Спиритизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Спиритизмът е течение (тясно свързано със спиритуализма), чиято главна идея е контактуването с душите на умрелите с помощта на медиум. Макар между спиритуализма и спиритизма да има много прилики, те се различават в някои фундаментални аспекти, особено в целта за постигане на духовно съвършенство и по начина, по които последователите на двете практикуват вярата си.

Спиритизмът проповядва превъплъщението или прераждането на човека след смъртта му. Това според него обяснява моралните и интелектуални различия между хората. Той дава насока за усъвършенствуване чрез даване на възможност за постигане на морално и интелектуално съвършенство чрез поправка на грешките и натрупване на знания във всеки следващ живот. Спиритизмът не приема прераждането на хората в животни, защото това би било регресивно и би противоречало на целта. За разлика от спиритуализма, който е религия, спиритизмът е по-скоро философия или начин на живот. При него няма свещеници или проповедници и привържениците му не извършват религиозни ритуали. Те също така не наричат църкви местата, на които се събират, а центрове, дружества или асоциации. Дейността им се състои основно в изучаването на доктрината на спиритизма, прилагането на на спиритически методи за лечение и благотворителност.

При спиритическите сеанси се използват карти, ритуали, кълба, вещи на покойния и много други.

По света има много хора назоваващи себе си „спиритуалисти“, „медиуми“ или „контактьори“, които според някои хора са просто шарлатани. Такива хора, назоваващи себе си „магове“, могат да се видят и по българския телевизионен канал „Канал 3“.

История[редактиране | edit source]

За основоположник на спиритизма се счита Алан Кардек (на френски: Allan Kardec, писателски псевдоним на Hippolyte Léon Denizard Rivail (1804 - 1869), френски философ и учител. Той започва да провежда спиритически сеанси през 1850 г. С помощта на дъщерите на свой приятел, играещи ролята на медиуми, той узнава за своята „мисия“ — да съобщи на човечеството нови представи за устройството на света и живота в него. Кардек се заема да напише собствено „свещено писание“ чрез спиритически диалози: задавайки на „духовете“ въпроси и записвайки отговорите, дадени му чрез почуквания или потропвания (с помощта на условен код) или по букви, на лист хартия. След две години Кардек решава, че е получил достатъчно информация, за да формулира (по собствените му думи) „съвършено нова теория за съществуването на човечеството, за неговата съдба и предназначение“. Основните положения на тази теория той излага в своята „Книга на Духовете“ (на френски: Le Livre des Esprits, 1856), последвана от „Книга на медиумите“ (на френски: Le Livre des médiums, 1861), „Евангелие за тълкуване на духове“ (1864) и други.

В днешно време по-значителен брой последователи на спиритизма (наричан също и кардесистки спиритизъм) има в Латинска Америка (Бразилия).

Вижте също[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Спиритизм“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.