Радиолокатор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Радиолокатор, радиолокационна станция (съкратено РЛС) или радар (акроним от английския израз Radio Detection And Ranging, „радио откриване и определяне на разстояние“ е система, която използва радиовълни с цел откриване и определяне на местоположението на отдалечени спрямо РЛС обекти, също и за определяне на параметри на движението, и свойства и характеристики на тези обекти. Тези обекти могат да бъдат кораби, самолети, космически кораби, ракети, моторни превозни средства, метеорологични формации и терени. Антената на радара предава примерно импулси от радиовълни, които отскачат от всеки обект по техния път. Обектът връща много малка част (частичка) от енергията на вълната в приемната антена (обикновено разположена в същото място, където е предавателя). Радарите тайно са разработвани преди и по време на Втората световна война от няколко държави. Терминът радар е използван от Военноморските сили на САЩ през 1940 г. от абревиатурата на англ. Radio Detection And Ranging.

Днес използването на радари е много разнообразно в области като: управлението на въздушното движение, радарната астрономия, противовъздушната отбрана, противоракетните системи; морските радари за локализиране на земни навигационни обекти и други кораби; системи за откриване на опасно сближение във въздухоплаването, системи за наблюдение на океана, системи за наблюдение на космическото пространство и системи за сближение, метеорологичната система за наблюдение за валежи, системите за контрол на височината и полета, системите за насочване към целта при управляеми ракети, гео-радарите за геоложки наблюдения и др.

Високотехнологичните радиолокационни системи са свързани с цифровата обработка на сигналите и имат способност за извличане на полезна информация при много високи нива на шума.

Други подобни на радарните системи работят като използват различни части на електромагнитния спектър. Един такъв пример е лидарът, който ползва по скоро видимата светлина на лазерите а не радиовълните.

Принцип на действие[редактиране | edit source]

Signalweg.bg.print.gif

Радарът се състои от мощен - десетки и стотици киловати - генератор на електромагнитно лъчение и от приемник. Сигналът от изхода на генератора се модулира импулсно и се подава към подвижна антена, откъдето се излъчва насочен лъч радиовълни. Когато радиовълните стигнат до отдалечения обект, те се отразяват от него обратно към радара. Тъй като се знае накъде е насочена антената, положението на засечения обект може да се определи, като се измери времето, за което сигналът се е върнал. Така се определя отдалечеността, а като се измери промяната в честотата му, може да се определи и скоростта на движение на обекта посредством доплеров ефект.

Уравнение на радар[редактиране | edit source]

Получената в антената на приемника мощност Pr се описва чрез следното уравнение:

P_r = {{P_t G_t A_r \sigma F^4}\over{{(4\pi)}^2 R_t^2R_r^2}}

където

  • Pt - мощност на предавателя
  • Gt - коефициент на усилване на предавателната антена
  • Ar - ефективна апертура (площ) на приемната антена (често означавана с Gr)
  • σ - ефективна отразяваща повърхност, или коефициент на разпръскване, на целта
  • F - множител на затихване характеризиращ разпространението в средата
  • Rt - разстояние от антената на предавателя до целта
  • Rr - разстояние от целта до антената на приемника.

Приложения[редактиране | edit source]

Информацията, предоставена от радара включва отклонението по ъгъл и далечината и оттук местоположението на обекта от скенера на радара.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • Основи на радиолокацията
    (Повечето от тази интернет-презентация е на немски и на английски език, но някои от страниците са и на български.)