Окръжност
Окръжност е геометрична крива, образувана от множеството от точките в дадена равнина, намиращи се на определено разстояние (радиус, r) от определена точка (център). Окръжността е затворена крива, а фигурата, съставена от точките във вътрешността и , т.е. точките на разстояние от центъра, по-малко (или по-малко и равно) от радиуса, се нарича кръг. Диаметър на окръжността е отсечката, свързваща две точки от нея и преминаваща през центъра, или нейната дължина (d = 2r).
Окръжността е и частен случай на елипса с два съвпадащи фокуса и може да бъде дефинирана също като сечение на прав кръгов конус и равнина, перпендикулярна на оста му.
Лицето на кръг с радиус r е
Дължината на окръжност с радиус r е
Съдържание |
[редактиране] Определения
[редактиране] По Евклид
Според класическото определение, окръжността е геометричното място на точки в равнината, разположени на еднакво разстояние от дадена точка. В своите „Елементи“ египетският математик Евклид (4-3 век пр.н.е.) дава следната дефиниция:
| „ | Кръг е равнинна фигура, ограничена от линия, такава, че всички прави отсечки, достигащи до нея от една от точките, лежащи вътре във фигурата, са равни една на друга | “ |
|
—Евклид. Елементи, Книга I, Определение 15[1] |
||
[редактиране] По Аполоний от Перге
Аполоний от Перге (262-190 пр.н.е.) показва, че окръжността може да се дефинира и като множеството от точки в дадена равнина, за които съотношението на разстоянието до две зададени точки е константа, различна от 1.[2]
Доказателството за еквивалентност на определението на Аполоний с класическата дефиниция се състои от две части. Първо, трябва да се докаже, че при зададени две точки, фокусите A и B, и съотношение на разстоянията, всяка точка P, за която е изпълнено условието, трябва да лежи върху определена окръжност. Ако C е друга точка, също изпълняваща условието и лежаща на отсечката AB. От теоремата за ъглополовящата следва, че отсечката PC е ъглополовяща на вътрешния ъгъл APB, заради съотношението:
Аналогично, отсечка PD, през точка D на правата AB е ъглополовяща на съответния външен ъгъл BPQ, където Q лежи на правата AP. Тъй като сборът на вътрешния и външния ъгъл е 180°, ъгълът CPD е прав. Множеството от точки P, за които ъгълът CPD е прав, образуват окръжност, за която CD е диаметър. Вторият етап от доказателството е да се покаже, че всяка точка от въпросната окръжност удовлетворява зададеното съотношение на разстоянията.[3]
Дефиницията на Аполоний е тясно свързано с едно отношение на окръжностите с геометрията на двойното отношение на точките в комплексната равнина. Ако точките A, B и C са зададени, както в горното доказателство, Аполониевата окръжност за тези три точки е множеството от точките P, за които абсолютната стойност на двойното отношение е равна на 1:
Формулирано по друг начин, P е точка от Аполониевата окръжност тогава и само тогава, когато двойното отношение [A,B;C,P] лежи върху единичната окръжност на комплексната равнина.
Определението на Аполоний дава възможност за дефиниране и на т.нар. обобщена окръжност, множество от криви, включващо освен окръжностите в тесен смисъл, също и правите, образувани при:
[редактиране] Като частен случай на други геометрични обекти
[редактиране] В декартови координати
- Уравнението на окръжност с център
и радиус r е
-
- ако M съвпада с центъра на координатната система, уравнението придобива вида
-
- Параметрично представяне на окръжност:
-
- x = xM + rcos φ
- y = yM + rsin φ
- където координатите x и y се изразяват чрез параметъра
, който може да приема всички стойности в интервала
.
-
[редактиране] В полярни координати
Ако полярните координати на центъра на окръжност са M = (r,α), то окръжността с радиус r се описва с равенството
-
- ρ(φ) = 2rcos(φ − α),

- ρ(φ) = 2rcos(φ − α),
- ако M е началото на координатната система, то
- ρ = r.
[редактиране] В комплексната равнина
[редактиране] Термини, свързани с окръжността
- Всеки две точки от окръжността я делят на две части, които се наричат дъги на окръжността. Дъгата се нарича полуокръжност, ако отсечката, съединяваща краищата ѝ, е диаметър.
- d = 2r
- Кръгов сектор или просто сектор се нарича част от кръг, ограничена от дъга и два радиуса, които съединяват краищата на дъгата с центъра на кръга.
- Отсечка, съединяваща две точки от окръжност, се нарича хорда. Диаметърът на окръжността е хорда, минаваща през центъра му.
- Сегмент се нарича част от кръг, ограничена от дъга и прилежащата ѝ хорда.
- Допирателна (тангента) се нарича права, имаща само една обща точка с окръжност, точката се нарича допирна точка.
- Секуща се нарича права, която има две общи точки с окръжност.
- Централен ъгъл на окръжност се нарича ъгъл, чийто връх съвпада с центъра на окръжността.
- Вписан ъгъл се нарича ъгъл, чийто връх лежи на окръжността, а раменете му са секущи.
- Периферен ъгъл се нарича ъгъл, на който върхът е точка от окръжността, едното рамо е допирателна към К, а другото пресича окръжността.
- Две окръжности, които имат общ център, се наричат концентрични.
[редактиране] Свойства
- Права и окръжност може да нямат общи точки, да имат една обща точка — правата е допирателна, и да имат две общи точки — правата е секуща.
- През три точки, нележащи на една права, може да се прекара само една окръжност.
- Допирната точка на две окръжности лежи на правата, съединяваща техните центрове.
[редактиране] Бележки
- ↑ ((en)) Euclid. Definitions 15-18. // Euclid's Elements, Book I. Clark University, 2003. Посетен на 24 април 2011.
- ↑ ((en)) Harkness, James. Introduction to the theory of analytic functions. London, New York, Macmillan and Co., 1898. с. 30.
- ↑ ((en)) Altshiller-Court, Nathan. College Geometry. Dover, 2007, [1952]. с. 15.




![|[A,B;C,P]| = 1\](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/bg/math/8/8/f/88fbfdf87dd3505e86b09dbe44d9df27.png)

и радиус 

, който може да приема всички стойности в интервала
.