Траверса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стоманобетонни железопътни траверси, приготвени за поставяне на нов жп участък, Дармщат, Германия

Траверса[1] (на френски: traverse) е преграда, част от окопи и пред входа на фортификационно съоръжение за защита на личния състав на войската от поражение при обстрел с куршуми или шрапнели от атака от артилерия.

Траверса се нарича също така дървен или бетонен блок, разделящ релсите на железопътна линия. Траверсата изпълнява много функции: поддържа точно междурелсието;разпределя натоварването от подвижния състав, осигурява устойчивост на железния път и т.н.

Видове траверси в железниците[редактиране | edit source]

Дървени[редактиране | edit source]

Траверсите, използвани при построяването на железопътен участък са стандартизирани. Изработените от дърво траверси, трябва да са с дължина 250 см, 25 см ширина и 15 см височина. Трябва да са прави, здрави, без чепове, кухини, дупки, червояди и гнилости.

Железопътен участък с дървени траверси, Тукуембро, Уругвай

Изработват се от дъб, лиственица, бук и бор. Грижите за увеличаване на дълготрайността на дървените траверси е в определяне момента на изсичане на дървесината. Голямо значение от гледна точка на напукването има и режима на изсушаване. Най добре е изсичането да става между ноември и март. Тогава циркулацията на хранителните сокове е най слаба, поради което съхненето става равномерно и опасността от запарване и загниване е минимална.

Изработване[редактиране | edit source]

Против напукване на дървените траверси в челата на траверсите се забиват 'S' образни скоби, веднага след изработването им.

Траверсите се бандажират (обвързват) с бандажи от тел и плоско желязо на 15-20см. от челата, като предварително се стягат с механични и хидравлични устройства. Най важното мероприятие за увеличаване трайнистта е импрегнирането им с антисептични средства (креозот), което може да се прави по два начина 2 вида - дифузионно и под налягане.

Стоманобетонни[редактиране | edit source]

С увеличаването на скоростите и масата на возилата, се увеличава и масата на траверсите, които започват да се изработват по метод осигуряващ по-голяма здравина, ниска себестойност и намалено време за изработка. Така започват да се произвеждат жп траверси от железобетон. Дължината им е 2,50 м.

Произвеждат се в гр. Свищов от напрегнат стоманобетон, като тежестта им е 260 кг.

Извадени от употреба железни жп-траверси

Биват 4 вида:

  • двублочни - във Франция, Мексико, Аржентина и други страни; имат 4 чела - 2 в едната посока и 2 в другата, като действат много добре с челата срещу страничните колебания; недостатък при тях е, че имат различно пропадане.
  • двустранни, моноблок - СТ-1, СТ2, СТ3 (наричани „Лястовича опашка“) и СТ 4,СТ 4Т и СТ 6 като най-използвани са СТ3 и СТ4.

Железни[редактиране | edit source]

Железните траверси не намират приложение в днешните времена, защото са електропроводими, бързо корозират, имат висока себестойност и са икономически неизгодни.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Речник на чуждите думи в българския език, второ фототипно издание, София, 1993 г., Издателство на Българската академия на науките, ISBN 954-430-144-5