Карбамид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карбамид
Карбамид
Обща информация
Систематично име Карбамид
Други имена Карбонилдиамид
Диамид
Уреа
Пиагран
Молекулна формула CH4N2O
SMILES
Моларна маса 60,06 g/mol
Външен вид кристали
CAS номер [57-13-6]
Свойства
Плътност и фаза 1,3230 g.cm−3, твърда
Разтворимост във вода 1000 g·l−1 (20 °C)
В етанол 50 g·l−1 (20 °C)
Точка на топене 132.5 - 134.5 °C
Точка на кипене
Киселинност (pKa)
Вискозитет
Диполен момент
Опасности
Основни опасности  ?
Точка на възпламеняване
Допълнителни данни
Структура и
свойства
n, εr, и др.
Термодинамични
данни
Фазово поведение
Твърдо състояние, течност, газ
Спектрални данни УВ, ИЧ, ЯМР, МС
Сродни съединения
Сродни съединения
Освен където е обявено друго, данните са дадени за
материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa)
Права и справки

Карбамид (също уреа, но не урея), също Карбонилдиамид, – да не се бърка с пикочна киселина – е органично съединение, което е краен продукт на обмяната на веществата при много животни при разграждането на азотни съединения (напр. Аминокиселини) и се отделя чрез урината. Чистият карбамид е бяло кристално твърдо вещество със слаб мирис на амоняк.

История[редактиране | edit source]

модел на карбамида.

Карбамидът е първото синтетично получено органично съединение. Открит е през 1773 от Hilaire Rouelle. През 1828 е синтезиран за първи път от Фридрих Вьолер (на немски Friedrich Wöhler) при реакция на калиев цианат и амониев сулфат, което противоречало на тогавашното схващане, че органичните съединения могат да се синтезират само от живи същества чрез така наречената "жива сила" „vis vitalis“. Това поставя началото на органичната химия.

Urea Synthesis Woehler.png

Физиология[редактиране | edit source]

Карбамид се получава при белтъчната обмяна на веществата. За да се избегне отделянето на амоняк (NH3) при разграждането на белтъците, техните аминогрупи се свързват в черния дроб към безвредната молекула на карбамида.

Приложение[редактиране | edit source]

Поради високото си съдържание на азот 46%, карбамида е в световен мащаб най-значимият азотен тор.

Свойства[редактиране | edit source]

SynthesisBiuret.png

Индустриален синтез[редактиране | edit source]

Карбамидът се произвежда индустриално в големи количества (в световен мащаб 127 млн. тона през 2004 г.). Уравнения:

\mathrm{2 \ NH_3 + CO_2 \longrightarrow \lbrack H_2N{-}CO{-}O \rbrack NH_4}
от амоняк и въглероден двуокис се получава амониев карбамат.
\mathrm{\lbrack H_2N{-}CO{-}O \rbrack NH_4 \longrightarrow H_2N{-}CO{-}NH_2 + H_2O}
амониевия карбамат се разпада до карбамид и вода.

Това е т. нар. Бош-Майзер (Bosch-Meiser) процес, разработен през 1922 г. и наречен на своите откриватели. Той като цяло е екзотермичен.