Хексоген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Хексогенът (CH2-N-NO2)3 е едно от най-мощните бризантни (вторични) взривни вещества. Представлява бяло кристалообразно вещество. Открит през 1890 г.

Характеристики[редактиране | edit source]

структурна формула на хексогена
  • Молекулярна маса - 222,13.
  • Плътност - 1,77 - 1,82 г/см3
  • Температура на топене - започва при 170°С и при 204,1°С се разлага.
  • Лошо се пресова, затова бива флегматизиран в ацетон.
  • Мирис и вкус - няма.
  • Слабо отровен.
  • Не е хигроскопичен.
  • Разтворимост - лошо разтворим в спирт, вода, етер, добре в ацетон.
  • Чувствителност - към триене и нагряване - малка,
  • Устойчивост - при стайна температура добра, заема средно място между тротила и ТЕН-а.
  • При запалване гори с ярък пламък.
  • Критична маса за детонация - 0,05 г с ХМТД (Хексаметилентрипероксиддиамин).
  • Скорост на детонация - 8 360 - 8 400 м/сек.
  • Налягане на фронта на ударната вълна - 33,8 ГПа
  • Фугасност - 470 мл.
  • Обем на газообразните продукти на взрива - 908 л/кг.
  • Температура на избухване - 230°С.
  • Топлина на взрива - 1 370 ккал/кг
  • Топлина на изгаряне - 2 307 ккал/кг

Приложение[редактиране | edit source]

Използва се за заряд на снаряди малък калибър, кумулативни заряди, детонатори, основа за пластични експлозиви. Употребява се много често в механична смес с тротил, (не встъпват помежду си в химична реакция), който учеличава стабилността му. За флегматизатори в боеприпасите могат да се използват восък, парафин. Широко известния пластичен експлозив С-4 се състои от 91% хексоген, 2,25% уистанекс, 5,31% диоктилсебацинат и 1,44% течна смазка.