Летни олимпийски игри 1968

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Летни олимпийски игри 1968
1968 Mexico emblem.svg
лого на олимпиадата
Град домакин Мексико Сити, Мексико
Страни взели участие 112
Спортисти взели участие 5 530 (4 750 мъже, 780 жени)
Състезания 172 в 20 спорта
Церемония по откриването 12 октомври, 1968
Церемония по закриването 27 октомври, 1968
Официално открити от Густаво Диаз Ордаз
Клетва на спортистите Пабло Гаридо
Внасяне на олимпийския огън Норма Енрикета Базилио
Стадион Олимпико Университарио

Деветнадесетите летни олимпийски игри се провеждат в Мексико Сити, Мексико от 12 до 27 октомври 1968 г. Другите градове кадидатирали се за домакини са Детройт, Буенос Айрес и Лион.

Игрите са белязани от инцидентът Тлателолко, в който стотици студенти са убити от сили на сигурността, десет дни преди началото на олимпиадата. Това са единствените игри проведени в Латинска Америка.

Надморската височина на града (2240 м) се оказва голямо препятствие пред повечето атлети. Те се климатизират трудно към ниските нива на кислород. От друга страна това е предпоставка за рекорди в експлозивните дисциплини, поради по-ниското атмосферно налягане и въздушно съпротивление. [1]

Мексиканската атлетка Норма Енрике Базилио става първата жена запалила олимпийския огън.

Рекорди[редактиране | edit source]

Боб Биймън поставя нов световен рекорд на дълъг скок (8.90), който е подобрен през 1991 от Майк Пауъл. Рекордът е най-старият олимпийски рекорд от летни олимпийски игри и след Игрите в Пекин през 2008 г. все още не е подобрен. Към 2012 г. олимпийският рекорд не е променян в продължение на 44 години. [1]

Световния рекорд в тройният скок е подобрен общо 5 пъти от трима различни атлети. [1]

На тези олимпийски игри олимпийският рекорд на 100 метра за първи път слиза под 10 секунди, а на 200 метра — под 20 секунди. [1]

Важни моменти[редактиране | edit source]

  • На церемонията по награждаване на 200 метра гладко бягане чернокожите американци Тони Смит (злато) и Джон Карлос (бронз) се появяват с високи черни чорапи и черни ръкавици. Тъй като имат само един чифт ръкавици, преди награждаването си ги поделят и шампионът Томи Смит държи дясната си ръка вдигната, а Джон Карлос лявата със свит юмрук по врема на химна на САЩ. Двамата са били част от политическото движение в защита на афроамериканците Black Power. МОК наказва и двамата с доживотна забрана за участие на олимпиада. Проявата им е подкрепена и от вицешампиона Питър Норман (Австралия), който излиза на награждаването със значка за подкрепа на човешките права на чернокожите в САЩ (Olympic project for human rights). Той не е наказан от МОК, но търпи репресии от страна на австралийските власти, което го принуждава да се оттегли от леката атлетика и да се занимава с австралийски футбол като аматьор.
  • За пръв път Източна и Западна Германия се състезават като отделни отбори.
  • Американецът Ал Оертер печели петия си пореден медал в хвърлянето на диск.
  • Американецът Дик Фосбъри печели състезанието в скока на височина, като прескача летвата с гърба си обърнат към нея. От тогава всички състезатели в тази дисциплина използват тази техника.
  • Гимнастичката Вера Чешлавска от Чехословакия печели 4 златни медала.
  • Американският плувец Деби Майер печели 3 златни медала на 200, 400 и 800 метра свободен стил.
  • Въведен е допинг контрола. Шведският петобоец Ханс-Гунар Лилиенвал е дисквалифициран заради употреба на алкохол.
  • Джон Стефан Аквари от Танзания става световноизвестен като финишира последен на маратона заради тежка травма.
  • Това са първите от общо три олимпиади, на които участва бъдещия президент на МОК — Жак Рох. Той се състезава във ветроходството.

Медали[редактиране | edit source]

Витрина
Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 Flag of the United States.svg САЩ 45 28 34 107
2 Flag of the Soviet Union.svg СССР 29 32 30 91
3 Flag of Japan.svg Япония 11 7 7 25
4 Flag of Hungary.svg Унгария 10 10 12 32
5 Flag of East Germany.svg ГДР 9 9 7 25
6 Flag of France.svg Франция 7 3 5 15
7 Flag of Czechoslovakia.svg Чехословакия 7 2 4 13
8 Flag of Germany.svg ФРГ 5 11 10 26
9 Flag of Australia.svg Австралия 5 7 5 17
10 Flag of the United Kingdom.svg Великобритания 5 5 3 13
18 Flag of Bulgaria (1967-1971).svg България 2 4 3 9

Flag of Bulgaria (1967-1971).svgБългария на олимпийските игри[редактиране | edit source]

Боян Радев става първият българин дублирал олимпийската си титла. Шампион става още един борец - Петър Киров. Вицешампиони са футболният тим и борците Еньо Тодоров, Еньо Вълчев и Осман Дуралиев. Бронз печелят боксьорите Иван Михайлов и Георги Станков, както и борецът Продан Гарджев.

На финала на футболния турнир отборът на Унгария побеждава този на България с 4-1.

Olympic rings with white rims.svg    Злато       Сребро       Бронз    Total
Flag of Bulgaria (1967-1971).svg България 2 4 3 9

Med 1.png Злато[редактиране | edit source]

Med 2.png Сребро[редактиране | edit source]

Med 3.png Бронз[редактиране | edit source]

Олимпийски спортове[редактиране | edit source]

Демонстративни спортове[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г Beamon still a step ahead of the rest, статия в BBC Sport от 2 февруари 2012 г.


Олимпийския знакЛетни олимпийски игриОлимпийския знак
Атина 1896 | Париж 1900 | Сейнт-Луис 1904 | Атина 1906 | Лондон 1908 | Стокхолм 1912 | Берлин 1916
Антверпен 1920 | Париж 1924 | Амстердам 1928 | Лос Анджелис 1932 | Берлин 1936 | Токио/Хелзинки 1940 | Лондон 1944
Лондон 1948 | Хелзинки 1952 | Мелбърн/Стокхолм 1956 | Рим 1960 | Токио 1964 | Мексико 1968
Мюнхен 1972 | Монреал 1976 | Москва 1980 | Лос Анджелис 1984 | Сеул 1988 | Барселона 1992
Атланта 1996 | Сидни 2000 | Атина 2004 | Пекин 2008 | Лондон 2012 | Рио де Жанейро 2016 | Токио 2020
2024 | 2028
Олимпийския знакЗимни олимпийски игриОлимпийския знак
Шамони 1924 | Санкт Мориц 1928 | Лейк Плесид 1932 | Гармиш-Партенкирхен 1936 | Сапоро 1940
Кортина д'Ампецо 1944 | Санкт Мориц 1948 | Осло 1952 | Кортина д'Ампецо 1956 | Скуо Вали 1960 | Инсбрук 1964
Гренобъл 1968 | Сапоро 1972 | Инсбрук 1976 | Лейк Плесид 1980 | Сараево 1984 | Калгари 1988 | Албервил 1992
Лилехамер 1994 | Нагано 1998 | Солт Лейк Сити 2002 | Торино 2006 | Ванкувър 2010 | Сочи 2014 | Пьонгчанг 2018
2022 | 2026
Олимпийския знакЛетни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Сингапур 2010 | Нанкин 2014 | 2018
Олимпийския знакЗимни младежки олимпийски игриОлимпийския знак
Инсбрук 2012 | Лилехамер 2016