Байт
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Единици за количество байтове | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| с десетични представки - подразбираща се и (точна) стойност |
с двоични представки от IEC 60027-2 |
||||
| Име | Символ | Количество | Име | Символ | Количество |
| килобайт | kB | 210 (103) | кибибайт | KiB | 210 |
| мегабайт | MB | 220 (106) | мебибайт | MiB | 220 |
| гигабайт | GB | 230 (109) | гибибайт | GiB | 230 |
| терабайт | TB | 240 (1012) | тебибайт | TiB | 240 |
| петабайт | PB | 250 (1015) | пебибайт | PiB | 250 |
| ексабайт | EB | 260 (1018) | ексбибайт | EiB | 260 |
| зетабайт | ZB | 270 (1021) | зебибайт | ZiB | 270 |
| йотабайт | YB | 280 (1024) | йобибайт | YiB | 280 |
Байт (от английски - byte, означение В) e единица за обем на информация, записана в цифров (двоичен) вид.
Байтът е най-малката единица двоични данни, която даден компютър може да адресира. В наши дни под байт почти винаги се разбира информация, съставена от 8 бита (1 byte = 8 bits), макар че в миналото са проектирани и компютри, използващи шестбитови, седембитови и деветбитови байтове (например PDP-10 или UNIVAC 1100/2200).
[редактиране] История
Терминът байт е използван за пръв път от Вернер Бухолц през 1957, по време на проектирането на компютъра IBM 7030.
[редактиране] Производни
Тъй като единицата обозначава доста малко количество информация, най-често се използват нейни производни, получени чрез т.нар. десетични представки - килобайт (kB), мегабайт (MB), гигабайт (GB), терабайт (TB) и т.н. Съществуват и двоични представки (киби-, меби-, гиби- и т. н.), но те са по-слабо разпространени (виж таблицата).
[редактиране] Приложения
Обикновено в байтове се измерват капацитетите на твърди дискове и други преносими носители, размерите на файлове, количеството трафик през компютърна мрежа и т.н.
