28 cm SKC/28

от Уикипедия, свободната енциклопедия
283 mm/52 корабно оръдие SKC/28
28 cm SKC/28
История на производството
Разработено1928 г.
Страна на производствоГерманска империя (1933 – 1945) Германия
История на службата
Години на експлоатацияот 1930 г.
На въоръжение в Райхсмарине
Германска империя (1933 – 1945) Кригсмарине
Войни и конфликтиВтора световна война
Характеристики на оръдието
Марка на оръдието28 cm SKC/28
Калибър, mm283
Дължина на ствола, mm/калибра14 815/52,35
Дължина на канала на ствола, mm13 905/49,13
Обем на камерата, dm³160
Тип затворКлинов-хоризонтален
Маса на оръдието със затвора, kg48 200
Маса на снаряда, kg300
Начална скорост на снаряда, m/s910
Принцип на зарежданеРазделно – гилзово
Скорострелност, изстрела/минута2 – 3
Характеристики на артилерийската установка
Марка на АУDrh LC/28
Обща маса на АУ, kg600 000
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, °-10°/+40°
Ъгъл на завъртане, °−145°/+145°
Максимална скорост на ВН, °/s8
Максимална скорост на ХН, °/s7,2
Максимална далечина на стрелбата, m36 475
(при +40°)
Брониране60 – 140
Боекомплект на ствол, изстрела
105 – 120[1]
283 mm/52 корабно оръдие SKC/28 в Общомедия

28 cm SKC/28 е корабно артилерийско оръдие калибър 283 mm, разработено и произвеждано в Германия. Състои на въоръжение в Кригсмарине. Разработено за и поставяно на тежките крайцери от типа „Дойчланд“. Използва се във Втората световна война[1]. Усъвършенстваната версия на това оръдие, известна под марката 28 cm SKC/34, е въоръжение на линейните кораби от типа „Шарнхорст“.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Тежки крайцери тип „Дойчланд“

Версайския договор от 1919 г. изглежда, че е поставил победената в Първата световна война Германия в ситуацията, когато всякакви нейни опити да възроди военната си мощ се сблъскват със система от забрани. По мнение на държавите-победители, това напълно се отнася и за военноморския флот. В строя на Райхсмарине остават само много стари кораби, нямащи сериозна бойна ценност, а построяването на нови е лимитирано от редица съществени ограничения. Германският флот може да има в своя състав не повече от шест броненосеца, като замяната им е възможна едва след 1922 г. Обаче член 190 от Версайският договор, ограничаващ водоизместимостта на новите кораби до 10 000 тона, не поставя други препятствия, в частност, не е ограничен максималният калибър на оръдията[2]. Счита се, че в рамките на установената водоизместимост така или иначе не може да бъде създаден кораб, който да бъде едновременно мощно въоръжен, добре защитен и бързоходен[3].

Обаче дипломатите на държавите-победители не успяват да предвидят последващия ход на събитията. През 1922 г. е подписан Вашингтонския морски договор, който въвежда мораториум за строителството на линейни кораби, а характеристиките на крайцерите се ограничават по водоизместимост и калибър на оръдията – 10 000 тона стандартна водоизместимост и 203-мм оръдия. Германия не участва в това съглашение и така получава възможност да построи 10 000-тонни кораби, въоръжени по-мощно, отколкото крайцерите на техните противници[4].

Разработката на новите кораби стартира през 1921 г. и води до появата на два основни проекта. По първия от тях се предполага създаването на броненосец за брегова отбрана, въоръжен с 380-мм оръдия[5]. Според втория, става дума за построяването на тежък крайцер с 210-мм оръдия. В двата случая конструкторите се ориентират към оръдия, които са налични, тъй като основните заводи на концерна „Круп“ се намират в Рур, в зоната на френската окупация, и не могат да дадат на флота нови голямокалибрени оръдия[6].

„Джобният линкор“ „Дойчланд“.

И двата проекта, в крайна сметка, са отхвърлени. Военнополитическото ръководство на Германия не желае да ограничава своите морски амбиции със защитата на крайбрежието на страната, а проектът за тежкия крайцер, независимо от своите достойни характеристики, не е нещо само по себе си уникално. Към 1924 г. работите влизат в задънена улица. Обаче в края на 1924 г. командващ Райхсмарине става адмирал Ханс Ценкер, който предлага съвършено нов подход. Идеята му се заключава в подбор на характеристики, които да позволят на проектираните кораби да надбягат съществуващите линкори на противника, уверено да се справят с тежките крайцери, въоръжени с 203-мм оръдия, а в случай на необходимост, да влизат в бой с френските „додредноути“ от типа „Дантон“, появяването на които в Балтика се смята за доста вероятно[5].

През юли 1925 г. Франция извежда своите войски от района на Рур и вече „Круп“ може да осигури доставката на нови оръдия. Първоначално морските офицери настояват за използването на оръдия калибър 305 мм, но след това е решено да се понижи калибъра и за сметка на това да се увеличи скоростта на кораба. Така, за новата бойна единица са избрани 283-мм оръдия[7]. Проектът I/M/26 е подготвен през 1926 г. и през март 1927 г. е избран за детайлна разработка[8]. На 11 юни 1927 г. Х. Ценкер официално обявява за предстоящото строителство на кораба с шест 283-мм оръдия, който по политически причини е наречен „броненосец“ (на немски: Panzerschiff), макар към броненосците-додредноути той да няма никакво отношение[9]. Проектът получава поддръжка и от страна на адмирал Ерих Редер, застъпник на теорията на „крайцерската война“, който става през 1928 г. новият главнокомандващ на Райхсмарине[10].

В годините на Първата световна война германският императорски флот използва 280-мм/50 оръдия, които са въоръжение на линейните крайцери от типовете „Молтке“[11] и „Зайдлиц“[12]. Тези оръдия имат много добри балистични характеристики, но ръководството на Райхсмарине избира разработването на нов модел[13].

Конструкция на оръдието[редактиране | редактиране на кода]

Конструкцията на оръдието SKC/28 е типична за германската артилерийска промишленост. Стволът се състои от вътрешна тръба, сменяем лайнер, заменяем от казенната част, и кожух, състоящ се от две части[14]. Теглото на ствола е 13 800 кг, на лайнера – 5650[1]. Дължината на ствола съставлява 52,35 калибра, а без затвора – 49,1 калибра. В ствола има 80 нареза с прогресивна стъпка, от 1:50 до 1:35, с дълбочина 3,3 мм[13]. Казенникът се завива в горещо състояние в задната част на кожуха. Затворът е клинов, хоризонтално-плъзгащ се тип, което е не съвсем обичайно за оръдия с такъв калибър и се обяснява с използването на гилзовото зареждане. Зареждането се осъществява при фиксиран ъгъл 2°, теоретичната скорострелност се равнява на един изстрел за 17 секунди[15]. Формално максималната скорострелност се смята за три изстрела в минута, на практика не надвишава два изстрела в минута. Живучестта на ствола е 340 изстрела с пълен заряд, което е добър показател за артсистема с такива балистични характеристики[13].

Адолф Хитлер разглежда артилерията на „Дойчланд“.

За оръдията са разработени снаряди от три типа: бронебоен, с дънен взривател Bdz.38; полубронебоен или фугасен със забавено действие, също снабден с взривателя Bdz.38; фугасен, носещ челен взривател с моментно действие Kz.37. Теглото на всички снаряди е еднакво, но полубронебойният и фугасният са по-дълги, тъй като имат по-голям размер на камерата[13]. В качеството на взривно вещество в снарядите първоначално се използва тротил, по-късно преминават към използването на хексоген[16].

Снаряди за оръдието 28 cm SKC/28[13][17]
Тип на снаряда тегло, кг дължина, см тегло на ВВ, кг съдържание на ВВ, %
Бронебоен Pz.Gr. L/3,7 300 105 7,84 2,6
Полубронебоен Spr.Gr. L/4,2 Bdz 300 119 16,94 5,65
Фугасен Spr.Gr. L/4,2 Kz 300 119 23,3 7,8

Такъв избор на боеприпаси дава на артилеристите на „джобните линкори“ възможност да обстрелват цели от всеки тип с най-ефективните снаряди. При това има определени трудности с правилния подбор на тяхното съотношение в боекомплекта, за това обичайно на корабите има еднакъв брой снаряди от всеки тип. Всичко, на всеки ствол, има по 105 – 120 снаряда. Метателните заряди за всички типове снаряди са еднакви и се състоят от две части – основен заряд, с тегло 71 кг, в месингова гилза, а също и допълнителен преден, с тегло 36 кг, в копринен картуз[16]. В зарядите се използва барут марка RPC/38. Неговият състав е: 69,45% – нитроцелулоза; 25,3% – диетилен-гликол-динитрат; 5% – централит (дифенил-диетил-карбамид); 0,15% – магнезиев оксид; 0,1% – графит[17].

Конструкция на установките Drh LC/28[редактиране | редактиране на кода]

Куполната артилерийска установка Drh LC/28 е разработена специално за корабите от типа „Дойчланд“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4. с. 232.
  2. ↑ Военно-морское соперничество и конфликты в 1919 – 1939 гг. Минск, Харвест, 2003. ISBN 985-13-1622-9. с. 14.
  3. ↑ Кофман В. Л. Карманные линкоры фюрера. Корсары Третьего рейха. М., Яуза, Коллекция, ЭКСМО, 2007. ISBN 978-5-699-21322-1. с. 5.
  4. ↑ Уильямсон Г. Германские карманные линкоры. 1939 – 1945. М., АСТ, Астрель, 2007. ISBN 5-17-036423-7. с. 3 – 4.
  5. ↑ а б Кофман В. Л. Карманные линкоры фюрера. Корсары Третьего рейха. с. 7.
  6. ↑ Preston A. The World's Worst Warships. London, Conway Maritime Press, 2002. ISBN 0-85177-754-6. с. 118.
  7. ↑ Кофман В. Л. Карманные линкоры фюрера. Корсары Третьего рейха. с. 8.
  8. ↑ Кофман В. Л. Карманные линкоры фюрера. Корсары Третьего рейха. с. 9.
  9. ↑ Уильямсон Г. Германские карманные линкоры. 1939 – 1945. с. 4.
  10. ↑ Патянин С. В., Морозов М. Э, Нагирняк В. А. Кригсмарине. Военно-морской флот Третьего рейха. М., Яуза, Коллекция, ЭКСМО, 2009. ISBN 978-5-699-29857-0. с. 9.
  11. ↑ Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-907-3. с. 152.
  12. ↑ Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921. с. 153.
  13. ↑ а б в г д Кофман В. Л. Карманные линкоры фюрера. Корсары Третьего рейха. с. 33.
  14. ↑ Широкорад А. Б. Бог войны Третьего рейха. М., АСТ, 2003. ISBN 5-17-015302-3. с. 464.
  15. ↑ Малов А. А., Патянин С. В., Сулига С. Г. Линкоры фюрера. Главный калибр Кригсмарине. М., Яуза, Коллекция, ЭКСМО, 2008. ISBN 978-5-699-27832-9. с. 34.
  16. ↑ а б Кофман В. Л. Карманные линкоры фюрера. Корсары Третьего рейха. с. 34.
  17. ↑ а б Малов А. А., Патянин С. В., Сулига С. Г. Линкоры фюрера. Главный калибр Кригсмарине. с. 35.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Кофман В. Л. Карманные линкоры фюрера. Корсары Третьего рейха. М., Яуза, Коллекция, ЭКСМО, 2007. ISBN 978-5-699-21322-1.
  • Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 28 cm SKC/28 в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=28_cm_SKC/28&oldid=11796825“.