Уроборос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Уроборос от алхимически ръкопис

Уроборос (на латиница Uroboros, Ouroboros) е широко разпространен из различни култури архаичен символзмия, захапала опашката си (понякога също един или два дракона).Произходът на символа се губи в древността.

Уроборос е символ на безкрайността, на вечния кръговрат и единството на противоположностите. Змията, захапала опашката си символизира, че на всеки край съответства ново начало във вечно повторение, че приключването на даден път или процес означава ново начало. Освен символиката за вечно самообновяващата се змия, заключените в кръг животни носят метафора за цикличното повторение – кръговрата на годишните времена, преходността на света и новото му сътворение, смъртта и раждането.

В символиката на алхимията, Уроборос е символът на затворен и циклично протичащ процес на преобразуване на материята, състоящ се в нагряване, изпарение, охлаждане и кондензация на течност, чрез което субстанциите трябва да се свържат. При това, често затворената в кръг змия се заменя с две същества, свързани чрез устите и опашките си, като горното същество символизира течността (летящ дракон).

Символ е също така на философския камък, който би трябвало да се състои от един безценен материал и от един — без стойност.

В аналитичната психология уробороса се използва като метафора за ранна детска фаза на развитие, в която все още няма осъзнато диференциране между вътрешния и външния свят. Едва осъзнаването на Аз-а води до разкъсване на уробористичната фаза и разделя света на матриархален и патриархален.

Михаел Енде използва символът на уроборос в своята книга “Приказка без край”.

Във фентъзи-поредицата Колелото на времето на Робърт Джордан змията, захапала опашката си, е символ на Айез Седай.

Крис Картър (Chris Carter) използва символът като знак за хилядолетие.

Вижте също[редактиране]

Heckert GNU white.png

Тази статия е превод на статията [1] (от където са и илюстрациите) на сайта http://de.wikipedia.org. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ.