Далечина на плаване

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Далечина на плаване, известна още и като запас от ход, е една от основните характеристики на плавателния съд. Определя се като максималното разстояние, което може да измине корабът (съдът) без дозареждане с гориво и смазочни материали, а също попълването на запасите от котелна вода (за параходите и паротурбинните кораби).[1] Параметърът се определя на изпитанията и се изчислява за различните скорости на движение, например, при максимална скорост, при икономичен ход и други.

В търговското корабоплаване на основата на разчетната далечина на плаване на съда, а също и спрямо редица други параметри (състоянието на корабното радиооборудване, спасителните средства и пр.) упълномощената класификационната организация присвоява на съда т. нар. район на плаване, позволявайки или ограничавайки съда във възможността му да се отдалечава от пристанищата-убежища, бреговите радиостанции или зоните на покритие на спътниковата система за връзка INMARSAT на зададено разстояние.

Терминът автономност определя максимално допустимия период от време, през който корабът се намира в морето без попълване на другите му запаси (тези, които не се отнасят към движението му).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сулержицкий, А. Д., Сулержицкий, И. Д. Морской словарь. М., Воениздат, 1956.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дальность плавания“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​