DVD

от Уикипедия, свободната енциклопедия


DVD (произн. ди-ви-дѝ, на английски: Digital Versatile Disc – цифров многоцелеви (универсален) диск; също на английски: Digital Video Disc – цифров видеодиск)[1] е носител на информация, изработен под формата на диск и предназначен за цифров запис. Има същия размер, както и компактдиска, но има по-голяма плътност на записаната информация. Благодарение използването на лазер с по-малка дължина на вълната и обективи с по-голяма числова апертура съхранява по-голям обем информация.

DVD

Техническата спецификация на DVD-ROM диск и DVD устройство е готова окончателно през 1995 г. През следващата година излизат на пазара първите дискове и възпроизвеждащи устройства (плейъри) за тях.

Структура на диска[редактиране | редактиране на кода]

DVD представлява усъвършенстване и развитие на CD технологията (последната позволява съхранение на стандартно и най-разпространено 702 MB данни). Посредством новата технология на един диск с размерите на CD могат да се запишат данни от 4,7 GB (DVD5) до 8,5 GB (DVD9), съответно при еднослоен и двуслоен, но едностранен диск. Съществуват и двустранни, еднослойни DVD – DVD10, които побират до 9,4 GB. По-рядко могат да се срещнат и двуслойни, двустранни DVD с обем 17,1 GB, т.нар. DVD18. DVD дискът се състои от две подложки с дебелина 0,6 mm, които залепени една за друга правят 1,2 mm, което е и дебелината на един CD диск. Всяка една от подложките на DVD диска може да носи един или два информационни слоя – оттам и разнообразието във физическата структура и обема на диска (DVD5, DVD9, DVD10, DVD18).

Еднослоен диск Двуслоен диск
размер GB GiB GB GiB
12 cm, едностранен 4,7 4,38 8,5 7,92
12 cm, двустранен 9,4 8,75 17,1 15,93
8 cm, едностранен 1,4 1,30 2,6 2,42
8 cm, двустранен 2,8 2,61 5,2 4,84

Забележка: GB тук означава 109 (1 000 000 000) байта, GiB (гиби-) означава 230 (1 073 741 824) байта или 1024 мегабайта.

Поради еднаквите размери е много трудно да се различи DVD от CD диск. Основните разлики между двата формата са в дължината на вълната на записващия/четящия лазерен лъч, числовата апертура на обектива, както и в дължината и широчината на питовете (ямките), чрез които е кодирана информацията върху диска. Тези разлики позволяват четене и запис на по-къси питове, по-голяма гъстота на пътечките на един диск, а оттам – по-голяма плътност на записа и по-голям обем информация на един носител.

От друга страна DVD технологията използва различен, макар и подобен на CD начин за кодиране на данните. По-различен и по-надежден е и кодът за корекция на грешките при четене, така дискът се влияе по-слабо от надрасквания и други външни въздействия.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

DVD стандартът е масово разпространен и достъпен. Използва се главно за разпространение на филми и мултимедия. За разлика от обикновения CD диск, DVD носителят е защитен с допълнителни средства срещу презапис и пиратско разпространение, като регионален DVD код, CSS (Content Scrambling System) и др. Поради бума на информационния обмен са създадени новите HD DVD (High Definition DVD) и BD (Blu-ray Disc) технологии. Масово се продават устройства както за четене на DVD дискове, DVD плейъри, така и за записване, както за компютри, така и за системи за домашно кино.

Според физическия формат DVD дисковете се делят на следните типове: DVD-ROM, DVD-R, DVD-RW, DVD-RAM, DVD+R, DVD+RW, като почти всички нови устройства на пазара могат да разчитат всеки един от горе изброените типове носители (повечето домашни DVD плейъри не могат да четат DVD-RAM). Според информацията, която съдържат, DVD дисковете се подразделят на DVD-Video, DVD-Audio или DVD-ROM (за данни).

DVD-Video[редактиране | редактиране на кода]

DVD-Video е логически формат за съхранение на аудио-видео информация върху DVD носител.

Този формат позволява върху един диск да се запишат до 8 писти цифров звук, което означава, че съпровождащото филма озвучаване може да бъде на осем различни езика, макар че в Европа са най-разпространени дискове с два или три (рядко четири) езика. DVD-Video форматът също позволява да бъдат съхранени субтитри на 32 езика, многоезични заглавия, автоматично разклоняване на материала на множество сюжетни линии или възрастови ограничения, както и менюта и най-различни интерактивни характеристики.

Регионално кодиране[редактиране | редактиране на кода]

В резултат на споразумения между компаниите производители и разпространители на филми е въведено регионално кодиране за DVD-Video формата. Регионалното кодиране е проектирано така, че филм пуснат в продажба на един пазар не може да се гледа в друг район, където филмът все още не е пуснат в търговската мрежа. Регионалните кодове се състоят само от един байт информация, който се чете от плейъра и се проверява дали дискът може да се възпроизведе в региона, където въпросният плейър се разпространява. Регионалните кодове са задължителни за производителя на диска. Съответните дискове трябва да се продават само в региона, за който са лицензирани. „Пиратските“ DVD най-често нямат регионален код, т.е те са с код ALL, което обаче не означава, че дискове с код ALL са пиратски.

DVD светът е разделен на 6 региона, като върху дисковете (обложката) задължително има стилизирано изображение на земното кълбо със съответното число. В някои случаи дискът е изработен така, че да може да се възпроизвежда в повече от един регион или във всички региони. Тогава върху диска (обложката) има изображение на земното кълбо с думата ALL (всички) региони.

Регионите са:

  1. САЩ, Канада
  2. Европа, Япония, ЮАР, Близкият изток. В този регион влиза и България
  3. Югоизточна Азия, Източна Азия
  4. Австралия, Нова Зеландия, Океания, Централна Америка, Южна Америка, Карибите
  5. Държавите на бившия Съветски съюз, Индия, Африка, Северна Корея, Монголия
  6. Китай

Регионалните кодове и крайният потребител[редактиране | редактиране на кода]

С все по-масовото навлизане в употреба на преносимите компютри (лаптопи) регионалното кодиране на филмите сериозно ограничава крайния потребител. Производителите на лаптопи и четящи устройства не се отказват от регионалното кодиране, с което преносимите компютри стават по-малко фукнционални по отношение на възможността на потребителя да гледа DVD филми. Постигнатото съгласие между компаниите производители и разпространители на филми и производителите на компютри силно ощетява правата на потребителите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. DVD | Definition, Development, & Facts // Encyclopedia Britannica. Посетен на 1 ноември 2022. (на английски)