Нобелова награда за химия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Нобелова награда за химия | |
| Присъждана | За значими приноси към химията. |
|---|---|
| От | Кралската шведска академия на науките |
| Държава | Швеция |
| За първи път наградена | 1901 |
| Официален уебсайт |
nobelprize.org |
Нобеловата награда за химия (на шведски: Nobelpriset i kem) се присъжда ежегодно от Кралската шведска академия на науките на учени в различни области на химията. Тя е една от петте Нобелови награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на шведския индустриалец и изобретател Алфред Нобел.
Съдържание |
Списък на лауреатите [редактиране]
1900-1909 [редактиране]
| Година | Име | Тема |
|---|---|---|
| 1901 | Якоб Хендрик Вант Хоф | «В знак на признание за огромното значение на откриването на законите за химичната динамика и осмотичното налягане в разтворите». |
| 1902 | Херман Емил Фишер | «За експериментите му в областта на синтеза на вещества със захаридни и пуринони групи». |
| 1903 | Сванте Август Арениус | «Премията се присъжда в знак на признание за особеното значение на неговата теория на електролитната дисоциация за развитието на химията». |
| 1904 | Сър Уилям Рамзи | «В знак на признание за откритите от него инертни газове в атмосферата и определянето на техните места в периодичната система». |
| 1905 | Адолф фон Байер | «За приноса му в развитието на органичната химия и химичната промишленост, благодарение на неговите изследвания в областта на органичните оцветители и хидроароматните съединения». |
| 1906 | Анри Муасан | «За изолирането на елемента флуор и за въвеждането в лабораторната и промишлената практика на електрическата пещ, носеща неговото име». |
| 1907 | Едуард Бухнер | «За проведената научноизследователска работа в областта на биохимията и откритието на извънклетъчната ферментация». |
| 1908 | Ърнест Ръдърфорд | «За проведените от него изследвания в областта на радиоактивния разпад на елементите в химията на радиоактивните вещества». |
| 1909 | Вилхелм Оствалд | «В знак на признателност за работата му по катализата, а също и за изследването на основните принципи за регулиране на химичното равновесие и скоростта на реакциите». |
1910-1919 [редактиране]
| Година | Име | Тема |
|---|---|---|
| 1910 | Ото Валах | «Заради достиженията за развитието на органичната химия и химическата промишленост, както и за пионерския му труд в областта на алициклените съединения». |
| 1911 | Мария Кюри | «За откриването на елементите радий и полоний, за изолирането на радия и изучаването на природата на този забележителен елемент». |
| 1912 | Виктор Гриняр | «За откриването на гриняровия реактив, способствал развитието на органичната химия». |
| Пол Сабатие | «За метода на хидрогениране на органичните съединения в присъствието на финодиспергирани метали, рязко стимулирал развитието на органичната химия». | |
| 1913 | Алфред Вернер | «За изучаването природата на връзките между атомите в неорганичните молекули». |
| 1914 | Теодор Ричардс | «За точното определяне атомната маса на повечето химични елементи». |
| 1915 | Рихард Вилщетер | «За изследването на растителните пигменти и най-вече на хлорофила». |
| 1916 | Не се присъжда награда. | |
| 1917 | Не се присъжда награда. | |
| 1918 | Фриц Хабер | «За синтеза на амоняка от съставните му елементи». |
| 1919 | Не се присъжда награда. | |
1920-1929 [редактиране]
| Година | Име | Тема |
|---|---|---|
| 1920 | Валтер Нернст | «в знак на признание за неговата работа по термодинамиката». |
| 1921 | Фредерик Соди | «За приноса му в химията на радиоактивните вещества и за изследването на произхода и природата на изотопите». |
| 1922 | Франсис Астън | «За отриването на голям брой изотопи на нерадиоактивни елементи, с помощта на изобретения от него мас-спектрометър, както и за формулирането на правилото за целочисленост». |
| 1923 | Фриц Прегл | «За изобретяването на метода за микроанализ на органичните вещества». |
| 1924 | Не се присъжда награда. | |
| 1925 | Рихард Зигмонди | «За установяването на хетерогенната природа на колоидните разтвори и за разработените в тази насока методи, имащи фундаментално значение за колоидната химия». |
| 1926 | Теодор Сведберг | «За неговата работа в областта на дисперсните системи». |
| 1927 | Хайнрих Виланд | «За изследването на жлъчната киселина и сходните ѝ вещества». |
| 1928 | Адолф Виндаус | «За работата му по изучаването строежа на стеролите и тяхната връзка с витамините». |
| 1929 | Артър Хардън и Ханс фон Ойлер-Келпин | «За техните изследвания върху захарната ферментация и ферментните ензими». |
1930-1939 [редактиране]
| Година | Име | Тема |
|---|---|---|
| 1930 | Ханс Фишер | «За изследванията му върху хемина и хлорофила и особено за синтеза на хемина». |
| 1931 | Карл Бош и Фридрих Бергиус | «заслуга за въвеждането и развитието на химичните технологии с високо налягане». |
| 1932 | Ървинг Лангмюр | «За откритията и изследванията в областта на химията на повърхностните явления». |
| 1933 | Не се присъжда награда. | |
| 1934 | Харолд Юри | «За открването на тежкия водород — деутерий, използван за получаването на тежка вода, както и като индикатор на биохимичните реакции в живите тъкани». |
| 1935 | Фредерик Жолио-Кюри и Ирен Жолио-Кюри | «За техния синтез на нови радиоактивни елементи». |
| 1936 | Питър Дебай | «За приноса му в разгадаването на молекулната структура в хода на изследванията на диполния момент и дифракциите на рентгенови лъчи и електрони в газ». |
| 1937 | Уолтър Хауърт | «За изследванията върху въглехидратите и витамин C». |
| Паул Карер | «За изследването на каротиноидите и флавините, а също и за изучаването на витамините А и В2». | |
| 1938 | Рихард Кун | «В знак на признание за трудовете му върху каротиноидите и витамините». |
| 1939 | Адолф Бутенант | «За работата му върху половите хормони». |
| Леополд Ружичка | «За работата му върху полиметилените и висшите терпени». | |
1940-1949 [редактиране]
| Година | Име | Тема |
|---|---|---|
| 1940 | Не се присъжда награда. | |
| 1941 | Не се присъжда награда. | |
| 1942 | Не се присъжда награда. | |
| 1943 | Георг фон Хевеши | «За работата му по използването на изотопи като индикатори в изучаването на химичните процеси». |
| 1944 | Ото Хан | «За това, че открива разпадането на тежките ядра». |
| 1945 | Артури Виртанен | «За неговите изследнания и научни достижения в областта на селското стопанство и химията на хранителните вещества, и най-вече метода за консервация на фураж». |
| 1946 | Джеймс Съмнър | «За откриване на явлението ензимна кристализация». |
| Джон Хауърд Нортроп и Уендъл Стенли | «За получаването на вирусни белтъци в чист вид». | |
| 1947 | Робърт Робинсон | «За изследването на растителните продукти - и особено на алкалоидите». |
| 1948 | Арне Тиселиус | «За изследването на електрофорезата и адсорбционния анализ, и най-вече за неговото окритие, свързано с комплексната природа на белтъците в кръвната плазма». |
| 1949 | Уилям Джиок | «За приноса му в химичната термодинамика, особено в тази нейна област, която изучава поведението на веществата при екстремно ниски температури». |
1950-1959 [редактиране]
| Година | Име | Тема |
|---|---|---|
| 1950 | Ото Дилс и Курт Алдер | «За откриването на диеновия синтез (реакция на Дилс-Алдер)». |
| 1951 | Едуин Макмилан и Глен Сийбърг | «За техните открития в областта на химията на трансурановите елементи». |
| 1952 | Арчър Мартин и Ричард Синг | «За откриването на метода разпределителна хроматография». |
| 1953 | Херман Щаудингер | «За изследванията в областта на химията на високомолекулните съединения». |
| 1954 | Лайнъс Полинг | «За изследването природата на химичната връзка и нейното приложение за определянето структурата на съединенията». |
| 1955 | Винсент дю Виньо | «За работата му с биологично-активни съединения и преди всичко за първия осъществен синтез на полипептиден хормон». |
| 1956 | Сирил Хиншълуд и Николай Семьонов | «За изследването механизма на химичната реакция». |
| 1957 | Александър Тод | «За работата му върху нуклеотидите и нуклуотидните коензими». |
| 1958 | Фредерик Сангър | «За определянето структурата на белтъците и особено на инсулина». |
| 1959 | Ярослав Хейровски | «За откриването и развитието на полярографските методи на анализ». |
1960-1969 [редактиране]
| Година | Име | Тема |
|---|---|---|
| 1960 | Уилард Либи | «За въвеждането на метода за радиовъглеродно датиране в археологията, геологията, геофизиката, както и в други научни области». |
| 1961 | Мелвин Калвин | «За изследване усвояването на въглероден диоксид от растенията». |
| 1962 | Макс Перуц и Джон Кендрю | «За изследване структурата на глобуларните белтъци». |
| 1963 | Карл Циглер и Джулио Ната | «За откриване на изотактния полипропилен». |
| 1964 | Дороти Крауфут-Ходжкин | «За определяне структурата на биологично активни вещества с помощта на рентгенови лъчи». |
| 1965 | Робърт Удуърт | «За огромния принос в изкуството на органичния синтез». |
| 1966 | Робърт Мъликен | «За фундаменталния му труд върху химичните връзки и електронната структура на молекулите, проведена с помощта на ММО». |
| 1967 | Манфред Айген | «За изследването на свръхбързи химични реакции, стимулирани чрез нарушаване на равновесието с кратки енергийни импулси». |
| Роналрд Нориш и Джордж Портър | «За проведеното от тях изследване на свръхбързи химични реакции, с помощта на смущение в молекулното равновесие чрез множество кратки импулси». | |
| 1968 | Ларс Онсагер | «За откриване принципа на реципрочност в необратимите процеси, имащ съществено значение за термодинамиката на тези процеси». |
| 1969 | Дерек Бартън и Од Хасъл | «За техния принос в развитието на конформационната концепция и нейното приложение в химията». |
1970-1979 [редактиране]
| Година | Име | Тема |
|---|---|---|
| 1970 | Луи Лелоар | «За откриване на първия захарен нуклеотид и изследването на неговата функция да се превръща в захар и в биосинтезата на сложни въглехидрати». |
| 1971 | Герхард Херцберг | «За неговия принос в разгадаването на електронната структура и строеж на молекулите и особено на свободните радикали». |
| 1972 | Кристиан Анфинсен | «За работата му по изследването на рибонуклеазата». |
| Станфорд Мур и Уилям Стейн | «За приноса им в изясняването на връзката между химичната структура и каталитичното действие на активния център в рибонуклеазната молекула». | |
| 1973 | Ернст Ото Фишер и Джефри Уилкинсън | «За новаторската им работа в областта на химията на органометалните съединения». |
| 1974 | Пол Флори | «За фундаменталните достижения в теорията и практиката на макромолекулната физикохимия». |
| 1975 | Джон Корнфорт | «За изследване стереохимията на ензимно катализираните реакции». |
| Владимир Прелог | «За изследванията му в областта на стереохимията на органичните молекули и реакции». | |
| 1976 | Уилям Липскъм | «За неговото изследване структурата на бораните, изясняващо проблемите на химичната връзка». |
| 1977 | Иля Пригожин | «За приноси в неравновесната термодинамика и по-специално за теорията на дисипативните структури». |
| 1978 | Питър Мичъл | «За приноса му в разгадаването на процесите с пренос на биологична енергия, извършено благодарение на неговата хемиосмотична теория». |
| 1979 | Хърбърт Браун и Георг Витиг | «За разработката на нови методи за органичния синтез на сложни бор- и фосфорсъдържащи съединения». |
1980-1989 [редактиране]
| Година | Име | Тема |
|---|---|---|
| 1980 | Пол Бърг | «За фундаменталните изследвания на биохимичните свойства на нуклеиновите киселини, в частност рекомбинантните ДНК». |
| Уолтър Гилбърт и Фредерик Сангър | «За приноса им в определянето последователността на базите в нуклеиновите киселини». | |
| 1981 | Кеничи Фукуи и Роалд Хофман | «За разработването на теорията за протичането на химичните реакции». |
| 1982 | Аарон Клуг | «За разработването на метода на кристалографската електронна микроскопия и изясняването структурата на комплексите нуклеинова киселина - белтък». |
| 1983 | Хенри Тоб | «За изучаване механизма на реакциите с пренос на електрон, особено при комплексите с метали». |
| 1984 | Робърт Мерифийлд | «За предложената методология за химичен синтез на пептиди върху твърдофазни матрици». |
| 1985 | Хърбърт Хауптман и Джеръм Карл | «За техните отличителни достижения в разработването на директен метод за разшифроване на кристалните структури». |
| 1986 | Дъдли Хършбак, Ли Юан Цъ и Джон Полани | «За приноса им в изучаването на динамиката на елементарните химични процеси». |
| 1987 | Доналд Крам, Жан-Мари Лен и Чарлз Педерсън | «За разработването и прилагането на молекули със структурно-специфични взаимодействия с висока избирателност (технология домакин-гост)». |
| 1988 | Йохан Дайзенхофер, Роберт Хубер и Хартмут Михел | «За определянето на тримерната структура на реакционния център при фотосинтезата». |
| 1989 | Сидни Олтман и Томас Чек | «За откриване на каталитичните свойства на РНК». |
1990-1999 [редактиране]
| Година | Име | Тема |
|---|---|---|
| 1990 | Елайъс Кори | «За развитието на теорията и методологията на органичния синтез». |
| 1991 | Рихард Ернст | «За приноса му в развитието на методите за ЯМР с висока разделителна способност». |
| 1992 | Рудолф Маркъс | «За приноса му в теорията на реакциите с пренос на електрони в химичните системи». |
| 1993 | Кари Мълис | «За откриването на метода на полимеразната верижна реакция». |
| Майкъл Смит | «За фундаменталния му принос в създаването на метода на насочената мутагенеза, основан на олигонуклеотидите, и неговото използване за изучаване на белтъците». | |
| 1994 | Джордж Ола | «За приноса му в химията на карбокатионите». |
| 1995 | Пол Крутцен, Марио Молина и Шерууд Роуланд | «За работата им в областта на химията на атмосферата и по-специално за изучаването на образуването и разлагането на озона». |
| 1996 | Робърт Кърл, Харолд Крото и Ричард Смоли | «За откриването на фулерените». |
| 1997 | Пол Бойер и Джон Уокър | «За изясняването на механизма на ензимния процес, лежащ в основата на синтеза на аденозинтрифосфата (АТФ)». |
| Йенс Скоу | «За откриването на първия йонно-транспортен ензим: натриево-калиева-аденозинтрифосфатаза (натриево-калиева помпа)». | |
| 1998 | Уолтър Кон | «За развитието на теорията на функционала на плътността». |
| Джон Поупъл | «За развитието на изчислителни методи в квантовата химия». | |
| 1999 | Ахмед Зеуаил | «За изследванията му върху преходните състояния на химичните реакции, използвайки фемтосекундна спектроскопия». |
2000-2009 [редактиране]
| Година | Име | Тема |
|---|---|---|
| 2000 | Алан Хийгър, Алан Макдайърмид и Хидеки Ширакава | «За откриването проводимостта на полимерите». |
| 2001 | Уилям Ноулс, Риоджи Нойори и Карл Бари Шарплес | «За приложимите във фармацевтичната промишленост изследвания — създаването на хирално-катализарани реакции на окисление и хидрогениране». |
| 2002 | Джон Фен и Коичи Танака | «За разработването на методи за идентификация и структурен анали на биологични макромолекули и в частност на разработката на методи за мас-спектроскопски анализ на биологични макромолекули». |
| Курт Вютрих | «За употребата на ЯМР-спектроскопия за определянето на триизмерните структури на биологичните макромолекули в разтвор». | |
| 2003 | Питър Агре | «За откриването на канали в клетъчните мембрани» |
| Родерик Маккинън | «За изучаването структурата и механизма на каналите в клетъчните мембрани». | |
| 2004 | Аарон Цихановер, Аврам Хершко и Ъруин Роуз | «За откриването на убиквитин-зависимото разграждане на белтъци». |
| 2005 | Робърт Гръбс, Ричард Шрок и Ив Шовен | «За приноса в развитието на метода на метатезиса в органичния синтез». |
| 2006 | Роджър Корнбърг | «За изследването на механизма, по който клетките копират генетична информация». |
| 2007 | Герхард Ертъл | «За изследвания на химичните процеси на твърди повърхности». |
| 2008 | Осаму Шимомура, Мартин Чалфи, Роджър Циен | «За откритието и разработката на зеления флуоресцентен белтък (GFP)». |
| 2009 | Венкатраман Рамакришнан, Томас Щайц, Ада Йонат | «За изследванията на структурата и функциите на рибозомите». |
2010-2019 [редактиране]
| Година | Име | Тема |
|---|---|---|
| 2010 | Ричард Хек, Еичи Негиши и Акира Сузуки | |
| 2011 | Дан Шехтман | |
| 2012 | Робърт Лефковиц, Брайън Кобилка |