Олимпия (филм)

Вижте пояснителната страница за други значения на Олимпия.

---

Олимпия
Olympia заснемането на филма
Режисура	Лени Рифенщал
Продукция	Reichsparteitag-Film Лени Рифенщал
Сценарий	Лени Рифенщал
Актьори	олимпийците
Музика	Херберт Виндт
Разпространител	УФА (на немски Universum Film AG)
Премиера	1936
Времетраене	Част 1 - 1:121 мин.; Част 2 - 2:96 мин.
Страна	Третия Райх
Език	на олимпизма
Външни препратки
Страница в IMDb

Прометей дава огъня на хората, а на Олимпийските игри провели се в Берлин през 1936 г. за първи път е пренесен с щафета олимпийския огън от мястото където живеят Боговете в Древна Гърция до олимпийския стадион.

Режисьорката на "Олимпия" в творчески разговор с Гьобелс

"Олимпия" (на немски: Olympia — Олимпиада) е документален филм, режисиран от Лени Рифенщал. Втори документален киношедьовър на знаменитата немска режисьорка след "Триумфът на волята".

Филмът е посветен на XI-та лятна Олимпиада, проведена в Берлин през юли и август 1936 година. Състои се от две части:

• Част 1: Фестивал на нациите;
• Част 2: Фестивал на красотата.

Първа част

Първата част на "Олимпия" започва с гледка от руините на Акропола, а след това камерата показва отделните глави на древните атлети и богини, плавен преход към скулптурата на дискохвъргача на Мирон. Постепенно филмът прехожда към "жив образ" на голи спортисти, които са на морето в забавен кадър хвърляйки диск, копие и гюле. След това зрителя вижда голи гимнастички, техните движения, на чийто фон маратонци си предават щафетата с олимпийския огън, пренасяйки го от Гърция до Олимпийския стадион в Берлин през 1936 година.

Втора част

Втората част на "Олимпия" започва с утринна гора по чийто пътеки с неравен терен, преминават сенки скачайки голи във водата, сауна, изваяни тела на спортисти, брезови метлички и смеещи се лица под душове. Края на филма е скачащи във водата спортисти, които обаче се устремяват в полет към небето. Тогава се появява на екрана в цялата си красота Олимпийския стадион в Берлин в светлините, чуват се камбаните, и в този тържествен момент на стадиона влиза маратонец носещ факлата с олимпийския огън. На главата му е лавров венец, който триумфално се предава от едно на друго млади момичета. Олимпийските знамена и "Храма на светлината", дело на Алберт Шпеер, се явяват в края на филма.

По време на филма посредством монтаж се прави пряка визуална връзка между волята за победа на германските олимпийци и аплодираните от тях Хитлер, Гьобелс и Гьоринг. Филмът съдържа и цяла редица други специални ефекти като импресионистичен монтаж на тяло на лекоатлет по време на полет при овчарски скок и на скачач във вода, безпрецедентно напрежение на маратонец на края на силите си (движенията на краката му са предадени на забавен каданс) и т.н.

От лентата на Лени Рифенщал лъха ницшеанския дух като еманация на "волята за мощ" и любов към съдбата. Киношедьовърът на Лени Рифенщал е определен след войната (през 1956 г., въпреки низвергването на знаменитата режисьорка) за един от 10-те най-добри филми за всички времена.

Кинонагради

• 1937 — Гран-при и златен медал на Световното изложение в Париж;
• 1938 — Главен приз на Венецианския кинофестивал за най-добър филм, както и призовете на Швеция и Гърция;
• 1939 — Златен медал на Международния олимпийски комитет;
• 1948 — Олимпийска диплома от Международния кинофестивал в Лозана.

Вижте също

• Нишката на Ариадна
• Олимпийски богове
• Мене, текел, фарес
• Германска историческа школа
• Арии
• Тъй рече Заратустра
• На какво се крепи XIX век
• Храм на огъня
• Свещеният огън
• Олимпийски огън

Външни препратки

• „«Олимпия. Част 1: Фестивал на нациите»“ в Internet Movie Database
• „«Олимпия. Част 2: Фестивал на красотата»“ в Internet Movie Database