Летни олимпийски игри 1968
| Летни олимпийски игри 1968 | |
 |
|
| лого на олимпиадата | |
| Град домакин | Мексико Сити, Мексико |
| Страни взели участие | 112 |
| Спортисти взели участие | 5 530 (4 750 мъже, 780 жени) |
| Състезания | 172 в 20 спорта |
| Церемония по откриването | 12 октомври, 1968 |
| Церемония по закриването | 27 октомври, 1968 |
| Официално открити от | Густаво Диаз Ордаз |
| Клетва на спортистите | Пабло Гаридо |
| Внасяне на олимпийския огън | Норма Енрикета Базилио |
| Стадион | Олимпико Университарио |
Деветнадесетите летни олимпийски игри се провеждат в Мексико Сити, Мексико от 12 до 27 октомври 1968 г. Другите градове кадидатирали се за домакини са Детройт, Буенос Айрес и Лион.
Игрите са белязани от инцидентът Тлателолко, в който стотици студенти са убити от сили на сигурността, десет дни преди началото на олимпиадата. Това са единствените игри проведени в Латинска Америка.
Надморската височина на града (2240 м) се оказва голямо препятствие пред повечето атлети. Те се климатизират трудно към ниските нива на кислород. От друга страна това е предпоставка за рекорди в експлозивните дисциплини, поради по-ниското атмосферно налягане и въздушно съпротивление. [1]
Мексиканската атлетка Норма Енрике Базилио става първата жена запалила олимпийския огън.
Съдържание |
Рекорди [редактиране]
Боб Биймън поставя нов световен рекорд на дълък скок (8.90), който е подобрен през 1991 от Майк Пауъл. Рекордът е най-старият олимпийски рекорд от летни олимпийски игри и след Игрите в Пекин през 2008 г. все още не е подобрен. Към 2012 г. олимпийският рекорд не е променян в продължение на 44 години. [1]
Световния рекорд в тройният скок е подобрен общо 5 пъти от трима различни атлети. [1]
На тези олимпийски игри олимпийският рекорд на 100 метра за първи път слиза под 10 секунди, а на 200 метра — под 20 секунди. [1]
Важни моменти [редактиране]
- На церемонията по награждаване на 200 метра гладко бягане чернокожите американци Тони Смит (злато) и Джон Карлос (бронз) се появяват с високи черни чорапи и черни ръкавици. Тъй като имат само един чифт ръкавици, преди награждаването си ги поделят и шампионът Томи Смит държи дясната си ръка вдигната, а Джон Карлос лявата със свит юмрук по врема на химна на САЩ. Двамата са били част от политическото движение в защита на афроамериканците Black Power. МОК наказва и двамата с доживотна забрана за участие на олимпиада. Проявата им е подкрепена и от вицешампиона Питър Норман (Австралия), който излиза на награждаването със значка за подкрепа на човешките права на чернокожите в САЩ (Olympic project for human rights). Той не е наказан от МОК, но търпи репресии от страна на австралийските власти, което го принуждава да се оттегли от леката атлетика и да се занимава с австралийски футбол като аматьор.
- За пръв път Източна и Западна Германия се състезават като отделни отбори.
- Американецът Ал Оертер печели петия си пореден медал в хвърлянето на диск.
- Американецът Дик Фосбъри печели състезанието в скока на височина, като прескача летвата с гърба си обърнат към нея. От тогава всички състезатели в тази дисциплина използват тази техника.
- Гимнастичката Вера Чешлавска от Чехословакия печели 4 златни медала.
- Американският плувец Деби Майер печели 3 златни медала на 200, 400 и 800 метра свободен стил.
- Въведен е допинг контрола. Шведският петобоец Ханс-Гунар Лилиенвал е дисквалифициран заради употреба на алкохол.
- Джон Стефан Аквари от Танзания става световноизвестен като финишира последен на маратона заради тежка травма.
- Това са първите от общо три олимпиади, на които участва бъдещия президент на МОК — Жак Рох. Той се състезава във ветроходството.
Медали [редактиране]
Основна статия: | Витрина | |||||
| Място | Държава | Злато | Сребро | Бронз | Общо |
|---|---|---|---|---|---|
| 1 |  САЩ |
45 | 28 | 34 | 107 |
| 2 |  СССР |
29 | 32 | 30 | 91 |
| 3 |  Япония |
11 | 7 | 7 | 25 |
| 4 |  Унгария |
10 | 10 | 12 | 32 |
| 5 |  ГДР |
9 | 9 | 7 | 25 |
| 6 |  Франция |
7 | 3 | 5 | 15 |
| 7 |  Чехословакия |
7 | 2 | 4 | 13 |
| 8 |  ФРГ |
5 | 11 | 10 | 26 |
| 9 |  Австралия |
5 | 7 | 5 | 17 |
| 10 |  Великобритания |
5 | 5 | 3 | 13 |
| 18 | .svg){kind=small} България |
2 | 4 | 3 | 9 |
България на олимпийските игри [редактиране]
Боян Радев става първият българин дублирал олимпийската си титла. Шампион става още един борец - Петър Киров. Вицешампиони са футболният тим и борците Еньо Тодоров, Еньо Вълчев и Осман Дуралиев. Бронз печелят боксьорите Иван Михайлов и Георги Станков, както и борецът Продан Гарджев.
На финала на футболния турнир отборът на Унгария побеждава този на България с 4-1.
 |
 |
 |
 |
Total |
|---|---|---|---|---|
| България |
2 | 4 | 3 | 9 |
Злато [редактиране]
- Петър Киров — класическа борба
- Боян Радев — класическа борба
Сребро [редактиране]
- Георги Берков (треньор), Цветан Веселинов , Янчо Димитров, Аспарух Донев, Милко Гайдарски, Ивайло Георгиев, Атанас Геров, Михаил Гьонин, Георги Цветков-Цупето, Кирил Ивков, Атанас Михайлов, Георги Христакиев, Кирил Станков, Тодор Николов, Георги Василев, Евгени Янчовски, Стоян Йорданов, Иван Зафиров, и Петър Жеков — футболният отбор на страната
- Еню Тодоров — борба свободен стил
- Еньо Вълчев — борба свободен стил
- Осман Дуралиев — борба свободен стил
Бронз [редактиране]
- Иван Михайлов — бокс
- Георги Станков — бокс
- Продан Гарджев — борба свободен стил
Олимпийски спортове [редактиране]
Демонстративни спортове [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ а б в г Beamon still a step ahead of the rest, статия в BBC Sport от 2 февруари 2012 г.
