Адмирал Шеер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Адмирал Шеер“ в Гибралтар
Важни дати Reichskriegsflagge der Weimarer Republik Kriegsmarine Jack
Начало на стр. работи: 25 юни 1931 г.
Спуснат на вода: 1 април 1933 г.
Приет на въоръжение: 12 ноември 1934 г.
Край: Потопен на сутринта на 10 април 1945 г.
Главни характеристики
Водоизместимост: 12,100 тона (стандартна) 16,200 тона (пълна)
Дължина: 186 метра
Ширина: 21.6 метра
Газене: 7.4 метра
Въоръжение: 6 × 283 мм (11.1 дюйма)
8 × 150 мм (5.9 дюйма)
6 × 105 мм (4.1 дюйма)
8 × 37 мм
10 × 20 мм
8 × 533 мм (21 дюйма) торпедни тръби
Авиация: 2 хидросамолета „Арадо“ Ар196A-3, 1 катапулт
Броня: На кулите: 170 мм
на борда: 80 мм
на палубата: 40 мм
на бойната рубка: 160 мм
Задвижване: 8 дизелови двигателя MAN,
два винта,
52 050 к.с. (40 МВт)
Скорост: 28,5 възела (53 км/ч)
Личен състав: 1,150 души

„Адмирал Шеер“ (на немски: Admiral Scheer) е германски тежък крайцер от клас Дойчланд от времето на Втората световна война.

Корабът е наречен в чест на адмирал Райнхард Шеер. Първоначално е класифициран като броненосец, но през февруари 1940 г. класификацията е променена на тежък крайцер.

Конструкция[редактиране | edit source]

Основната задача, стояща пред конструкторите, е била да се създаде мощен боен кораб, непротиворечащ на условията на Вашингтонското морско споразумение. В частност, водоизместимостта на кораба не трябвало да превишава 10 000 тона. При строителството широко се прилага дъгова заварка на детайлите на корпуса (вместо по-традиционните заварки). Дизеловите двигатели MAN се оказват значително по-леки от парните котли и турбини, обичайно използвани на тежките кораби. Триоръдейните кули от главния калибър позволяват да се сложат шест оръдия с калибър 283 мм, незначително увеличащи тежестта на кулите в сравнение с двуоръдейните. Тези решения позволяват значително да се намали общата водоизместимост на съда. Но, въпреки това, тонажа на кораба превишава позволените 10 000 тона. В официални източници тонажа е посочен като ненарушаващ Вашингтонското споразумение.

Недостатъци[редактиране | edit source]

Сред недостатъците на „Адмирал Шеер“ следва да се отбележи на първо място невисоката му скорост. По този показател значително (с 4-5 възела) отстъпва на британските крайцери. Невисоката скорост доста ограничава рейдерските качества на крайцера, доколкото при атака на конвой се налага да преследва разбягващите се на всички страни търговски съдове на противника, а след успешна атака — стремително да се измъкне от повиканите от конвоя патрулни сили.

Освен това, конструкторите явно недооценяват заплахата за големите военни кораби от страна на авиацията. На главните кораби от този клас са сложени само по три зенитни оръдия от голям калибър (88-мм). На „Адмирал Шеер“ тяхното количество е удвоено от самото начало, но още първата въздушна атака показва слабостта на противовъздушната отбрана на кораба.

Отсътствието на отделен пост за управление на оръдията от среден калибър, както и слабата бронева защита на 150-милиметровите оръдия значително ограничава бойното им приложение.

Технически детайли[редактиране | edit source]

Задвижване[редактиране | edit source]

Традиционното задвижване на тежките крайцери се състои от няколко парни турбини (обикновено по една на винт), парата в които се подава от парни котли (по 2-4 на всяка турбина). Схемата е доста обемиста и тежка. Във връзка с ограниченията на съглашението, тя не е приложима за т.н. „джобни линейни кораби“. На тежките крайцери от клас „Германия“ германските корабостроители първо използват дизелово задвижване, състоящо се от четири групи двигатели. Във всяка група има по два 9-цилиндрови двутактови дизелови двигатели MAN M-9Zu42/58 с двойно действие, всеки от които развива мощност до 7 100 к.с. при 450 об/мин (максимална продължителна мощност 6655 к.с.). Общата мощност на всичките осем главни двигатели на гребните валове (с отчитане на загубите) е 54 000 к.с., което осигурява скорост около 27 възела. При скорост 25 възела необходимата мощност е 33 000 к.с., при скорост 19 възела — 11 000 к.с.

В задвижването на кораба също така влизат четири спомагателни 5-цилиндрови дизелови двигатели MAN M-5Z42/58, всеки с максимална мощност 1450 к.с. при 425 об/мин.

Електрическата система на кораба се захранва от 8 дизелови генератора с обща мощност 2800 кВт.

Основно въоръжение[редактиране | edit source]

Главен калибър[редактиране | edit source]

Артилерията от главния калибър се състои от шест 283-мм оръдия SK L/52 C28, разположени в две бронирани кули — една на носа и една на кърмата. Всяка кула от главния калибър тежи около 590 тона и осигурява надежна защита на оръдейните разчети. Дебелината на предната броня е 160 мм, на задната — 170 мм, на горната — до 105 мм, на страничната — до 85 мм. Стволът на всяко оръдие тежи 48,2 тона и е с дължина 14,8 м. Ъгълът на насочване на оръдията е от −10° до +40° по вертикала и по 145° на борд. Максималната далекобойност при ъгъл на възвишение 40° е 36 475 м. Издръжливостта на ствола е около 340 изстрела с пълен заряд — около три пълни боезапаса. Механизмите позволяват скорострелност от 3 изстрела в минута, но на практика тя не превишава два.

В боекомплекта влизат три типа снаряди, тежащи по 300 кг.

  • Бронебойни — дължина 1047 мм, (2,6 % взривно вещество).
  • Бронебойно-фугасни (със забавяне) — дължина 1188 мм (5,65 % взривно вещество).
  • Фугасни — дължина 1188 мм (7,8 % взривно вещество).

Боезапасът се състои от 105—120 снаряда, поравно от трите типа.

Спомагателен калибър[редактиране | edit source]

Артилерията от спомагателния калибър се състои от осем 150-мм оръдия SK L/55 C28, разположени в осем кули по протежение на бордовете. В сравнение с главния калибър, тези оръдия са значително по-лошо осигурени. Броневата защита на разчетите е всичко на всичко 10 мм. Инсталациите на спомагателния калибър вътре са тесни и неудобни. Дължина на ствола на оръдията — 8,2 м. Ъгъл на възвишение — от −10° до +35° по вертикала. Максимална далекобойност при ъгъл на възвишение 35° е 22 000 м. Издръжливост на ствола — около 1000 изстрела. Техническата скорострелност е 10 изстрела в минута, практическата обаче зависи от условията на подаване на боеприпаси и не превишава 5-7 изстрела в минута.

В боекомплекта влизат два типа снаряди — бронебойни и фугасни, тежащи по 42 кг. Боезапасът първоначално е бил от 100 снаряда на оръдие, впоследствие е увеличен до 150.

Зенитно въоръжение[редактиране | edit source]

Вследствие на увеличаващата се заплаха от въздуха зенитното въоръжение на кораба постоянно е увеличивано и модернизирано. От момента на построяване до 1945 г. количеството на зенитните автомати нараства от 16 до 39 единици.

Първоначалното зенино въоръжение се състои от:

  • Шест 88-мм оръдия L/78 C/31.
  • Осем 37-мм автоматични оръдия L/83 C/30 в двойни установки.
  • Осем малокалибрени 20-мм автомати L/65 в четворни установки.

През 1939 г. оръдията L/78 C/31 са заменени от по-мощните 105-милиметрови L/65 C/33. Броят на разположените 20-мм зенитни автомати постоянно е променян, като в края на войната е 33 — в единични, двойни и четворни установки.

Броня[редактиране | edit source]

Друго нововъведение на кораба е системата му на брониране. Тя напълно отстъпва от общоприетите правила както на германското, така и на световното корабостроене. Вследствие на това нововъведение бронята на корабите от този клас значително се различава. На „Адмирал Шеер“ широко приложение намира по-солидната броня „Вотан“, разработена в заводите „Круп“.

Основни елементи на системата на брониране са поясната броня, броневата палуба и броневите прегради. Поясната броня е разположена под ъгъл 13° и се състои от две пояса бронирани плочи — долен, дебела 80 мм и горен — с дебелина 50 мм. Горният пояс на бронята е разположен по-горе, отколкото на главните кораби от серията и достига средната палуба. Към носа дебелината на бронята намалява, а самия нос въобще не е брониран. Бронята към кърмовите части е подсилена — за осигуряване на по-голяма издръжливост на винторулевите механизми и достига 45 мм. Дебелината на противоторпедните прегради и бронепалубата е намалена и е 40 мм, а между горните броневи прегради — дори 20 мм. Това в известна степен компенсира приложението на бронята „Вотан“.

Интересно решение е разполагането по дължината на кораба на бронева 40-милиметрова преграда. От една страна, тя неоправдано утежнява и дисбалансира крайцера. От друга страна, преградата се явява важен елемент от бронепалубата и предпазва кораба от попадения в носа, особено опасни поради слабата му защита.

Особено внимание е отделено на защитата на местата за управление на кораба. В сравнение с „Дойчланд“ дебелината на бронята на бойната рубка нараства с 10 мм — до 150 мм, а на местата за водене на огъня е удвоена и е 100 мм.

История[редактиране | edit source]

В хода на Втората световна война „Адмирал Шеер“, под командването на капитан Теодор Кранке, става най-успешния рейдер на Кригсмарине, предпримайки поход до Индийския океан. В края на войната, на стоянка в Кил, крайцерът е атакуван от авиацията на съюзниците, преобръща се и потъва. След войната част от потопения корпус е използвана, друга част — засипана при строителството на автоспирка на мястото на дока.

Гражданска война в Испания[редактиране | edit source]

Първата си задача крайцерът получава през юли 1936 г., когато е изпратен в Испания за евакуация на немски граждани, в началото на гражданската война там. Корабът също така трябва да следи за съветски кораби, доставящи военни товари за републиканците и да охранява немските транспортни кораби, превозващи оръжие за франкистите. На 31 май 1937 г. „Адмирал Шеер“ и четири торпедни катера на германските ВМС откриват огън по испанския пристанищен град Алмерия, в отговор на нападението на републиканската авиация над тежкия крайцер „Дойчланд“. От обстрела, предприет в нарушение на международното право, загиват 21 жители на града, а 55 са ранени.

През март 1939 г., заедно с останалите кораби от своя клас, „Адмирал Шеер“ участва в овладяването на Клайпеда.

Втора световна война[редактиране | edit source]

За крайцера Втората световна война започва на 4 септември 1939 г., когато е атакуван във Вилхелмсхафен от бомбардировачиБристол Бленхайм“ на Кралските ВВС. В кораба попадат 3 бомби, които обаче не причиняват сериозни повреди, а един бомбардировач е свален. След атаката, противовъздушната отбрана на крайцера е подобрена — 88-милиметровите зенитни оръдия са заменени със 105-милиметрови.[1]

От 1 февруари до края на юли 1940 г. крайцерът е подложен на ремонт и модернизация — монтиран е нов радиолокатор FuMO-26 и оборудване за размагнитване, и е усилена противовъздушната отбрана.[2]

Рейд на капитан Кранке[редактиране | edit source]

През октомври 1940 г. морската служба за радиопрехващане получава информация за излизането в открито море на конвой HX-84 от Халифакс. На 23 октомври „Адмирал Шеер“ излиза от Готенхафен (дн. Гдиня в Полша) и се отправя към Ставангер. На 28 октомври, крайцерът излиза в Атлантическия океан, промъквайки се през Датския пролив, а на 5 ноември потопява първата си жертва — британския съд „Мопан“. На същия ден разузнавателния самолет „Арадо Ар 196“ забелязва конвоя. В началото на войната трансатлантическите конвои се охраняват от ескадрени миноносци, поне в последните три дни на пътя. Считайки, че конвоя е без охрана, Кранке решава да го атакува. Срещу „Адмирал Шеер“ се оказва спомагателния крайцер „Джарвис Бей“, който е потопен в неравния бой, но все пак дава време на останалите кораби да се разпръснат. Немският кораб успява да догони и потопи 5 кораба от общо 37[3]. Тази атака довежда до промени в действията на британското Адмиралтейство — следващите големи конвои обикновено са охраняват от линейни кораби и самолетоносачи — нещо, което оказва съществено влияние на запазването на конвоите, но значително отслабва Кралските ВМС.

Адмиралтейството изпраща няколко кораба в търсене на рейдера, но „Адмирал Шеер“ успява да се изплъзне и продължава на юг за среща с танкера „Нордмарк“. В следващите два месеца крайцера потопява или пленява няколко кораба. Крайцерът посреща новата 1941 година в Южния Атлантик, на няколкостотин мили от архипелага Тристан да Куня. През февруари 1941 г. капитан Кранке предприема рейд в Индийския океан. Крайцерът потопява още два търговски съда, но един от тях успява да подаде сигнал за бедствие, който привлича британските военни кораби. „Адмирал Шеер“ по-късно потопява още един товарен кораб, избягва преследването и се завръща в Атлантическия океан. Отправя се на север, преминава през Датския пролив и в края на краищата достига Кил на 1 април 1941 г., прекосявайки 46 000 морски мили и потопявайки 16 кораба на противника. За този рейд на капитана на крайцера, Теодор Кранке, е присвоено званието контраадмирал.

Действия в Арктика[редактиране | edit source]

„Адмирал Шеер“ излиза отново в морето едва на 2 юли 1942 г., със заповед да прехване конвой PQ-17. Крайцерът обаче не успява да засече конвоя и е отправен в Северния ледовит океан за прехващане на следващите арктически конвои и за осигуряване на военното присъствие на Кригсмарине в региона. На 25 август 1942 г. корабът обстрелва съветската метеорологична станция на нос Желание. В същия ден „Адмирал Шеер“ потопява съветския ледоразбивачАлександър Сибиряков“,[4] но не успява да открие намиращия се в района конвой. „Александър Сибиряков“ успява да се свърже със станцията на остров Диксон и да предупреди за опасността. Когато немският крайцер се насочва за обстрел на острова, съветския гарнизон открива ответен огън и причинява значителни повреди на кораба.[5] Капитанът на „Адмирал Шеер“ отменя десанта и отстъпва, не успявайки да потопи нито един кораб в пристанището. Крайцерът се завръща във Вилхелмсхафен, като не открива конвои на съюзниците.

Последни години на войната и гибел[редактиране | edit source]

Неудачните действия на надводния флот предизвикват гнева на Адолф Хитлер и той сваля от поста командващ Кригсмарине адмирал Ерих Редер. На негово място, за командващ е назначен Карл Дьониц, убеден привърженик на подводната война. Вследствие на това, както и на растящия недостиг на ресурси, операциите на надводния флот са прекратени. В началото на 1945 г., „Адмирал Шеер“ нееднократно обстрелва крайбрежните позиции на Червената армия, но поради износване на оръдейните стволове през март е принуден да остане на ремонт в Кил. В нощта на 9-ти срещу 10 април 1945 г., по време на въздушно нападение на над 300 самолета на британската авиация над корабостроителницата в Кил, „Адмирал Шеер“ е потопен. Голяма част от екипажа по това време е на брега, но загиват 32-ма души на борда на кораба.

Командири на кораба[редактиране | edit source]

Звание Име Дата на приемане на поста Дата на сдаване на поста
Капитан І ранг
(на немски: Kapitän zur See)
Вилхелм Маршал 12 ноември 1934 г. 22 септември 1936 г.
Капитан І ранг Ото Цилиакс 22 септември 1936 г. 31 октомври 1938 г.
Капитан І ранг Хайнц-Хенрих Вюрмбах 31 октомври 1938 г. 31 октомври 1939 г.
Капитан І ранг Теодор Кранке 31 октомври 1939 г. 1 април 1941 г.
Контраадмирал Теодор Кранке 1 април 1941 г. 12 юни 1941 г.
Капитан І ранг Вилхелм Меендзен-Бокен 12 юни 1941 г. 28 ноември 1942 г.
Капитан II ранг
(на немски: Fregattenkapitän)
Ернст Грубер 28 ноември 1942 г. 1 февруари 1943 г.
Капитан І ранг Рихард Роте-Рот 1 февруари 1943 г. 1 април 1944 г.
Контраадмирал Рихард Роте-Рот 1 април 1944 г. 4 април 1944 г.
Капитан І ранг Ернст-Лудвиг Тинеман 4 април 1944 г. 9 април 1945 г.

Потопени и пленени кораби[редактиране | edit source]

Дата Кораб Страна Тонаж Съдба
5 ноември 1940 г. „Мопан“ (SS Mopan) Флаг на Великобритания Великобритания 5 389 потопен
5 ноември 1940 г. „Джарвис Бей“ (HMS Jervis Bay) Флаг на Великобритания Великобритания 14 164 потопен
5 ноември 1940 г. „Майдан“ (SS Maidan) Флаг на Великобритания Великобритания 7 908 потопен
5 ноември 1940 г. „Тревелард“ (SS Trewellard) Флаг на Великобритания Великобритания 5 201 потопен
5 ноември 1940 г. „Кенбейн Хед“ (SS Kenbane Head) Флаг на Великобритания Великобритания 5 225 потопен
5 ноември 1940 г. „Бийвърфорд“ (SS Beaverford) Флаг на Великобритания Великобритания 10 142 потопен
5 ноември 1940 г. „Фресно сити“ (SS Fresno City) Флаг на Великобритания Великобритания 4 995 потопен
24 ноември 1940 г. „Порт Хоубърт“ (SS Port Hobart) Флаг на Великобритания Великобритания 7 448 потопен
1 декември 1940 г. «Трайбсман» (SS Tribesman) Флаг на Великобритания Великобритания 6 242 потопен
17 декември 1940 г. „Дукеса“ (SS Duquesa) Флаг на Великобритания Великобритания 8 652 пленен
17 януари 1941 г. „Санефьор“ (SS Sandefjord) Флаг на Норвегия Норвегия 8 083 пленен
20 януари 1941 г. „Барневелд“ (SS Barneveld) Флаг на Нидерландия Нидерландия 5 597 потопен
20 януари 1941 г. „Станпарк“ (SS Stanpark) Флаг на Великобритания Великобритания 5 103 потопен
20 февруари 1941 г. „Бритиш адвокейт“ (SS British Advocate) Флаг на Великобритания Великобритания 6 994 пленен
20 февруари 1941 г. „Григориос С.“ (SS Grigorios C.) Флаг на Гърция Гърция 2 546 потопен
21 февруари 1941 г. „Кънейдиън крузър“ (SS Canadian Cruiser) Флаг на Великобритания Великобритания 6 992 потопен
22 февруари 1941 г. „Рантау Панджанг“ (SS Rantau Pandjang) Флаг на Нидерландия Нидерландия 2 542 потопен
25 август 1942 г. „Александър Сибиряков“ Флаг на СССР СССР 1 384 потопен

Бележки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Адмирал Шеер (тяжёлый крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.