 | Париж 1900 | Сейнт-Луис 1904 | Атина 1906 | Лондон 1908 | Стокхолм 1912 | Берлин 1916
Антверпен 1920 | Париж 1924 | Амстердам 1928 | Лос Анджелис 1932 | Берлин 1936 | Токио/Хелзинки 1940 | Лондон 1944
Лондон 1948 | Хелзинки 1952 | Мелбърн/Стокхолм 1956 | Рим 1960 | Токио 1964 | Мексико 1968
Мюнхен 1972 | Монреал 1976 | Москва 1980 | Лос Анджелис 1984 | Сеул 1988 | Барселона 1992
Атланта 1996 | Сидни 2000 | Атина 2004 | Пекин 2008 | Лондон 2012 | Рио де Жанейро 2016 | Токио 2020
2024 | 2028
Олимпийския знакЗимни олимпийски игриОлимпийския знак
Шамони 1924 | Санкт Мориц 1928 | Лейк Плесид 1932 | Гармиш-Партенкирхен 1936 | Сапоро 1940
Кортина д'Ампецо 1944 | Санкт Мориц 1948 | Осло 1952 | Кортина д'Ампецо 1956 | Скуо Вали 1960 | Инсбрук 1964
Гренобъл 1968 | Сапоро 1972 | Инсбрук 1976 | Лейк Плесид 1980 | Сараево 1984 | Калгари 1988 | Албервил 1992
Лилехамер 1994 | Нагано 1998 | Солт Лейк Сити 2002 | Торино 2006 | Ванкувър 2010 | Сочи 2014 | Пьонгчанг 2018
2022 | 2026
Олимпийския знакЛетни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Сингапур 2010 | Нанкин 2014 | 2018
Олимпийския знакЗимни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Инсбрук 2012 | Лилехамер 2016