Зимни олимпийски игри 1984

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зимни олимпийски игри 1984
Град домакин Сараево, Босна и Херцеговина
Страни взели участие 49
Спортисти взели участие 1272 (998 мъже, 274 жени)
Състезания 49
Церемония по откриването 8 февруари, 1984
Церемония по закриването 19 февруари, 1984
Официално открити от Мика Шплияк
Клетва на спортистите Боян Крижай
Клетва на съдиите Драган Петрович
Внасяне на олимпийския огън Санда Дубравчич
Стадион Асим Ферхатович

Четеринадесетите зимни олимпийски игри се провеждат в Сараево, Босна и Херцеговина от 8 до 19 февруари 1984 г. Другите градове кандидатирали се за домакинство са Сапоро и Гьотеборг[1]

Това са първите и единствени зимни олимпийски игри организирани на балканският полуостров и първите игри под ръководството на Хуан Антонио Самаранч[1]

МОК спонсорира участието на поне един спортист от всяка държава, което дава възможност на Мексико, Египет и Сенегал да дебютират на зимни олимпийски игри. [1]

Приходите от телевизионни предавания се увеличават близо пет пъти спрямо предишната зимна олимпиада и надхвърлят 100 млн. щатски долара[1]

Поради продължаващата политика на МОК за забрана на участието на професионални спортисти в олимпийските игри олимпийските шампиони от Лейк Плесид 1980 Ингемар Стенмарк и Хани Венцел не са допуснати до участие. Това е последният път, когато МОК забранява участието на професионални спортисти. [1]

Факти и рекорди[редактиране | edit source]

  • Скиорът Юре Франко печели първият медал от зимни олимпийски игри за Югославия.
  • Бил Джонсън става първият американец спечелил ски спускане.
  • Близнаците Фил и Стив Махр стават първи и втори в слалома.
  • Дебют прави дисциплината 20км ски бягане за жени.
  • Катарина Вит става втората състезателка по фигурно пързаляне при жените, която успява да защити олимпийската си титла след Соня Хени.[2]

Медали[редактиране | edit source]

Витрина
Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 . ГДР 9 9 6 24
2 . СССР 6 10 9 25
3 . САЩ 4 4 0 8
4 . Финландия 4 3 6 13
5 . Швеция 4 2 2 8
6 . Норвегия 3 2 4 9
7 . Швейцария 2 2 1 5
8 . Канада 2 1 1 4
9 . ФРГ 2 1 1 4
10 . Италия 2 0 0 5
  • България взима участие с голям брой спортисти, но не записва места в шестицата.

Дисциплини[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д Росен Бабоев. Сараево, някъде на Изток. // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 15 февруари 2010. Посетен на 29 ноември 2011.
  2. Росен Бабоев. Най-красивото лице на социализма. // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 15 февруари 2010. Посетен на 29 ноември 2011.


Олимпийския знакЛетни олимпийски игриОлимпийския знак
Атина 1896 | Париж 1900 | Сейнт-Луис 1904 | Атина 1906 | Лондон 1908 | Стокхолм 1912 | Берлин 1916
Антверпен 1920 | Париж 1924 | Амстердам 1928 | Лос Анджелис 1932 | Берлин 1936 | Токио/Хелзинки 1940 | Лондон 1944
Лондон 1948 | Хелзинки 1952 | Мелбърн/Стокхолм 1956 | Рим 1960 | Токио 1964 | Мексико 1968
Мюнхен 1972 | Монреал 1976 | Москва 1980 | Лос Анджелис 1984 | Сеул 1988 | Барселона 1992
Атланта 1996 | Сидни 2000 | Атина 2004 | Пекин 2008 | Лондон 2012 | Рио де Жанейро 2016 | Токио 2020
2024 | 2028
Олимпийския знакЗимни олимпийски игриОлимпийския знак
Шамони 1924 | Санкт Мориц 1928 | Лейк Плесид 1932 | Гармиш-Партенкирхен 1936 | Сапоро 1940
Кортина д'Ампецо 1944 | Санкт Мориц 1948 | Осло 1952 | Кортина д'Ампецо 1956 | Скуо Вали 1960 | Инсбрук 1964
Гренобъл 1968 | Сапоро 1972 | Инсбрук 1976 | Лейк Плесид 1980 | Сараево 1984 | Калгари 1988 | Албервил 1992
Лилехамер 1994 | Нагано 1998 | Солт Лейк Сити 2002 | Торино 2006 | Ванкувър 2010 | Сочи 2014 | Пьонгчанг 2018
2022 | 2026
Олимпийския знакЛетни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Сингапур 2010 | Нанкин 2014 | 2018
Олимпийския знакЗимни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Инсбрук 2012 | Лилехамер 2016