Post Office Protocol

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Post Office Protocol е протокол за извличане на получена електронна поща от e-mail сървър върху клиентски компютър. Текущата версия на протокола е 3 и затова често той се обозначава със съкращението POP3 (Post Office Protocol, version 3).

Инициирането на връзката се извършва от клиентския компютър и инсталирания на него софтуер най-често наричан „клиент за електронна поща“ (или „e-mail клиент“), чрез който се четат получените съобщения. Протоколът позволява управление на съхраняваните съобщения, като те могат да се изтриват от сървъра след изтегляне, или да останат и да бъдат повторно изтегляни. Последното дава защита от повреда на клиентския компютър, както и възможност за четене на обща поща от няколко компютъра. С конфигурирането на клиента потребителя избира дали след получаването им писмата да остават на сървъра или да бъдат изтрити.

POP3 се поддържа от всички съвременни e-mail клиенти като Outlook Express, Outlook, Eudora, Mozilla Thunderbird и т.н.

Еднопосочният обмен изисква употребата на друг протокол за изпращане на изходящите съобщения, и най-често това е SMTP. През последните няколко години все повече се налага използването на протокола IMAP, който е по-нов от POP3 и позволява двупосочен обмен на поща със сървъра. Използването му от своя страна позволява забрана на изходящата поща по SMTP от клиентските станции и използването на SMTP само за обмен между сървъри (основното му предназначение), с което се намалява възможността за изпращане на нежелана поща (спам). Повечето доставчици на услуги за електронни пощи (на английски: webmail services), като Gmail и Yahoo! Mail поддържат едновременно POP3 и IMAP.

Преглед[редактиране | edit source]

POP поддържа прости изтегли-и-изтрий(download-and-delete) изисквания за достъп до отдалечени пощенски кутии, документиран в RFC като maildrop в POP. Въпреки че повечето POP клиенти предоставят възможност пощата да остава на сървъра след изтегляне, имейл клиенти използващи POP обикновено се свързват, извличат всички съобщения, запаметяват ги на компютъра като нови съобщения, изтриват ги от сървъра и след това прекъсват връзката. Други протоколи, най-вече IMAP, предоставят по-цялостен и сложен отдалечен достъп до типични пощенски операции. Много имейл клиенти поддържат изтеглянето на съобщения с POP и IMAP, но малко доставчици на Интернет услуги поддържат IMAP.

POP3 сървърът слуша на порт 110. POP3 заявка за криптирана връзка се подава или след инициализация на протокола с командата STLS, ако е поддържана от POP3S, който се свързва със сървъра чрез TLS(Transport Layer Security), или SSL (Secure Sockets Layer) през TCP порт 995.

Наличните съобщения към клиента се фиксират, когато POP сесия отвори maildrop-a. Те се идентифицират от номер на съобщението локален за тази сесия или от уникален идентификатор даден на съобщението от POP сървъра. Този уникален идентификатор е постоянен, уникален за maildrop-a, и дава на клиента достъп до едно и също съобщение в различни POP сесии. Пощата се изтегля и се маркира за изтриване по номера на съобщението. Когато клиентът излезе от сесията, пощата, маркирана за изтриване, се премахва от maildrop-a.

Предимства[редактиране | edit source]

Основното предимство на сървърите с POP3 протокол е бързото прехвърляне на големи количества имейли. Фактът, че изтеглената поща се изпраща веднага към компютъра означава, че потребителят може да я архивира за по-късно разглеждане, или да запише на компютъра си по - важната част от нея. Освен това, тъй като връзката със POP3 сървъра не е постоянна, основният трафик може да бъде използван за други дейности, като например Интернет сърфиране или игри, а в моменти на по–малка ангажираност, връзката да се използва за доставката на съобщенията.

Недостатъци[редактиране | edit source]

От съхраняването на съобщението на работния плот на клиента идва един малък недостатък. Ако програмата ползвана на PC-то обяви за изтеглено дадено съобщение от сървъра, то негови копия не оцеляват под никаква форма (не остават никакви архиви). Ако нещо се случи на имейла, например повреда при прехвърляне или случайно изтриване, то той бива безвъзвратно изгубен или имаме загуба на информацията по технически причини преди тя да е била достъпена.

История[редактиране | edit source]

POP (POP1) е специфициран в RFC 918 (1984),а POP2 в RFC 937 (1985). Първоначалната спецификация на POP3 е била изнесена в RFC 1081 (1988). Настоящата му спецификация се намира в RFC 1939, обновена с допълващ механизъм в RFC 2449 и механизъм за проверка на идентичността (т. нар. автентикиране) в RFC 1734.

POP2 използва well-known port 109.


Разширения[редактиране | edit source]

Метод за разширения бил предложен в RFC 2449, за да позволи използването на основни разширения и да предложи по организиран начин поддръжка за допълнителни команди, като TOP и UIDL. RFC не дефинира поощряване на разширенията и потвърждава, че ролята на POP3 е основно да предоставя проста поддръжка главно за изтегли и изтрий изискванията при работа с електронни пощи.

Разширенията са дефинирани възможности, които могат да се изведат списъчно чрез командата CAPA. Всички допълнителни команди освен APOP са включени в първоначалният набор от възможности. Следвайки примера на ESMTP(RFC5321), възможности започващи с Х означават, че са локални.

STARTTLS[редактиране | edit source]

STARTTLS разширението позволява използването на TLS(Transport Layer Security) или SSL (Secure Sockets Layer), като този избор мове да бъде определен чрез командата STLS на стандартния POP3 порт, вместо на алтернативен. Вместо това някои клиенти и сървъри използват метод с алтернативен порт, като използват TCP порт 995 (POP3S).

SDPS[редактиране | edit source]

Demon Internet въвежда разширения към POP3, които позволяват да има множество акаунти на един домейн, което става известно като Standard Dial-up POP3 Service (SDPS). За да има достъп към всеки един акаунт, потребителското име включва и името на хоста (например john@hostname или john+hostname). Google приложенията използват същия метод.

Примерен Диалог[редактиране | edit source]

S: <wait for connection on TCP port 110>

C: <open connection>
S:    +OK POP3 server ready <1896.697170952@dbc.mtview.ca.us>
C:    APOP mrose c4c9334bac560ecc979e58001b3e22fb
S:    +OK mrose's maildrop has 2 messages (320 octets)
C:    STAT
S:    +OK 2 320
C:    LIST
S:    +OK 2 messages (320 octets)
S:    1 120
S:    2 200
S:    .
C:    RETR 1
S:    +OK 120 octets
S:    <the POP3 server sends message 1>
S:    .
C:    DELE 1
S:    +OK message 1 deleted
C:    RETR 2
S:    +OK 200 octets
S:    <the POP3 server sends message 2>
S:    .
C:    DELE 2
S:    +OK message 2 deleted
C:    QUIT
S:    +OK dewey POP3 server signing off (maildrop empty)
C:  <close connection>
S:  <wait for next connection>

Сървър Без допълнителната APOP команда очакват потребителя да се включи с команди за потребителско име и парола.

C: USER mrose

S:    +OK User accepted
C:    PASS tanstaaf
S:    +OK Pass accepted


Външни препратки[редактиране | edit source]