Адолф фон Байер
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Адолф фон Байер (на немски: Johann Friedrich Wilhelm Adolf von Baeyer) (31 октомври 1835, Берлин - 20 август 1917, Мюнхен) - немски химик органик, носител на Нобелова награда за химия 1905 г. Изучавал тавтомерията, строежа на бензола, оксониевите соли. Автор е на теорията за напрежението на валенциите (1885). Експерименталните му изследвания върху фталовите киселини, фосфороорганичните съединения, хинолина и индигото (1870-1883) имат голямо значение и за химическата промишленост.
[редактиране] Литература
- Лауреаты Нобелевской премии: Энциклопедия. Пер. с англ. — М.: Прогресс, 1992.
- Волков В. А., Вонский Е. В., Кузнецова Г. И. Выдающиеся химики мира. — М.: ВШ, 1991.
- Манолов К. Великие химики. В 2-х томах. Т. II, 3-е изд., Мир, 1985, 440 c.